През последните 10 години броят на обучаващите се у нас турски студенти съществено нарастна и в момента те са няколко хиляди. Таксите, които студентите заплащат са регламентирани и благодарение на тях в редица български университети постъпват примерно около 30 млн. евро. Отнесени към нашите бюджети, тези пари са едно много добро допълнение в перото „собствени приходи” и формира условия за намаляване зависимостта на висшите училища от държавната субсидия, за подобряване на материалната база, за стимулиране на изследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и студентите, за увеличаване на фонд работна заплата и др. В случая наистина говорим за бизнес, защото така или иначе ние продаваме образователен продукт. Само че както във всеки бизнес, няма запазени места и пазарни ниши, има конкуренция и стремеж за включване на нови играчи.

Появява се проблем. Съветът по висше образование на Турция (с абревиатура на български език ЙОК) не препоръчва на турските кандидатстуденти да подават документи за обучение в България. Твърде вероятно е да са предприети и административни мерки, с които се възпрепятства издаването от турските училища на документи, необходими за кандидатстване в български университети. Освен това в Турция е въведен и контролен тест за проверка нивото на подготовка на завършили в чужбина (по моя информация предимно от ЕС) и резултатите от него са сериозен мотив за легализацията на чуждестранния диплом за висше образование.

Повод за настоящите редове са телевизионни интервюта на проф. Ваньо Митев, Ректор на Медицинска академия (София), в качеството му на Председател на съвета на ректорите. От тях стана ясно, че група ректори са пътували 2000 км с автомобил до Анкара, чакали са в кафене няколко часа да бъдат приети в Съвета по висше образование на Турция, че накрая са били приети, но не от когото са очаквали, не са постигнали очакваните резултати, няма позитивно развитие на проблема, поради който са предприели тази визита, засега... Стана ясно също, че групата ректори е била приета от зам. Председател на опозиционна партия, който е засвидетелствал подкрепа на тяхната позиция, че са се срещнали и с адвокат и че може би възнамеряват да заведат дело срещу ЙОК, а това е структура с ранг над министерство на образованието.

След всичко казано човек си задава въпроса, а каква е целта на визитата? Ако тя е да се възвърне доверието в българското висше образование, то пътя за нейната реализация е по-дълъг, а подходът и тонът трябва да бъдат съвсем различни. Ако целта е да се намесим индиректно в политическата борба в съседна Турция на страната на опозицията и тя евентуално „да отпуши” пътя на турски младежи към българските университети, то е напълно възможно да попречим и на нея. Аргументи могат да бъдат измислени и поднесени достатъчно и срещу опозицията и срещу нас. Далеч съм от мисълта да коментирам турските политици, защото съм убеден, че те със сигурност ще намерят начин да защитят националните си интереси. А нашите ... ?

Очевидно в случая става дума за политика, а у нас като че ли се гледа само като на бизнес и възможност едни пари да дойдат в нашите университети. Стигам до подобни констатации, защото в същия този ЙОК съм ходил в качеството ми на зам. Ректор на ТУ-Варна. Приеха ме нормално, представих документация за университета, представяща учебната дейност по различни специалности, водиха се разговори относно специалности, по които можем да обучаваме турски студенти в нужни за тяхната страна области на икономиката. Макар и да звучи нескромно, ще кажа, че проектът да обучаваме турски студенти на английски език е по моя идея и първоначална подготовка. Ректорът проф. Барудов, чийто заместник бях, разработи технически план за реализация и с помощта на целия екип и деканите на факултета по изчислителна техника и автоматика и на факултета по електроника го стартира така, че ТУ-Варна много съществено повиши броя на турските студенти, обучаващи се в различни специалности и естествено повиши собствените си приходи. Нещо друго, немалка част от академичния състав имаше реален стимул да повиши езиковата си подготовка, което е много полезно и за професионалното развитие на всички нас. Ние бяхме заложили целта ТУ-Варна да стане разпознаваем образователен и изследователски център в Европа. Преценихме, че трябва да подобрим и разширим образователния продукт, който предлагаме и чрез придобиване на повече финансови средства да инвестираме в материална и изследователска база, което да ни даде шанс да бъдем добри партньори на чуждестранни университети в решаване на задачи по европейски проекти. За да се случи това обаче, бе изминат доста дълъг път и свършена много работа. В периода 2003-2005 год. бяха създадени Франкофонски център, Британски междууниверситетски център, Руско-български образователен център и Българо-турски междууниверситетски център, които очертаваха географията в сътрудничеството на ТУ-Варна. Университетът бе посетен от посланиците на Франция н.пр. Жан-Лу Кюн-Делфорж, на Великобритания – н.пр. Джеръми Хил, на Япония – н.пр. Кочичиро Фукуй, от н.пр. Аслан Джаримов – генерален консул на Русия във Варна, от г-н Иън Стюърт, директор на Британския съвет в България и културно аташе в посолството на Великобритания в София, г-н Алън Смит, изпълнителен директор на Евро-американския инвестиционен фонд в Лондон. ТУ-Варна бе посетен от Председателя на Съвета за висше образование на Турция (ЙОК) проф. д-р Ердоган Тезич, от проф. д-р Айбар Ертепънар, зам.-председател на съвета, от н. пр. превъзходителство Ахмет Юлкер, генерален консул на Турция в Бургас.

На този фон звучи като пълен контраст това, което чувам и виждам. Интереси винаги е имало и ще има, но според мен има нещо сбъркано, подценено или ненаправено както трябва, за да се появи такъв тип отношение. Нищо лично към проф. В. Митев, когото искрено ценя за постиженията, а също и към другите ректори, те поне са се опитали да направят нещо според разбиранията и възможностите си.

Политика се прави и с мъдрост, много мисъл, такт и инициатива. Аз вярвам, че ако ги проявим, това няма да бъде края на обучението на турски студенти в България. Умните и в нещастието намират поуки и мотив за работа. Трябва да развием нашият образователен продукт така, че да бъде максимално полезен за България. Това вече може да бъде такъв допълнителен аргумент към други държави, че даже да не ни харесват, пак да искат да изпратят децата си да учат в наши университети.

Доц. Христо Парашкевов

bgsniper.com