На 18 ноември 1989 г., на първия граждански митинг пред "Св. Ал. Невски" ораторите се чудеха как да се обръщат към хората. "Другари" още напираше в устите им, а за "дами и господа" не им се обръщаше езикът. Затова ги избиваше на лигавщини като "братя и сестри" или "Скъпи приятели!". Любо Собаджиев започна с "граждани!", защото единствен знаеше какво иска - гражданско общество. Но беше изпреварил времето си. Днес всеки пъпчив пуберитет-социолог или политолог говори за гражданско общество, но не знае кой е Любомир Собаджиев.

Тогава той още ходеше с някакъв спортен каскет, а по осанка и брада приличаше на латиноамерикански революционер. Движеше се като рис в клетка - по-скоро с подскоци, отколкото с крачки, не понасяше стоенето на едно място и провлачените, бавните неща. Невероятна ирония на съдбата го закова няколко години след това в една инвалидна количка, неподвижен и безпомощен пред гадната болест. Мисля, че не можеше да има по-жестоко наказание за неспокойния му дух.

"Първото" СДС постъпи с него така, както постъпи с всеки свободомислещ и неконтролируем човек. Просто го изолира, не го допусна в политиката. Въпреки огромния му актив, въпреки затворническия му стаж и факта, че беше учредявал гражданска организация много преди Клуба за гласност ипреустройство "М. Горбачов", както е пълното имена на формацията на псевдодисидентите с партиен билет. Сободжиев беше лежал в затвора именно за "създаване на групи за антисоциалистическа и антидържавна дейност".

Тогава държава и компартия бяха едно и също. Парадоксалното бе, че въпреки затвора, Любо бе най-неозлобеният сред неформалите, основали СДС. От него не можеше да се чуе дума за отмъщение или саморазправа с някой от тези, които му бяха вгорчили живота. Кой знае защо обаче, нотабилите на СДС около Желев го смятаха за радикал. За краен, едва ли не екстремист. Това беше удобна форма Любо да бъде запратен в трета глуха,за да незастрашава любимия на Желев "гражданския мир", тоест далаверата от Кръглата маса. В това време Желевата група въртеше подмолна колаборация с Лукановата група. Трябваше да има странен кабинет "Попов" и шоково ограбване на българите. За такива операции хора като Собаджиев не бяха подходящи. Див петел като него нямаше да си мълчи. И правилното, обсебено от Желев,и след това от Филип Димитров СДС се изгаври с Любо. На първите избори през 1990 г. го пратиха на неизбираемо място в неизбираем район, на вторите - също. Така, елегантно, без де си изгонен, си изхвърлен.

Може би причината за това беше в малко известния факт, че Любо Собаджиев е истинският автор на идеята за коалиране на неформалните движения и дружества, които се появиха през 1988-1989 г. Още по време на Екофорума (19-26 октомври,1989 г.) стана за пръв път опит за стиковане на вече съществуващите "Подкрепа", Независимо дружество за защита правата на човека в България, "Екогласност" и Клуба за гласност и преустройство.

Тогава Собаджиев беше сформирал една затворена правозащитна организация "Комитет 273". В нея беше поканил известни интелектуалци като Радой Ралин и Борис Христов, плюс членове на вече същестуващите неформални групи, между които и пишещия тези редаве. Комитетът имаше за цел да следи конкретни случаи, в които по чл. 273 от НК се съдят хора уж като криминални, но всъщност по политически подбуди.

Такива случаи имаше доста и този член падна от НК още в първите месеци след 10 ноември. Идеята на Любо беше да се оформи мощно гражданско движение, което да играе роля на коректив на властта, каквато и да е тя. Това стана, но не по Любовия начин, веднага след 10 ноември, в квартирата на Георги Спасов на ул. "Чапаев". Събрахме се представители на всички дружества, плюс хора от вече обявилите се за възстановени БЗНС и БСДП. "Подкрепа" се представляваше от Тренчев и Даракчиев, НДЗПЧБ - от Румен Воденичаров, Константин Георгиев и Волен Сидеров. Клубът за гласност - от Желю Желев, Петко Симеонов, Георги Спасов, Марко Ганчев. "Екогласност" - от Георги Аврамов, Вероника Николова и Сашо Каракачанов. За първи път се появиха Милан Дренчев и представител на БСДП. Вероятно пропускам някого.

Желев прочете от листове, написан на ръка, проект за учредяване на Съюз на демократичните сили. Още преди да довърши, Собаджиев скочи и опонира остро Желев с аргументите, че така се създава нещо като централизирана партийна структура, а не мрежа от граждански движения, каквито бяха всъщност всички дружества дотогава. За Любо водещото беше гражданският натиск и инициатива, които да карат властта да прави неща, които тя не обича да прави. Докато Желев на практика тръгваше да оформя бъдещата парламентарна група на опозицията в парламента. Разбира се, никой не говореше за парламент тогава, но целта беше такава. Така в самото начало Собаджиев влезе в концептуално идейно противоречие със СДС, изплувал като основен политически играч на сцената. Срещата завърши с неразбиране, Любо изхвръкна навън с думите, че отива в Южния парк и събира хора за Гражданска инициатива.

Гражданската инициатива той я направи наистина, но с гражданите положението беше сложно. Хората не искаха да са граждани, искаха нов пастир, искаха лозунги, може би нов морал, Бог знае. Всичко друго, но не и гражданска иницатива, което е нещо трудно, иска здрави нерви и не носи дивиденти. Заради ината на Любо, той бе заклеймен като екстремист от тези, които го предадоха в СДС. Какъв "екстремист" беше Собаджиев показва неговото поведение на 26 август 1990 г., когато Партийният дом бе запален от когото трябва. Същият ден бяхме пътували с Любо и негов колега от "Инициативата" с микробусчето на сдружението до Петрич за срещи с местни хора. Пристигнахме на площада към 20:00ч. и Любо веднага прецени, че това е някаква провокация. Паркира микробуса на стълбите пред източния вход на Партийния дом и през цялата драматична вечер укротяваше екшъна. Свърши повече работа от цяла рота полицаи,(които гледаха безучастно какво става). Лично спаси от тежки физически наранявания вицепрезидента Семерджиев - единствения висш представител на властта. "Екстремистът", "пандизчията" Собаджиев се държа като истински отговорен държавник и политик. Какъвто не му позволиха да бъде приживе.

Неразбран ли си отиде? Мисля, че не. Когато гледаме днес кадрите от гражданските протести в Стара Загора, се сещаме точно какво имаше предвид Любо Собаджиев, когато започна речта си с "граждани!" на 18 ноември, 1989 г.

Волен Сидеров
В-к “Монитор” 30 юли 2002г.