- Г-н Кръстев, какво се случва в Русия, какво променят протестите след изборите? Защо стана така, че избори, на които всички гледаха като на формалност, отприщиха гнева на средната класа?

- В съвременния свят няма нищо по-измамно от усещането за стабилност. Но за да разберем какво се случва в Русия днес и защо стабилността там се разпада пред очите ни, трябва да разберем защо манипулираните избори са важни за политическата система, която Путин създаде.

В съветско време изборите бяха ритуал без смисъл, но Путинова Русия стана възможна именно защото е организирана около избори, в които Кремъл решава кой може да участва, Кремъл решава коя партия колко да спечели, но в деня след изборите никой не протестира.

Силата на режима се крие в следния парадокс - в продължение на едно десетилетие Путин печелеше избори, които бяха несвободни и нечестни. Но и най-яростните му критици бяха убедени, че дори и изборите да бяха честни, Путин и партията му щяха да спечелят.

Контролираните избори са като военните учения - първо, винаги твоите печелят, което е добре за духа на войската; второ, виждаш кои офицери трябва да повишиш и кои да накажеш. Или с други думи изборите вРусия служеха не за да решат кой да управлява, а за да покажат на населението, че властта е силна, че Владимир Путин контролира всичко и управлението му няма алтернатива.

Това се промени на 4 декември. Вълната от протести показа, че властта е не просто недемократична, но че е слаба и объркана и ако иска да оцелее, режимът трябва да се промени. Накратко това, което се случва в Русия днес, е смяна на политическия модел

- Но не и на Путин, така ли?

- В създалата се ситуация Путин има всички шансове да остане на власт. Но няма шанс да запази системата такава, каквато съществуваше досега. Той загуби подкрепата на средната класа и "Единна Русия" вече не може да спечели в Москва и Петербург, а победата в провинцията не е достатъчна. За опозицията ще бъде много трудно да намери фигура, която да го победи на избори.

Аналогиите с Египет са подвеждащи. Мубарак беше на власт 30 години, Путин - “само” 11. Руското общество не иска революции. Страната е достатъчно финансово стабилна, за да оцелее режимът в краткосрочен план, а и опозицията е все още слаба и раздробена. Но за да остане на власт, Путин все пак ще бъде принуден да отвори политическата система и да позволи повече конкуренция;

или да потърси силово решение Средната класа в големите градове не е съгласна да бъде управлявана така, както досега, и това се вижда ясно от 120-те хиляди граждани на последния митинг в Москва. За да отговори на площада, Путин ще трябва да се изправи срещу корумпираната администрация, а тя е най-верният му съюзник.

- Допринесе ли решението на Путин да се кандидатира за трети мандат за тази криза?

- Изборите през март 2012 г. са първите президентски избори, на които Путин не може убедително да обясни на хората защо е нужно да се връща в Кремъл. През 2000 г. той се изправи като човек, който иска да спаси Русия от хаоса. След слабия Елцин се появява един млад, енергичен човек, който не пие, не пее и мнозина се надяват, че не краде - не случайно голяма част от руското общество застана зад него.

През 2004 г., веднага след ареста на Ходорковски, Путин убеди руското общество, че сблъсъкът е между него и олигарсите, направили парите си през мътните години на прехода. Когато предложи Медведев за президент през 2008 г., отказвайки се да промени конституцията и да вземе трети мандат, Путин изпрати послание, че е възможна еволюционна промяна в системата и че това, което става в Русия, не е просто еднолична власт.

Досега хората, които гласуваха за Путин, имаха ясна идея защо го правят. Сега обаче единственото обяснение на завръщането му в Кремъл е - той просто няма къде да отиде. Не може да каже, че спасява Русия от чеченците, тъй като 98% от тях гласуваха за "Единна Русия" на последните избори. Не може да каже, че е алтернатива на олигарсите, защото новите олигарси са най-близките му приятели и джудо партньори.

Така се очертава основният проблем, който ще видим на президентските избори през март. Путин ще спечели - дори според данните на независимия център “Левада” само 25% от руснаците подкрепят радикалното искане на опозицията за нови парламентарни избори. Но днес протестират тъкмо хората от онази средна класа, на която Русия тотално разчита. Това, че селските райони ще подкрепят Путин, не решава основния му проблем - управляемостта на Русия.

Така властта, която изглеждаше изключително силна, започва да изглежда изключително крехка. Руският авторитаризъм заприличва на потьомкинско село. За да унищожиш едно потьомкинско село, не е нужно да го разрушиш, достатъчно е да смениш ъгъла, под който снимаш.

Нещо подобно се случи в Русия през последните дни - властта на Путин, която изглеждаше силна, беше видяна от хората като слаба. А за Кремъл да изглежда слаб, е по-опасно от това да изглежда корумпиран...

- И какви са сценариите оттук насетне?

- За Путин е важно президентските избори да бъдат относително честни и хората да бъдат убедени, че "Путиновото мнозинство" продължава да съществува. Ако избере да отвори системата, Путин може да приеме провеждането на предсрочни парламентарни избори през 2013 г. и така да превърне антисистемната опозиция в системна. В този сценарий ще се върне прекият избор на губернатори и въобще ще се търси модернизация не просто на икономическата, но и на политическата система.

Другият сценарий предполага затягане на гайките и опит да се дисциплинират Москва и Петербург, но това ще доведе до голямо напрежение вътре в путинския елит, ще засили тенденцията най-активната част на руското общество да напусне Русия и ще доведе до изолация на Москва в международен план.

- А възможно ли е Путин да реши да стреля по демонстрантите, както Асад в Сирия?

- Хората, които управляват в Москва, са циници, а не фанатици. Историята показва, че режими, които имат ясна идеологическа, религиозна или етническа подкрепа, са по-готови да използват насилие от режими, в които управляващите са свързани от общи интереси, а не от общи ценности.

Властта щеше лесно да стреля, ако на площада бяха излезли сто хиляди гастарбайтери, но хората, които протестират, са представители на същата социална група, от която идват тези, които трябва да стрелят. И Путин вероятно се страхува, че при затягане на положението част от собствения му политически елит ще предпочете да вземе парите си и да избяга зад граница,

вместо да рискува да се окаже от губещата страна. Наистина през 1993 г. Елцин стреля срещу парламента, но тогава той имаше поддръжката на антикомунистически настроената част от руското общество, а и на Запада. Путин не може да разчита на подобна подкрепа, а и както показаха последвалите събития, решението на Елцин да стреля беше трагическа грешка.

- Твърди се, че през 2012 г. ще е актуално да се учи китайски език. Идва ли Китай като нова световна сила?

- В стария виц оптимистите учат китайски, а песимистите - “Калашников” Икономистите, които са професионални оптимисти, са склонни да вярват, че през следващите 10-20 г. Китай ще стане най-голямата икономика в света. Не-икономистите са по-скептични относно китайския възход. Те подчертават, че трудното за Китай тепърва предстои. Засега Китай успява да се справи с икономическото си развитие и независимо кога и дали ще стане първа икономическа сила, политическото му влияние в световен мащаб ще расте.

- И какъв свят ни вещае това развитие?

- Мнозина си мислят, че колкото по-силна става една държава, толкова повече се опитва да създаде свят, който следва собствените й принципи. Много от съседите на Китай са склонни да го виждат като заплаха. Те се страхуват от растящия военен бюджет на Пекин и все по-острия му тон.

Опитвайки се да си представят как ще изглежда един свят, доминиран от Китай, мнозина го виждат по аналогия като Pax Americana. И понеже САЩ се борят да изнесат собствения си демократичен модел по света, то очакването е, че авторитарен Китай ще се бори за свят, свободен от демокрация.

Но Китай и САЩ са две общества, които по напълно различен начин "познават" останалия свят. САЩ познават света през опита на melting pot, на този казан, който омешва представителите на различни нации и религиозни общности, отишли там с желанието да станат американци. Китай пък е сред страните с най-голяма емиграция през последния век. Китайската диаспора стана успешна 20 години преди Китай да стане успешен. Тя е инвеститор № 1 в Китай.

Ако искаме да си представим как Китай ще доминира света, трябва да погледнем през очите на успешния китайски емигрант Емигрантският опит не е опит да промениш мястото, на което отиваш, а да извлечеш максимална полза от него, да спечелиш чрез приспобяване.

Докато САЩ се опитват да са супервидима свръхсила, китайците искат да бъдат свръхневидима суперсила. Дори Китай да стане доминираща политическа сила, не може да очакваме Пекин да промени рязко и веднага основни правила. Например Китай увеличава вноските си в МВФ и Световната банка, но не се опитва да промени условията, при които те дават заеми. Това, което Китай прави, е да се възползва от правилата и да спечели, като даде заеми на диктатори, които МВФ отказва да финансира.

Ако американците вярват, че добър е световният ред, в който всички се държат като американци, китайците могат само да се страхуват от свят, в който всички се държат като китайци.

- След последната среща на европейските лидери през декември какво бъдеще очаква Европейския съюз?

- Европа изживява икономическа и политическа криза. Пазарът очаква от ЕС повече интеграция и ако това не се случи, старият континент рискува да се превърне в тъжна провинция. В същото време мнозина се страхуват от една по-интегрирана Европа, в която пазарите и бюрократите вземат важните решения.

Сякаш Европа се е върнала в 1991 г. и трябва да реши кои са границите на ЕС и какъв е политическият характер на съюза. Тогава големият въпрос беше - може ли Източна Европа да се демократизира по модела на Южна Европа. Иначе казано, "Може ли да направиш от България Гърция?". 20 години по-късно въпросът е - може ли Южна Европа да се реформира по модела на Източна Европа; възможно ли е Гърция да стане България...

На пръв поглед преходът за Южна Европа е по-лесен - няма смяна на собственост, демократичните институции са на местата си, елитите са наясно какво трябва да се направи. Но моето лично усещане е, че промените, които предстоят в Южна Европа, могат да се окажат по-трудни от това, което преживяхме ние.

Защото преди 20 г. Източна Европа беше пълна с оптимизъм и очакваше бъдещето с надежда, а днес Южна Европа е във властта на песимизма - договарят се политики само за да не стане по-лошо. Но страхът да не загубиш това, което имаш,

не е източник на вдъхновение. Психолози, които са изследвали готовността на хората да поемат големи рискове, твърдят, че човек е много по-разумен, когато се надява да спечели, отколкото, когато се опитва да избегне загуба. Политическото напрежение, което ще съпътства реформите в Южна Европа, навярно ще е по-високо от това, което видяхме в посткомунистическа Източна Европа. И никой не бива да подценява политическите рискове, пред които е изправена Европа.

- Как изглежда на този драматичен фон България?

- България успя да запази финансова стабилност и не се превърна в проблем за ЕС в момент, в който Европа е населена главно с проблеми. Това, което ме притеснява, е, че според някои политици финансовата стабилност е цел на управлението; всъщност тя е просто условие, важно, но само условие за развитие. Това, че нямаме дълг, не значи, че имаме силна икономика; това, че имаме ниски данъци, не значи, че сме мечтата на инвеститорите

И най-важното - това, че се държим прилично в кризата, не значи, че обществото е повярвало в себе си. Да се спасиш от кошмарите си, не е същото, като да сбъднеш мечтите си.
Юри Велев /в-к "24 часа"

Визитка

47-годишен

Женен,с две деца

Председател на УС и програмен директор на Центъра за либерални стратегии

Члене на борда на Европейския съвет за външна политика. В този борд е заедно с личности като Марти Ахтисаари, Хавиер Солана, Йошка Фишер, Тимъти Гартън Еш

От април 2004 г. е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите