“Занаятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им дам упование... Да обнадеждавам цяла България... Данъци много, а нямаше спокойствие.”

Извън тези буквални съответствия между идеите на Левски и днешните тегоби и въжделения на народа има и други. Протестите съвпаднаха с годишнината от обесването на Апостола. А и баш на мястото на бесилката му стана най-ожесточеният сблъсък с полицията, при който се проля кръв и се стигна до оставка на кабинета. Най-далечната прилика е, че вече по традиция при всички масови прояви, манифестации и народни брожения неизменно духът на улицата е възрожденски Звучат бунтовни песни, веят се знамена и се носят ликовете на борци и плакати с въстанически лозунги. Този дух ще тържествува по улиците и утре, на 3 март.

И все пак, колкото и силно да трепкат сърца ни днес, духът на протестите извира не от общия подем през Възраждането, а само от идеите на Левски. Ето защо ние сме свидетели, че за пореден път в днешните протести народът изпълнява завета на Апостола.

За да осъзнаем това, трябва да си представим Левски не като знаменосец на Панайот Хитов, не и като участник в легията на Раковски, не дори като съзаклятник и революционер. Според днешната терминология Левски е обществен деец, който е реализирал своя политически проект, при това без финансиране от фондации.

По онова време освобождението на българите и възстановяването на българска държавност е било осъзнато като свръхзадача от целия тогавашен елит. Разликата е била във възгледите как да се постигне то - дали чрез просвещение, дали чрез бавни реформи по благоволението на султана, дали със силата на оръжието. Самите революционери от своя страна са имали различни военни стратегии.

Историята доказа, че възгледите на Левски са били единствено правилните. Неговата стратегия се оказва печеливша, макар сам той да не доживява нейното тържество. Мрежата от комитети, създадена от него, се запазва почти непокътната дори след погрома от предателствата на Димитър Общи и залавянето на самия Левски. Тъкмо тези комитети вдигат Априлското въстание и след него, въпреки разгрома и зверствата, а по-скоро заради тях се стига до Руско-турската война.

С Освобождението мъртвият Левски триумфира, заветът му е изпълнен. Той обаче се оказва и строителят на съвременна България. Заложил е модел на политическо действие, който се спазва и до днес. Оттогава всеки политически проект в България следва същия образец, въпреки че невинаги комитетите са се създавали в нелегалност.

Най-очебийни са приликите с модела на Левски при БСП, защото тя възниква като конспиративна и подривна партия. По време на организираната от нея съпротива през Втората световна война също има нелегални ядки по цяла България, също има и въоръжени четници в Балкана (партизаните) и също в крайна сметка руски войски нахлуват в България и изтласкват нацистите.

Но и днес първа грижа на всички, които искат властта, е да създадат комитети из цяла България (сега наричани “местни структури”). Така направи СДС през 1990 г. Така направи и царят през 2001 г. Така ще е и за в бъдеще.

Но да си представим, че някога се бе наложил не моделът на Левски за политическо действие, а този на Панайот Хитов. Като неизменно следствие от това днес бихме гледали как Бойко Борисов се надига от леглото и хваща гората едва раззеленила се, как Цветан Цветанов облича хайдушката носия и как за изборите ударни групи на ГЕРБ завардват Балкана и слизат по селата.

Или да си представим, че някога бе сполучила четническата тактика на Раковски. Тогава днес Меглена Кунева нямаше да обикаля страната като Левски и да стяга структури на своята “България на гражданите”. Тя щеше да свика легиите си в Брюксел, във Виена и в други европейски столици с логистична подкрепа от Еврокомисията и от чужди правителства. И в уречения ден на изборите те щяха да връхлетят отвсякъде в отечеството и да вземат своя пай от властта. Нещо подобно впрочем прави Доган с рейсовете от Турция, но за него е разбираемо да не бъде следовник тъкмо на Левски.

И сега логиката накара протестиращите да се организират в комитети по места, за да избистрят исканията и да координират действията си. Най-вероятно те ще създадат и своя партия. Един от водачите им обяви, че тя щяла да се казва “Васил Левски”. /в-к 24часа