Поне аз като че ли само по този начин съм в състояние да дешифрирам посланията, отправени през последните дни от бившия премиер. А зад това примитивно послание прозира неистовото желание да бъдат спечелени още проценти, независимо от какъв тип избиратели ще дойдат те, стига да се окажат достатъчни за едно бъдещо прескачане на бариерата и малко по-значително присъствие в следващия Парламент.

ДПС успешно заплашва и манипулира българските граждани от турски етнически произход, рекетира ги и по този начин ги принуждава да му оказват политическа подкрепа по време на избори и да го “абонират” за властта. Това, в общи линии, е една от тезите на Иван Костов, неуморно разпространявана от него напоследък.

Ако се вгледаме малко по-внимателно в това твърдение, няма начин да не си зададем въпроса: що за хора са тези, които толкова лесно и безпрепятствено допускат да бъдат манипулирани и сплашвани. Отговорът се налага сам, очевидно според И.Костов това са, в огромното си мнозинство, страхливи и глупави хора.

Нищо ново. Всеки път, когато нещо не се случва така, както самият той би желал, някогашният Командир е склонен да обвинява избирателите. Когато загуби последните избори той дори им се обиди, порица ги и изтъкна, че след като не знаят какво съкровище губят в негово лице, значи заслужават всяка една тежка и безрадостна участ, която бъдещето може да им донесе. След това сума време мълча засегнат и гневен като “люто ранена в сърцето пантера”, застанал – според собствените си виждания – някъде далеч напред по пътя и очакващ ние, бавноразвиващите се, да се доближим постепено до неговото величие.

Сега пак избиратели са обект на гибелния му гняв. Този път избирателите на ДПС, задето са тъй глупави и страхливи, че се оставят да бъдат манипулирани и сплашвани.

Бързам да уточня. Самият аз не съм очарован нито от това, което наричаме български етнически модел, нито от стила на политическо поведение, избран от ДПС през годините. Не ми харесват внушенията на хората около Доган, че едва ли не само благодарение на добрата им воля в страната ни не са текли реки от кръв. Не намирам за твърде нормално в едно модерно общество да има партии, успели практически да монополизират резултатите от избирателната активност на определена етническа група. Мисля, че Иван Костов има пълното право също да не харесва особено всичко това.

Не съм убеден, обаче, че той има право да търси вината за съществуващите реалности само в “злите сили”, застанали начело на ДПС и в безхаберието на нашите съграждани от турски произход, които безропотно играят по свирката на тези “зли сили”. Така нареченият български етнически модел е дело и отговорност на целия ни така наречен български политически елит. Включително и на самия Иван Костов. Този модел се наложи през годините, конюнктурно подкрепян и от ляво, и от дясно, според ситуацията и конкретните интереси на момента. Като по някакво негласно споразумение партийните ръководства повече от десетилетие избягваха да отправят послания към избирателите от турски произход, признавайки ги за запазена територия на ДПС. Изключенията се броят на пръсти. До днес, когато изведнъж Иван Костов започва да разиграва ситуация от типа “сетила се Мара...”.

Това да се отправят нападки срещу явления, за съществуването на които самият той носи и своята отговорност, очевидно се превръща в запазена марка на Иван Костов. Днес той громи решително “клиентелизма” на СДС, макар че именно по времето когато сам беше лидер на тази партия и министър председател, хората започнаха да свързват трайно в съзнанието си СДС с понятието “клиентелизъм”. Ето че дойде ред и на българския етнически модел, в утвърждаването на който е участвал и самият той, като част от българския политически елит. След като се загрижи, че дясно мислещите българи си нямат истинско политическо представителство, сега Костов демонстрира загриженост и за истинското политическо представителство на етническите турци в България. По-загрижен човек отдавна не бяхме виждали. Да бе проявявял такава похвална и многопосочна загриженост и докато бе премиер, вероятно все още щеше да бъде такъв. Започвам да се питам какво следва и докога Костов ще разчита на късата памет на хората в тази страна?

Вярно е, идат избори. Трябва да се привличат гласове. Понякога крайните и екстравагантни тези помагат в тези усилия. Целта оправдава средствата, поне в очите на Костов и съратниците му. Ако целта е да се спечелят гласовете на онези, на които биха се понравили позакъснели полунационалистически небивалици, значи позакъснелите полунационалистически небивалици трябва да бъдат предложени с пълни шепи. Което, в крайна сметка, няма да помогне на Костов, за да разбие той този пуст български етнически модел, който толкова не му се нрави, а тъкмо напротив, ще доведе най-вероятно единствено до задълбочаване на неговите най-непривлекателни черти. Никой не обича да бъде наричан в очите манипулиран глупак и наплашен страхливец, а когато това се случи, най-често реакцията е да се стори тъкмо обратното на онова, което иска (или твърди, че иска) този, който раздава квалификациите.

След броени години България ще стане пълноправен член на Европейския съюз. Тя вече е пълноправен член на НАТО. На фона на тези реалности и тези ясни перспективи е наистина неуместно и непристойно да се размахват като знаме етно-политически каузи и да се атакува модел (бил той удачен или не), който вече е изиграл своята роля и постепено сам ще еволюира в нещо различно, просто защото друг избор няма. Ако някой все пак иска да върши тъкмо това, сега е последният момент. Костов явно го осъзнава, но това, боя се, не му прави чест.


Жоро Георгиев