Явор Дачков разговаря с политолога Иван Кръстев за новата геополитическа реалност, действията на Доналд Тръмп срещу Венецуела, конфликта в Украйна и скорошния му разговор с унгарския премиер Виктор Орбан.

За България разпадането на Европейския съюз би било трагедия. Връщането на граници, мита и бариери би имало тежки икономически последици. Малките държави не печелят суверенитет в свят на конкуриращи се велики сили, а губят защита и възможности. Удържането на Европейския съюз е дълбок български национален интерес.

Светът влиза в етап на трайна нестабилност. Международният ред, изграден след края на Студената война, се разпада, без да се очертава нова устойчива рамка. Големите сили действат все по-директно за контрол върху ресурси, индустрии и стратегически територии, а периодът на предвидимост приключва.

Случващото се във Венецуела показва нов тип откровена политика, при която не се търсят легитимации, съюзници или морален разказ, а директен контрол върху нефтените находища и петролната индустрия. Геополитиката се свежда до ресурси, а либералното лицемерие е заменено с открит интерес.

Конфликтът в Украйна се превърна във война на изтощение с огромна демографска и икономическа цена за двете страни. През тази година той ще стане по-продължителен от Втората световна война за Съветския съюз - война, която вече не е само за територия, а за население, идентичност и способност за дългосрочно оцеляване.

Още акценти: 

Новият световен ред

Навлизаме в свят, който прилича на България от началото на 90-те години - твое е това, което можеш да защитиш. Светът влиза в нова епоха. Международният ред умира бавно. Когато един ред си отива, обичайният въпрос е кой е следващият. По-скоро трябва да сме готови за сравнително дълъг период на безредие и хаос. Днес светът има средни по величина държави, регионални сили и регионални лидери, които в никакъв случай не могат да бъдат пренебрегвани. Нито САЩ, нито Китай имат икономическия и военния потенциал да създадат блокове от типа на тези, които съществуваха по време на Студената война.

Венецуела

Различното е начинът, по който Тръмп оправда своето решение. През последните 35 години, когато американците са влизали някъде, те обикновено са търсили - успешно или не - някаква легална форма, която да защити решението им. Търсили са съюзници, които предварително да го одобрят. Търсили са и разказ - най-често затова, че властта трябва да бъде дадена на легитимен режим, който има подкрепата на населението. Това, което Тръмп направи, е различно. Той излезе и каза: "Америка влиза; това не е смяна на режима, а само смяна на лидера; и това, от което се интересува Америка, е контролът върху нефтените находища и нефтената индустрия на Венецуела." Либералният ред винаги е бил атакуван заради лицемерието си. Това, което наблюдаваме сега, е тотална липса на лицемерие.

В руските телеграм канали може да се прочете твърдението, че Тръмп е успял за четири часа да реализира „специална операция“, която Русия се опитва да организира в Украйна вече четири години. Когато президентът Тръмп каза, че Америка ще управлява Венецуела, той имаше предвид, че ще управлява нефтената индустрия на Венецуела.

За Китай и за Русия Венецуела не е малка загуба. Всички съоръжения за противоракетна отбрана, които не сработиха във Венецуела, са руско производство. Около една трета от петролната индустрия на страната се контролира от „Роснефт“. В момента Венецуела осигурява не повече от един процент от глобалното производство на петрол, но същевременно разполага с най-големите нефтени запаси в света. Това изведнъж поставя САЩ в позицията на най-голямата петролна сила в света – промяна с огромни последици.

От руска гледна точка това означава, че САЩ ще могат да влияят върху цената на петрола. А петролът, а не газът, е ключовият компонент в бюджета на Русия – бюджет, който е силно напрегнат заради войната в Украйна.

Войната в Украйна

Има реални проблеми в западната политика по отношение на Русия преди войната. Тези проблеми обаче не са достатъчни, за да легитимират започването на войната. Руската страна има основание да смята, че ѝ е било обещано НАТО да не се разширява по време на преговорите за обединението на Германия. Американците обаче казват истината, когато отбелязват, че такъв документ не е подписан.

Не съм от хората, които са смятали, че Украйна ще може да възстанови загубените територии. В същото време за украинците тази война има значение, сходно с онова, което съветско-финландската война има за формирането на финландската идентичност и суверенитет. Идеята за самодостойнство и самоусещане е ключово важна за всяка държава.

Както по време на Априлското въстание - ясно е било, че няма шанс, но именно така се ражда нацията. Едно е да предадеш позиции без бой, а друго е да кажеш: направихме всичко, което зависеше от нас. Това дава основания за самоуважение и за уважение от света.

В момента около 2% от брутния вътрешен продукт на Русия се изразходват за заплати на войници и компенсации за загинали. Това е огромно изразходване на ресурси. Европа също губи от този процес.

Нашето отношение към Русия е до голяма степен символическо. Когато българинът чете или превежда текстове за Русия, те почти винаги са за това как Русия говори за Запада. Интерес към това, което реално се случва в Русия, почти няма.

Европа

Започват символическите войни - въпросът е коя от европейските страни има капацитета да бъде в по-силна позиция при разпадане на Европейския съюз.

В този променящ се свят Европа се оказва в най-тежко положение, защото до голяма степен беше най-големият печеливш от света, който си отива.

Големият дефицит на Европа днес е липсата на стратегическо въображение - способността да си представим свят, различен от този, който познаваме, не непременно свят, който харесваме. Големият въпрос, пред който европейските лидери е: Как изглежда Европейският съюз, ако неговото бъдеще е разпадане и фрагментация?

През 1900 г. 25% от населението на света е живяло в Европа. Ако демографските проекции се окажат верни, през 2100 г. този дял ще бъде около 6%.

Технологично Европа загуби надпреварата както със САЩ, така и с Китай. 

В отношенията със САЩ Европа има две опции. Едната е да сме глупаци, а другата - да се държим като се правим на глупаци. Те са различни. Да си глупак означава да мислиш, че случващото се е временно, че Тръмп и Путин ще се скарат или че след Тръмп американската политика ще се върне към предишното си състояние. Това няма да се случи. Да се правиш на глупак обаче може да бъде полезно, защото Европа играе за време. Това време се използва за изграждане на автономност, която неизбежно включва и военен компонент. 

Срещата с Орбан

Виктор Орбан няма желание и интерес от разпадане на Европейския съюз. Преди шест месеца имах възможност да говоря дълго с него. Цялата унгарска икономическа стратегия се базира на това, че Унгария е входът за китайски инвестиции към големия европейски пазар. В момента, в който няма общ европейски пазар, Унгария не представлява никакъв интерес за Китай. Просто никакъв.

Това не е нещо, което има нужда от дълбок анализ. Едно от достойнствата на Орбан - независимо че има много неща, с които дълбоко не съм съгласен - е, че той ясно казва какво иска. Причината Унгария да получава толкова много китайски инвестиции е свързана с факта, че той използва и продава ветото си в ЕС, за да постигне това.

От друга страна, и това също е реалност, част от тази политика е свързана с факта, че ако сравните промяната в икономическото развитие и покупателната способност на България и Унгария от 2010 г. досега, България тръгва от много по-ниско положение, но истината е, че в България има по-голямо развитие - по-високо увеличение на покупателната способност и по-голям икономически ръст. Истинският голям бум в Източна Европа е Полша.

Протестите и Джен Z

В България впечатление прави не просто активизирането на поколение, смятано за аполитично, а излизането на провинцията. Обичайният модел на протестите -силни в София и слаби извън нея - този път беше нарушен. Тези протести не родиха нови политически лидери извън партиите. Дори евентуално излизане на терен на президента Радев не би било пряк резултат от протестите. Опозиционните партии, най-вече ПП–ДБ, успяха да бъдат припознати от част от протестиращите, поне в София.

Паралелно с това се наблюдава важна промяна: все по-малко ученици от елитни български училища заминават автоматично да учат в чужбина. Преди това бяха 60–70%. В момента се провеждат изследвания сред ученици, родители и учители, които показват съществена ценностна промяна. България вече не изглежда толкова различна от други европейски страни. За тези млади хора границите нямат същия символен заряд. По-важни стават приятелствата, начинът на живот и нематериалните избори, а не максимизирането на дохода.

Новите алгоритми за контрол

Днешният свят все повече се управлява чрез алгоритми. Когато говорим за манипулация, обикновено си представяме опит някой да промени мнението ни. Алгоритмите обаче работят различно - те ни връщат постоянно към това, което вече сме избрали. Не ни позволяват да се променим.

В Spotify около 30% от музиката вече е генерирана от изкуствен интелект, защото за нея не се плащат авторски права. Това променя бизнес моделите и политическите структури. 

Появява се прозрачен човек срещу непрозрачно управление. Това ще промени фундаментално начина, по който мислим за държавата и политиката. Най-трудното е, че в този процес най-доброто и най-лошото произтичат от едно и също място: изкуствения интелект, който едновременно носи огромен напредък и създава нови форми на контрол.