От Фейсбук профила на журналиста Иво Инджев

БНТ показа кадри с последните секунди преди катастрофата на Игнатиево. Има ли взрив? А пилот в кабината на главнокомандващия?

Авиокатастрофата и гибелта на двама български пилоти на авиобазата, която все така носи името на измамника на българите от Сан Стефано Николай Игнатиев, повдига отново въпроса колко ли ще чакаме да научим чия е вината. Лимитът на търпението ми се изчерпа бързо.

За това кой носи истинската отговорност за смъртта на българските военни в Кербала чакаме вече  почти 21 години. Тогава тя, отговорността, беше заметена под червения килим на властта от бившия председател на червената партия и главнокомандващ по онова време Георги Първанов.

Ще се окаже ли по-различен в този смисъл неговият наследник, днешният главнокомандващ (и колега на Първанов по линия на партийната номинация за поста) Румен Радэв?

Минаха два дни, които не му стигнаха да вземе отношение-при това за трагичното събитие, последвало само часове след триумфалната му демонстрация с полета над същата военновъздушна база. Повози го на Ф-16 истински натовски генерал. Било по инициатива на американците, научаваме от новините, от които не научаваме какво мисли пътникът от второто място на самолета, срещу чието придобиване от българските ВВС той активно се съпротивяваше.   

Едва ли има практическа връзка между катастрофата и опита на Радэв да превземе душите и сърцата на възторжените потребители на новината за неговото возене на борда на американския самолет. Но в политиката, в която той нахлу с летящ старт с катапултиране от борда на съветския Миг -29, символиката има значение. И не е нужно човек да е суеверен, за да си помисли, че става дума за нещо повече от “лошо знамение”.

Лошо за кого? Явно за самия него, щом бяга от коментар, за какъвто се предполага да бъде по-компетентен в експертно качество от всеки друг политик в България, че и в НАТО, където генералите не скачат с парашут в политиката за една нощ.

Питам(е) го вече не чий е Крим, където все още се вее руzкото знамекоето за него е достатъчно основание да го смята все така за руzки. Питаме само чия е отговорността. На война за смъртта на офицери отговаря онзи, който ги е изпратил на смърт. А в мирно време?

В мирно време (демократично, отгоре на всичко) би трябвало този принцип да е валиден не по-малко. Само че нашият кандидат за автократ не дава дори интервюта, камо ли пък да “се обяснява” пред строя.

Ще трябва пак да чакаме да се произнесе историята. Горката, тя! Като знаем, че се пише от победителите, няма скоро да видим и чуем истинска евроатлантическа версия за загубата на самолета и живота на двата български пилоти.

На кадрите, разпространени от БНТ минути преди да публикувам този текст в 18 ч. днес, се вижда устременият с носа надолу към земята учебен самолет и проблясък (взрив?) още секунда-две по-късно, точно преди да се разбие.