От Фейсбук профила на бившия здравен министър Илко Семерджиев

„Крадецът вика дръжте крадеца!“

Тази народна поговорка за пореден път получи своето уплътнение със съдържание и реални действия.

В края на мандата на служебното правителство, криещата се до момента бивша министър на здравеопазването Асена Сербезова от ПП внезапно набра смелост и напои публичното пространство с лавина от обяснения, но не по повод липсващите над 300 лекарства по аптеките, а с атаки към настоящия министър Асен Меджидиев. Проблемите на болните и лекарствените липси не успяха да я развълнуват, развълнува я констатацията на Меджидиев, че в рамките на собствения си мандат вместо да санира проблема с липсите, Сербезова го усложни и задълбочи, а сега го приписва на наследника си.

“Недостигът на лекарства е явление, което наблюдаваме от години наред“ – заявява бившият здравен министър проф. Асена Сербезова пред БНТ сякаш това е оправдание за липсите!

Всъщност с това изявление Сербезова прави самопризнание, че не си е вършила работата защото точно тя беше дългогодишен изпълнителен директор на ИАЛ. Лекарственият регулатор тя оглавява още през 2014 г., когато БСП я инсталира на този пост с поредица от нарушения. През 2018 г. беше натирена вън от ИАЛ от председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, на която Сербезова (тогава Стоименова) отказа да се яви в НС, за да даде обяснение отново за липсващи лекарства за над 180 000 сърдечно болни.

До онзи момент Сербезова отказваше да назначи зам.-директор в ИАЛ и управляваше еднолично, за да не може никой да надникне в кухнята на лекарствената регулация, която тя практикуваше по начин, който доведе до трикратно увеличение на публичните и частни разходи за лекарства на фона на паралелен износ, който изпразни значително българските аптеки. Усещайки края си на поста, обаче, Сербезова побърза да си назначи заместник, който и до момента продължава нейната политика на увеличени цени и разходи при все по-намаляващи до напълно липсващи лекарства. За сметка на това вертикално интегрираните и паралелните търговци рязко забогатяха и продължават да трупат авоари зад граница.

Сербезова обвини Меджидиев, че „смесва истини и неистини, касаещи темата за недостига на лекарства, и манипулира общественото мнение“. Всъщност коктейлът от неистини очевидно забърква самата тя не само с цел да манипулира общественото мнение, но и да се отърве от отговорност – морална, административна и наказателна. Нека проследим казусите с рецептите и с промяната на СЕСПА, която мащабира лекарствените липси още в рамките на нейния мандат, както следва:

1. Алгоритъмът с 65-процентния праг е въведен в закона през 2019 г. (а самата Сербезова е съветник на здравния министър по фармацевтичните въпроси), но компетентността на един действащ министър на здравеопазването се изразява в това, бързо да анализира ефективността на този алгоритъм в хода на фактическото му прилагане и да вземе съответните мерки, с които да ограничи възможностите за злоупотреби и последващи липси. Какво е направила Асена Сербезова докато е била министър? Точно обратното! С ясното съзнание, че тази формула дава възможност за злоупотреби и за драстично по-голям износ на лекарства; с ясното съзнание, че в Европа вече се наблюдава недостиг на лекарства и българските търговци имат огромния интерес да изнасят с голяма печалба лекарствени продукти от България; с ясното съзнание, че СЕСПА страда от десетки пороци, които я правят неефективна, през март м.г. тя разпорежда само и единствено промяна във формулата, което в още по-голяма степен благоприятства износа на лекарства от страната (очевиден „лобизъм“ в полза на паралелните търговци). Асена Сербезова не е инициирала коригираща законодателна инициатива, както и не е предприела никаква друга стъпка по докладваните проблеми в насока ограничаване износа на лекарства. Бездействието й е факт в продължение на месеци (при наличен парламент и мнозинство на коалицията около ПП), въпреки че ясно е разбрала от докладите и е съзнавала, че електронната система от една страна може много лесно да бъде манипулирана, а от друга страна, че на практика СЕСПА не функционира коректно и не постига целите си. Това е видно от техническия доклад и препоръките на „ИО“ АД, които бяха публично оповестени, както и от доклада на администрацията на МЗ, която още тогава подробно описва всички недостатъци на системата. Въпреки това Асена Сербезова не възлага задачи и бездейства до поемането на случая от сегашния екип на МЗ и Асен Меджидиев, който за разлика от нея възлага както доработка на СЕСПА, така и предложения за промени в ЗЛПХМ, въпреки че е служебен министър и не разполага с парламентарна група и съответното мнозинство.

2. За неадекватното поведение на Сербезова свидетелстват и действията й, насочени към промяна на Наредба №4 от 2019 г. за СЕСПА, изразяваще се в даването на достъп на търговците на дребно до СЕСПА – това е забранено от закона. Възниква въпроса, как така едно свое действие Сербезова мотивира със закона, а друго тя извършва въпреки закона! Това поведение обяснява защо Сербезова моделира системата по начин, несъотвестващ на заключенията на експертите и одиторите – резултатът е лекарствени липси в особено големи размери и незаконосъобразни ползи за тези, които нямат скрупули да злоупотребят.

3. Относно промяната на същата наредба за предписването на лекарствени продукти и недопускането на хартиената рецепта наред с електронната, Сербезова и нейният екип създадоха още по-голям хаос в системата. Предписването на лекарства само по електронен път в момент, в който държавата и участниците в здравната система нямат готовност за пълна електронизация щеше да доведе до много сериозни проблеми и затруднения за лекарите, аптекарите и най-вече за гражданите. Меджидиев не отмени електронното предписване на антибиотици, а допусна използване и на хартиената рецепта, за да може да бъде осигурена адекватна и навременна грижа за всеки български гражданин на цялата територия на страната, както и за да не се отнемат лекарски права. Тук е важно да се отбележи още един факт – няма държава в Европа освен Естония, където да не се допуска хартиеното предписване на лекарства наред с електронното – поставянето на лечението в 100% зависимост от дигитални устройства и интернет е опасно. За сметка на това, обаче, беше направен опит за пробив и въвеждането на електронна търговия с лекарства, както и чрез вендинг-машини (друг мащабен интерес на биг-фарма).

4. Относно несвършената работа – Сербезова като фармацевт следваше да възстанови етичната фармацевтична практика и да разкачи веригите от аптеки вертикално интегрирани с търговци на едро и производители на лекарства. Вместо това тя настояваше, настоява и сега да се въведе генерично предписване и генерично заместване на лекарства, което е големия интерес на вертикалите – с една заповед до собствените им аптеки и служители техните продукти ще бъдат продавани на болните въпреки различните предписания на лекарите, които всъщност единствени носят отговорността за резултатите от лечението.

5. Тезата да закрие „личните лекари“ и да въведе „лични фармацевти“ под евфемистичната за генерично заместване „фармацевтична грижа“ обслужваше отново интересите на биг-фарма и субституцията, в разрез с интересите на пациентите.

6. Накрая Сербезова обвини за проблемите самите лекари: “...в 50% от случаите лекарите предписват лекарства, които липсват на българския пазар“ – твърди тя и пренася проблема от болната глава на здравата, очевидно неразбрала каква е функцията и отговорността на един министър на здравеопазването. По отчайващото в случая е, че освен Меджидиев, Сербезова няма колебание да оклевети половината лекари в България – над 15 000 души.

Накрая ще спомена и нещо на пръв поглед незначително – по всички телевизии и други медии Сербезова се представя за професор – присъщо на преподавател във висше учебно заведение. На зрителите и читателите се вменява усещането, че са студенти на лекция или на изпит. Наскоро дори един журналист се усъмни дали е разбрал „академичните“ твърдения на Сербезова. Не зная дали патериците към името на един бивш министър и политик целят някаква степен на публична манипулация, според мен демонстрират комплекси.

Всеки в публичното пространство има своите дипломи и звания, но не всеки ги употребява по предназначение, което е по-скоро жалко отколкото комплимент. В конкретния случай е очевидно желанието доктор Меджидиев да бъде принизен пред професор Сербезова, което е смешно – разговорът е между бивш и настоящ министър, а отговорността и на единия, и на другия е неотменима нито от пози, нито от титли.

Колкото до истината – тя не е въпрос на дума срещу дума защото в администрацията остават документи и резултати, а те поне са неоспорими. Дори и за прокуратурата.

А в случая на ход е точно прокуратурата.