В сравнение с други години и други предстоящи местни избори се забелязва една особено тревожна тенденция. Този път индианците са много, а вождовете … никакви ги няма. Причините за този изненадващ извод са много. Приема се, че основната битка ще бъде за Общински съвет. В известна степен това наистина е така - битката за местата в Об.С - Варна винаги е била важна, почти колкото кметската. И винаги е била почти в център на събитията.

На този фон все по-очевидно става, че липсват (с малки изключения) силни личности, които да се олицетворят пряко със съответните партийни структури, икономически интереси и социално представителство. А това както всички знаем не говори добре за способностите на местните кадровици.

Все по-натрапчиво се усеща страхът от носенето на отговорност, а липсата на лидерски качества се прикрива с бездействие, което на фона политическите страсти в държавата е, меко казано, възмутително.

Не е нормално основната кауза на повечето т.нар. политически водачи в морската столица да се върти около частни поръчки на дребно. Споровете за и против E.ON например, все повече се израждат в корпоративна битка, покрай която се вадят съмнителни политически дивиденти. Адвокат, пряко свързан с една групировка, играе остро срещу… друга групировка. Разликата между двете групировки е, че втората е германска.

Подобна е ситуацията и с програмата “Натура 2000”, и със Закона за Морското крайбрежие , и с преместването на пристанище Варна-Изток. Не че тези проблеми са маловажни, но частните проблеми (даже когато са мащабни), не олицетворяват правенето на политика. И не могат да го заместят. Затова и настоящият варненски Общински съвет изглежда точно по този начин – много индианци малко вождове.

На малко хора им стиска да се идентифицират като водачи. Освен това, (оптимистично погледнато) липсата на водачи не е единствената отрицателна тенденция. По-голям проблем е, че малкото силни личности, които все още се изявяват като лидери, обикновено биват обект на най-злостни атаки.

Изборите обаче наближават.

Не е никак маловажно, как ще изглеждат листите - дали ще преобладават фигурантите или поне част от бъдещите съветници ще бъдат хора с необходимия умствен багаж и чувство за собствено достойнство.

Всъщност, именно тук е пресечната точка в която се срещат двете на важни тенденции.
Корпоративните решения имат едно фундаментално предимство - подсигуряват финансово изборите. Който от кадровиците в политическите централи тръгне по този път, трябва да знае , че при доминиране на политиката “на парче” , няма друг начин за контрол над групата съветници, освен … насипното състояние. Тоест група от овце, с малко мозък, послушни инстинкти, алчно око и крадливи пръсти.
По принцип вариантът с овцете е по-лесен и обикновено минава сравнително лесно. Няма да е пресилено ако се отбележи, че освен всичко друго с годините той става все по предпочитан. Почитателите на тази “политика”, обаче трябва да имат предвид, не само успешния старт – финалът обикновено е във вид на “Тя танцува едно лято”. Просто глупостта не може да се крие достатъчно дълго.

Другият вариант на правене на дългосрочна политика, основана на ценности, опит и знания, сам по себе си изисква наличието на умни хора в листите. По принцип умните общински съветници не са склонни да понасят нашийник и това ги прави по трудни за контрол.

Тези хора обикновено са обект на постоянни подозрения. От техния ум се пазят всички – включително онези, които са ги издигнали. Именно умните обаче създават реалния фундамент на който може да се гради не просто политика, а ДЪЛГОСРОЧНА политика. За съжаление този вариант на листа се очертава като все по–малко желан в партийните централи. Затова и днес в Общинския съвет във Варна наблюдаваме преобладаваща сивота.

Смешното в случая е, че част от журналистическите коментари се въртят около някаква епична бъдеща кметска битка. Всъщност, не е ясно дали ще има такава даже за местата в общинския съвет.

От всички политически централи се пенят колко много разчитат на добро представяне на бъдещите местни избори и вероятно наистина го желаят. По принцип в партиите от управляващата коалиция се забелязва известно запазване на нивото – ниво на интелектуален, морален и организационен потенциал. Основната причина за да стигнем до подобна констатация, е че и трите партии (БСП,НДСВ,ДПС) успяха да съхранят своите лидери на местно ниво. Предполага се , че в тези три партии поне ще бъде направен опит за постигане на баланс в листите. Все пак не подхожда на един Борислав Ралчев (или Борислав Гуцанов, или Янко Станев) да бъде представляван само от глупаци във варненския общински съвет. Просто някой ще трябва да работи и за решаване на общинските проблеми.

За съжаление в дясно ситуацията е трагична. В СДС-Варна, в момента в който някой вдигне глава над другите и … скорострелно му я отрязват. И така е от години! СДС в морската столица се превърна в блато, населявано от преобладаващи безгръбначни и задължително безмозъчни представители на политическата флора и фауна. Факт е, че практиката в синята централа може да се опише в едно изречение - гонят се способните, обикновено след донос! Преди доносниците бяха от хората на Д.М., сега в основата на “документооборота” е Хр.К. След поредното успешно отлюспване на обществеността се обяснява как изгоненият… бил напуснал и бил предал каузата СДС.

По тази схема доносите вече хвърчат даже срещу колежка, работеща като пресаташе на една от големите частни фирми. Въпросната колежка имала неблагоразумието да се обвърже с някаква помощ, за някой от последните свестни хора в СДС-Варна и сега шефът и редовно бива “информиран”.

В ДСБ засега на местно ниво не се наблюдават вълнички, но след последните президентски избори да се спрягат хората на Костов като някакъв политически фактор едва ли е реално. Прави се по-скоро по навик. Да споменем, че и тях ги има. Същите хора, на същия онзи бивш областен управител, от които започна разложението на дясното политическо пространство в морската столица (май и в страната). Десните обаче имат един шанс, който може да издигне рязко стойността на малкото сини общински съветници които се очаква да влязат в бъдещия съвет.

Очертава се нов политически полюс - ГРЕБ, Атака, ТИМ. Тази троица може да отхапе сериозно парче от тортата. Ако това стане, възможно е бъдещото мнозинство в Общинския съвет във Варна да зависи именно от десните. И тогава, въпреки всички глупости на сегашните си ръководители, десните общински съветници може да се окажат във вихъра на събитията. Разбира се, всичко това все още е в сферата на вероятностите. Столичният кмет Бойко Борисов, например, може голям да го вади (политическия апетит), но във Варна ГРЕБ няма нито лидер, нито репутация. Освен това никога не се знае, дали точно в този вид ще изглежда троицата на новите политически субекти. “Нашият град” на ТИМ (или Атака, или ГЕРБ) може да се споразумее с някоя от партиите на тройната коалиция. Не се знае даже дали самата тройна коалиция всъщност ще изглежда в днешния си вид.

Разбира се, по време на местните избори интересното никога се ограничава само в рамките на битката за съветници. Към днешна дата настоящият кмет Кирил Йорданов изглежда непоклатим на стола си. Дали това с непоклатимостта е точно така тепърва ще видим.Факт е обаче, че липсата на вождове , най много си личи именно при кметската надпревара. Много малко са онези които наистина желаят да поемат отговорността за сериозна битка срещу Кирил Йорданов. По принцип страхливци по нашите географски ширини дал господ - след миналите местни избори някой от тях даже депутати станаха докато проваляха собствената си кампания, лъжейки и екипа си, и избирателите си, и лазейки сервилно пред кмета Йорданов.

Не по-малко интересно изглеждат обаче изборите в останалите общини на Варненска област. Предстои да си отидат част от настоящите кметове включително на богати общини и това изостря апетита на политическите централи. Например в община Аврен ще бъде интересно да наблюдаваме процесите. Там се очертава промяната да е едновременно болезнена и поучителна. Най вероятно като му дойде времето, в Аврен ще ядем червен пай, за сметка на жълт тиквеник.

За разлика от Аврен, в Девня жълтото статукво изглежда стабилно като фундамента на Хеопсовата пирамида. Кметът на Девня Васил Иванов се оказа кадрово попадение на жълтата централа и едва ли някой ще се учуди ако той повтори мандата си. Общините Аксаково и Белослав пък минават за сини крепости. Тоест, вероятността да бъдат подкопани основите на крепостните им стени е по-голяма отвътре, отколкото отвън. Интересни процеси се заформят и в Бяла. Всъщност… май навсякъде извън Варна ще бъде интересно.

В крайна сметка, каквито си ги изберем на бъдещите местни избори, такива ще си ги търпим!

Какво да ги правим? Такива са!
Поне повечето са точно такива, каквито са описани!
Вождовете са малко! Още повече, че вместо томахавки размахват удостоверения за девствен задник.


Антон Луков