През 2000 г. пък се разбра, че в прокуратурата има проверка за това с какви имоти и коли се е сдобил главният редактор на германския "Труд" Тошко Тошев и семейството му от 1990 г. досега, както и дали си е декларирал доходите. Тече, тече проверката и уж приключи, но след това изведнъж определени прокурори заобясняваха, че всъщност проверка нямало или имало, но била приключила "нормално" т.е. нищо не установила. А официална информация за резултата от проверката никой не оповести. И тази папка за Тошко Тошев потъна в главната каса. От тогава щом има скандал около главната прокуратура германският "Труд" е този, в който незабавно излиза това, което искат от ведомството на Никола Филчев. Няма значение дали е за това колко е лош договора с "Краун Ейджънс" (след сключването на който митниците събраха до юни таксите, които бе предвидено да съберат за цялата година), колко добър е прокурорът Славчо Кържев, който връща коли на обвиняеми или за това къде е мястото на прокуратурата и трябва ли да се променя конституцията. Тошко Тошев обслужва с много страст прокуратурата, защото знае, че проверката за имотите му може по всяко време да излезе от главната каса.

В касата стоят документи и по един вече позабравен случай - побой на невинни хора край яз. "Искър" през август 1999 г. от група въоръжени и облечени в полицейски дрехи мъже. Тогава шеф на МВР бе Богомил Бонев. Две седмици след побоя един от пострадалите обяви, че биячите са хора на МВР. Една от версиите беше, че Бонев е бил на мястото на побоя и попитал гражданите дали не го познават. Той, разбира се, отрече. Делото по случая още не е завършило, но през януари 2001 г. по него Бонев беше разпитван. Прокурорите много дълго проверяваха как той е свързан със случая, но впоследствие в съдебната зала застанаха самите биячи. Без човекът, който ги е пратил. А в главната каса останаха документи, готови за изваждане.

В същата каса потънаха и маса проверки и следствия срещу бивши управляващи. Те бяха набързо забравени по начина, по който бяха и набързо обявени в медиите. Какво стана например с проверката срещу Христо Михайловски, зет на бившия парламентарен шеф Йордан Соколов и бивш зам.-министър на търговията? Нали тя трябваше да изясни дали има нарушения на закона при продажбата на външнотърговските ни предприятия? Както и дали е била законна дейността на Михайловски като шеф на Управителния съвет и председател на съвета на директорите на "Булгартабак". Няма резултати от нея. Не е трудно да се досетим къде се намират събраните материали. Както и материалите от проверките на бившия министър на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев за продажби на държавни имоти, заменилият го по-късно Евгени Чачев за нарушена процедура по Закона за обществените поръчки при ремонти и строителство на пътища в страната, бившият военен министър Бойко Ноев заради негово разпореждане с имущества на фирмата на военното министерство "ТЕРЕМ", както и екстърговския министър Валентин Василев за неспазена процедура при закупуване на наети обекти и за нарушения при приватизацията на базар "Плиска", който е обособена част от "Слънчев бряг" АД. Всички тези проверки бяха оповестени в края на януари т.г. Сега вече е октомври. Материалите може да се извадят при всеки удобен случай.

По "сигнал" на гражданин например в средата на т.г. бе извадено дело срещу зам.-правосъдния министър Марио Димитров. За случай от 1999 г., когато той като съдия пуснал от ареста задържания от полицията спонсор на ФК "Литекс" Гриша Ганчев. Няколко дни след като с разследването на Димитров избухна скандал, главният прокурор обеща да провери случая. После делото отиде във Върховната касационна прокуратура. Това беше през юни. При нормална работа на прокуратурата, делото срещу Димитров трябваше да е завършило и при нарушение - той да е изправен пред съда. Резултат обаче досега няма, а зам.-министърът се води следствен. Неотдавна пък прокурорът Цеко Йорданов заговори за един "висш представител на изпълнителната власт, за когото имаме много сигнали за корупция в близкото му минало". Очевидно е, че става въпрос за министър от сегашния кабинет. Интересно защо при това положение по случая няма разследване. Работата на прокуратурата е да проверява сигналите за престъпления и в случай, че те се потвърдят, да настоява за наказание на виновното лице.

Много по-изгодно обаче е материалите за подобни неща да се държат в главната каса. И чрез тях да се командва парада. Казват, че в същата каса стои и дело за катастрофа, направена от сина на върховен съдия преди около две години. Младежът нямал книжка, бил пиян, ударил се, приятелят му пострадал. Започнало наказателно дело за причиняване на средна телесна повреда. До момента в който се разбрало срещу чий син е делото. Оттогава всички документи по случая са прибрани в главната каса. А върховният съдия неизменно се съобразява в изказванията и действията си с този факт.

Неотдавна прокурорите организираха и театър, в който се разбра, че проверяват премиера Симеон Сакскобургготски. Вероятно резултат и от тази проверка няма да има. Важното обаче е, че и тя ще стане част от сериозната информационна база на главната каса.

Ще вземе да излезе накрая прав май оръжейният търговец Брус Джаксън, който бранейки своите интереси в България, някак си между другото заяви "Има нещо нередно в системата на прокуратурата и то трябва да бъде отстранено". Нищо, че Богомил Бонев после се изказа в германския "24 часа", че трябвало Джаксън да бъде обявен за персона нон грата. Бонев знае защо.

БОРИСЛАВА РАДОЕВА
В-к “Монитор”, 3 октомври 2002