Съмнявам се, че крайнодесните ще могат да излъчат най-голямата група в бъдещия Европейски парламент. Те не са единни, казва кандидатът за евродепутат

Илия Лазаров е главен секретар на СДС, народен представител от СДС в парламентарната група на ГЕРБ-СДС в 45-ото Народно събрание, началник на кабинета на президента (1997 - 2002 г.) Петър Стоянов.
Външнополитически експерт и анализатор.
Владее френски, испански, италиански, руски и английски езици.
Кандидат за депутат в Европейския парламент от листата на ГЕРБ - СДС

- На прага на война ли сме след идеята на парламентарната асамблея на НАТО да се разреши на Украйна със западно оръжие да стреля по цели в Русия?

- Парламентарната асамблея на НАТО взима чисто формално-политически решения. Те нямат обвързващ характер. Обвързващо решение може да вземе НАТО и страните – производителки. Така че става дума за политическа декларация, която изразява позиция. Това не означава, че сме на прага на война. А и в момента украинците използват тези оръжия и без да взимат разрешение, за да обстрелват руска територия. За съжаление, това е един много тежък конфликт, който трябва да намери своето решение и то по максимално бърз начин, защото вече се наблюдава изнервяне и от двете страни – и от украинска, и от руска. Конфликтът се затлачва. Независимо че има известен напредък от руска страна, и двете страни изпитват недостиг на хора. Това, което става в момента в тази война, е размяна на удари с дронове и ракети, но се стреля по градове, което води и до цивилни жертви. Това става все по-недопустимо за Европа през ХХI век. Парламентарната асамблея, повтарям, взе политическо решение. А решенията на НАТО се взимат с консенсус.

- Такова решение може да бъде взето на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли.

- Да.

- Кой трябва да води българската делегация, като се има предвид, че позицията на президента Радев се различава от позицията на правителството? Президентът заяви, че пращането на още хора и оръжие в Украйна не е решение на въпроса, че то трябва да се търси на масата на преговорите, за което бе остро критикуван от представители на правителството.

- Според българската конституция външната политика се провежда от изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет. Кой ще бъде начело на делегацията и какъв ще бъде съставът й, ще реши Министерският съвет. Съответно и отговорността е на Министерския съвет. Президентът е върховен главнокомандващ само и единствено, когато сме в състояние на война. Ние не сме в състояние на война, независимо от това, което някои хора и медии се опитват да наложат като тема. Ние имаме дипломатически отношения с Руската федерация, те имат посланик в България. Естествено, има известно напрежение покрай конфликта в Украйна, но това не означава, че сме в състояние на война. А функцията на президента като върховен главнокомандващ е единствено, когато има обявена война.

- Защо този сигнал – решението на асамблеята, трябваше да дойде от София?

- Парламентарната асамблея на НАТО се проведе в София, защото домакинството се редува. Преди 20-тина години също имаше сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София. Тогава ние не бяхме член на алианса, но бяхме домакин на такъв форум като страна - кандидатка. Това е политически форум, на който се обменят идеи и възгледи, това не е орган, който взима решения. И това много често се бърка в България. Лично съм участвал в подготовката на предишната парламентарна асамблея през 2001 г. Тя се проведе под ръководството на президента Петър Стоянов заедно с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. След 20 и няколко години отново ще ни дойде редът да сме домакини.

- Трябва ли България да реагира по-остро на агресивното поведение на новия президент на Северна Македония Гордана Силяновска?

- Мисля че трябва да се отнесем по-скоро със снизхождение. Нашите съседи си решават вътрешнополитически проблеми и се опитват да намерят външнополитически излаз през конфронтация с България, а вече и с Гърция. Това е нелепо, защото Северна Македония е кандидат за член на ЕС и има критерии, които трябва да изпълни. Един от ключовите критерии е да няма неразрешени конфликти със своите съседи – независимо дали са членове на ЕС или не са. Когато България кандидатстваше за ЕС, Гърция постави императивно условието да върнем екземпляра на „История славянобългарска“, който беше откраднат от българския манастир в Света гора Атон. Тогава президентът Стоянов настоя да се върне този екземпляр, където има написани няколко страници от Паисий. Тогава имахме прекрасни отношения със Скопие. Северна Македония сега е кандидат-член за ЕС и не трябва да има неразрешени проблеми със своите съседи. Френското предложение беше именно в този смисъл, то до голяма степен защитава интересите на България, защото се казва, че хората с българско самосъзнание в Република Македония трябва да бъдат защитени конституционно, както всички останали малцинства в тяхната конституция. Тя е така конструирана, че ако не си упоменат в нея правата ти не са защитени. Ние искаме да изчезне езикът на омразата, не искаме да променяме тяхното разбиране за историята, искаме да не крадат нашата история. По другото учените ще се разберат или няма да се разберат – и до момента между Франция и Германия има отворени теми, но това не пречи на държавите да развиват отношенията си. А в Скопие твърде много политизират дребни теми, видяхме, че ВМРО-ДПМНЕ спечели изборите на базата на омразата към България и към българите.

- Отношенията ни с Турция сякаш не са на нивото, на което бяха, когато премиер бе Бойко Борисов. Това проблем ли е с оглед на миграционния натиск?

- Нормално е отношенията да имат спад поради нестабилността на българското управление. Проблемът не е в Турция, а у нас. За последните три години се смениха няколко правителства – редовни и служебни, с относително кратък срок на действие. И това не може да гарантира трайност на българските отношения с другите държави. Това е един от минусите на нестабилното управление. България не само във външнополитически план има необходимост да има дългосрочно стабилно управление, поне с хоризонт от един цял мандат. България има необходимост от нормално управление и заради икономиката, и заради външната политика, и заради нестабилния свят с конфликтите в Украйна и Палестина. Затова от парламентарните избори в България трябва да излезе стабилно управление, което да постави държавата на здрави крака. А премиерът Борисов имаше прекрасни отношения с президента Ердоган, между тях имаше взаимна симпатия и това, естествено, подпомага развитието на двустранните отношения. Това винаги е бонус във външната политика.

- Защо предпочетохте да се кандидатирате само за Европейския парламент, а не и за българския?

- Моята дейност винаги е била в сферата на външната политика и външните отношения. Мисля, че ще бъда полезен в Европейския парламент. Няма да прекъсна своята дейност като главен секретар на СДС и ще продължа да изпълнявам и тези функции. Но мисля, че мога да бъда полезен в сфери като външната политика, отбраната и сигурността. Смятам, че Европа върви към интеграция именно във външната политика и отбраната и най-вече – в координация, синхронизация и интеграция на службите за сигурност, които са тези органи, които предотвратяват терористичните атаки. Това е много важно, защото всяка една отделна държава, дори голяма като Франция, Германия, Испания или Италия, не е достатъчно силна, за да може да предотврати такива заплахи.

- Има ли вероятност европейската политика да се промени кардинално с оглед на прогнозите, че крайнодесните ще имат най-много места в Европейския парламент, повече от Европейската народна партия, която социолозите поставят на второ място.

- Не, не се очертава такава вероятност, макар че има тенденция в полза на крайнодесните. Но те не са единни, така че да формират една група. Нашата партия „Възраждане“, например, съвсем не е крайнодясна, тя е просто проруска партия.

- Силно дискутирана е възможността да отпадне изискването решенията в ЕС да се взимат с консенсус, да се намали броят на евродепутатите и на еврокомисарите, така че не всяка страна да има свой представител в Европейската комисия. Какво мислите за тези идеи?

- Всяка държава има еврокомисар, защото това е залегнало в Лисабонския договор. Може да се стигне до идеята да се съставя правителство на чисто функционален принцип, а не на паритетен, но при напредване на интеграцията. Тогава отделните комисари няма да бъдат излъчени на базата на това, че са представители на отделните държави. Там, например, може да има двама българи и нито един хърватин и тези хора ще бъдат членове на Европейската комисия в лично качество. Но това е много дълъг разговор и преди това трябва да се промени Лисабонският договор. Със сигурност няма да се случи в следващия мандат на Европейския парламент. Идеята за намаляване на броя на евродепутатите се дължи на това, че ще влязат нови държави и това ще утежни и оскъпи издръжката на Европейския парламент. Също тема, която ще се дебатира, но след следващото разширяване на ЕС, когато то се случи. В момента броят на евродепутатите от една държава е пропорционален на населението й. Засега това е теоретичен дебат. А що се отнася до правото на вето или взимането на решения с консенсус, да, тази тема се обсъжда. Но става дума за определен вид решения. Има базови решения, за които консенсусът не може да отпадне. Такова е решението за приемане на нов член, това не може да стане, ако всички членове на този клуб, наречен Европейски съюз, не са съгласни. Защото това може да доведе до центробежни и дезинтеграционни процеси. С други думи – определени решения ще останат консенсусни, а други – от по-оперативен характер, ще се взимат с обикновено мнозинство или с две трети.

Купуването и продаването на гласове е престъпление