“Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите й заплати, с непристойната й оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена” – цитат от изнесена на 1 май 1927 г. реч на Хитлер.

“Да разгледаме действителния, земния евреин – не религиозния евреин, както Бауер – а обикновения евреин. Нека не търсим тайната на евреите в тяхната религия, а да потърсим тайната на религията им в истинския евреин. Каква е светската основа на юдеизма? …Практическа нужда, личен интерес. Каква е светската религия на евреина? Пазарлъкът. Кой е светският му бог? Парите. Много добре! Еманципацията на търгашеството и парите, а следователно и на практическото, действително еврейство, ще бъде еманципацията на нашето време… в края на краищата, еманципацията на евреите е еманципация на човечеството от еврейството.”

Човек може да помисли, че този дълъг цитат е просто поредната тирада на придобилия позорна слава Адолф Хитлер. Това, обаче, не е така. Тези думи са казани не от друг, а от самия Карл Маркс, потомък на дълга родствена линия еврейски равини, за чието забвение той полага огромни усилия.

Да се спрем на следващия цитат.

“Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите й заплати, с непристойната й оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена.”

Някои може да кажат, че този цитат безспорно принадлежи на Маркс. Но те няма да са прави. Този цитат е взет от изнесена на 1 май 1927 г. реч на Адолф Хитлер – също човек от еврейско потекло.

Има хора, за които самото предположение, че Адолф Хитлер може дори да се доближи до темата на социализма и марксистката теория, е чиста ерес. Но при един по-детайлен анализ на историческата документация може лесно да се открие уникалната черта, свързваща всички т. нар. “революционни” движения, възникнали след публикуването на “Комунистически манифест” през 1848 г. и на други подобни трудове.

Настоящата статия е първа част от поредица, изследваща произхода на социализма, комунизма и ужасяващите тактики на “социално инженерство”, използвани в историята след раждането на международното социалистическо движение, за да постигнат крайната му цел… Утопията.

Какво е социализъм?

Много речници твърдят, че социализмът е демократична форма на управление, при която всеки гражданин има глас. Освен това се твърди, че всички класи и раси ще притежават равен дял.

Самият идеал на социализма, обаче, е измислен от Карл Маркс. И така, как го е дефинирал той?

Маркс заявява, че социализмът не е форма на управление, а състояние – контролирано и организирано състояние, което дадена нация приема по време на “прехода” от капиталистическо към комунистическо общество, където “комунистическата утопия” е крайният желан изход на цялостния преход; свят без полиция, без собственост, без религия, без класи, дори без нужда от управление, без война … земя-фантазия на вечната хармония. Но може ли това да бъде постигнато по мирен начин и просто с унищожаване на сделките за собственост на земята?

Отговорът е “не”; “преходното” състояние има за задача да “трансформира” гражданите за бъдещата супердържава. И така, как този социалистически апарат се справя с онези, които не желаят да бъдат трансформирани?

Маркс и други социалисти изтъкват необходимостта от отстраняване на нежелателните елементи на обществото. Повечето твърдят, че тези нежелани елементи са се появили под формата на буржоазната управляваща класа, но това не спира дотук. Социалното планиране е изисквало избор на политически курс и, по-важното, подбор кой би се вписал идеално в тази нова утопия и кой – не.

В крайна сметка е имало критерий за подбор кой да остане и кой да бъде отстранен.

Как е бил създаден този критерий? След внимателно обмислен процес и много дебати се стигнало до извода, че приетите днес универсални стандарти са твърде примитивни. Затова отново било решено, че трябва да се предприемат крайни мерки.

При все, че Маркс е автор на “Комунистически манифест”, той не е бил единственият, вярващ в теориите на манифеста, нито пък първоизточникът на тези идеи. Всъщност в продължение на почти 100 години това е била примамлива идея, наред с друга силно противоречива възникваща теория.

При положение, че социализмът е атеистичен режим, от последователите му просто се е очаквало да вярват в “еволюцията на човека”.

Така един учен и философ с подобни теории придобил най-накрая достатъчно дързост, за да публикува идеите си; името му е Чарлз Дарвин.

Социалният дарвинизъм и расовата евгеника

Мнозина вярват, че Дарвиновата теория се отнася просто до физическата еволюция на човека и че Дарвин спира дотам. Но точно както теориите на Маркс не свършват с теоретичната си част, Дарвин съчинява много от убежденията си, които също имат социален оттенък. Неговият подход залага на проактивната намеса в еволюционния прогрес на човечеството, вместо на пасивната такава. Или с други думи, на необходимостта от активна намеса.

Социалният дарвинизъм вярва, че защитата, предоставяна от човечеството на слабите, болните и недоразвитите хора, възпрепятства процеса на “естествения подбор” и оцеляването на най-пригодените, които да определят бъдещето на човечеството.

Дарвин смятал, че ако човек спре да помага на тези “низши видове”, то процесът на естествения подбор просто би отстранил тези крайно нежелателни индивиди от популацията. Според него това действие би облагодетелствало бъдещето на човечеството и “обществото” като цяло.

Той заявява, че “най-силните от биологичния вид трябва живеят, а най-слабите да умрат” и класифицира други раси, като чернокожи и евреи, като “низши видове” и “съмнителни видове”.

С превръщането на пасивното решение в по-активно, Дарвин преминава по-нататък, поставяйки зловещия въпрос: “…Дали расите или човешкият биологичен вид … посягат едни на други и се заменят, така че накрая някои биват изличени? … Добре е да видим, че на всички тези въпроси е отговорено утвърдително…”

По-подробно описание на “низшите видове” хора могат да бъдат намерени в книгата му “Произход на човека”, където той заявява следното: “В даден бъдещ период, в недотам далечното бъдеще… цивилизованите човешки раси почти със сигурност ще унищожат и заместят дивашките раси по света…”

Запознавайки се с размислите на Дарвин, Маркс заявява: “…това е книга, съдържаща основите на естествената история на нашите възгледи”.

“Нашите възгледи”? Всеизвестно е, че Маркс и социалистите са мислели в цифри, поради което са споделяли възгледите си, така че очевидно това писмо е било от името на много хора, последователи на новите идеи на Маркс.

Наскоро след това започва появата на една от най-дръзките теории в историята на човечеството.

Четейки “Произход на видовете”, един от братовчедите на Дарвин е толкова възхитен и вдъхновен от революционните идеи, че е подтикнат да публикува и някои свои.

Този учен отива крачка по-далеч от Дарвин в процеса на активния подбор. Той започва систематично да класифицира кой е подходящ за родоначалник на бъдещето на човечеството и кой – не. Той дава началото на научното изследване “Природа над отглеждане” и вярва в стерилизация на нежелателните, изличаване на инвалидите и замяна на по-низшите човешки “породи” с внимателно провеждано “социално инженерство”.

Тази теория е наречена “евгеника”. Името на автора й е сър Франсис Галтън.

Името на сър Франсис Галтън, макар и не дотам известно в наши дни като това на братовчед му, Чарлз Дарвин, е било неразривно свързвано с името на Дарвин по тяхно време. Всъщност идеите на сър Галтън помитат научния и политически свят до такава степен, че той е бил, във всяко едно отношение, точно толкова значим за революционните идеи на социалното инженерство, колкото и всеки друг по онова време, ако не и повече.

Докато Карл Маркс пише концепцията за „диалектическия материализъм”, според която целият живот е породен вследствие на борба, Дарвин продължава да заявява в своите теории, че целият живот е в резултат на борба между видовете. Галтън, обаче, представя друга теория, с която отива още по-далеч.

Както бе упоменато по-рано, Дарвин не е първият учен с теории за еволюцията. В действителност през 1800 г Йохан Волфганг фон Гьоте вероятно е първият „съвременен” мислител, развил теория за органичната еволюция. Но това, което прави размишленията на Дарвин по-различни, е идеята за „естествения подбор”. За мнозина тя разрешава фундаментален въпрос в планирането на социалното инженерство.

Четейки Дарвиновите теории, като „Оцеляването на най-пригодните”, Галтън е възхитен и се залавя да доразработи концепцията. Воден от идеята за борбата, или „конкуренция на видовете”, той вярва, че всичко и цялото познание до негово време сочи към един прост и очевиден отговор; че не става дума само за борба на видовете, но и за „борба на расите”.

Да, за пръв път някой всъщност посочва, че не „всички хора са създадени равни”, а че човешката раса в крайна сметка е била разделена на повече и по-малко развити под-видове, които или ще допринесат към бъдещето на човечеството, или ще го поставят в опасност чрез безсмислена надпревара за ресурси.

През 1869 г, десет години след първата книга на Дарвин, Галтън най-после поставя началото на „нова наука”, както той заявява в книгата си, „Проучвания върху човешките познавателни и възприятийни способности и тяхното развитие”. В нея той за пръв път въвежда термина „евгеника”. Взета от гръцкия език, “евгеника” произлиза от думата eu (добър, добре) и наставката –gen (роден). За някои терминът “чистокръвен” звучи познато и той произлиза оттам.

Целта на евгениката, казва Галтън, “е изследването на факторите под социален контрол, които подобряват или намаляват расовите качества на бъдещите поколения във физическо или умствено отношение.”

Така това търсене на подобрение на “бъдещите поколения” чрез “социален контрол”, намалявайки или подобрявайки “расовите качества” на човека, довежда до метод за оценка, наречен “биометрия”.

Биометрията се стреми да създаде социално-физически шаблон за този метод за подобрение на видовете, с който тя измерва интелигентността и проследява расовото родословие и унаследените признаци за заболявания и умствена стабилност.

Но преди да продължим по-нататък, нека обърнем внимание на следното: когато се повдигат расови въпроси и такива, които насърчават расовото разделение, често се приема, че подстрекателите са просто едни невежи и необразовани хора.

Да, обаче не и в този случай: Галтън е бил уважаван учен и многостранно развита личност от английския викториански период. Той е бил антрополог, евгеник, тропически изследовател, географ, изобретател, метеоролог, прото-генетик, създател на психометрията и статистик, чийто принос към полето на съдебните науки включва процеса на снемане на отпечатъци и т.н. Той е посветен в рицарство през 1909 г. Като дете-чудо е бил изключително развит и, както се твърди по-късно, е имал коефициент на интелигентност над 190. На него се приписва авторството на над 340 ръкописа и книги през живота му.

Много хора са поразени, четейки тази информация за евгениката, тъй като тя звучи… да, тя звучи като обичайната практика на нацистка Германия през 30-те и 40-те години на миналия век. Но евгениката не е такава. Това е било приблизително 65 години по-рано. И докато Маркс и Енгелс, както и много други социалисти, ентусиазирано аплодират това убеждение по онова време, съвременните социалисти все още твърдят, че нямат участие в създаването му.

По свое време, евгениката първоначално е спорен въпрос. Но Т.Х. Хъксли, семеен приятел и поддръжник на Дарвин и Галтън, известен като техен “булдог”, става нейният най-влиятелен привърженик и подкрепя теориите й в университети и научни кръгове по света.

Галтън, Дарвин, Хъксли и Еджууд са до там убедени в солидността на теорията на евгениката, че включват семействата си в социален експеримент, при който “четирите семейства да се размножават само помежду си.”

Те предричат, че за кратко време усилията ще произведат раса от “свръх-хора” с най-елитните характеристики на човечеството. Но се оказват неправи и експериментът се превръща в катастрофа - до две поколения опитът се проваля, като се раждат мъртви деца и умствено изостанало и физически деформирано потомство.

Интересно е, обаче, че тази придобила широка гласност история по никакъв начин не е разубедила ревностните привърженици на тази псевдо-наука, вкопчили се в нея с религиозен плам.

Много университети прегръщат идеята широко и престижни институции на Запад включват в своите учебни програми часове по евгеника. Не след дълго тя е превърната в уважаван предмет – почти до края на Втората световна война.

Вторият етап

Вторият етап от развитието на евгениката продължава от 1905 до 1932 г, когато предметът навлиза в периода на своето най-силно влияние.

През следващите години бурна вълна на подкрепа залива света, с последвали значими събития, които са изцяло подкрепяни или породени от социалистическите идеали за плановото общество, използващи евгениката като свой пътеводител към гражданството.

Хронология на развитието на евгениката

1898 г — Швеция: Социалдемократическата партия, второто най-голямо общество под влиянието на евгениката след нацистка Германия, приемащо ортодоксалните модели на марксизма и Галтън за ръководни принципи, оцелява до 1975 г.

1901 г — Великобритания: Х.Г. Уелс, автор на “Война на световете”, написва “Очаквания” (“Anticipations”) – про-евгенистично, контролирано от учените бъдеще.

1903 г — Великобритания: Джордж Бърнард Шоу, драматург, романист и отявлен социалист, написва “Човек и свръхчовек” (“Men and Supermen”), прокламирайки свръх-раса от хора, създадени чрез евгениката.

1904 г — САЩ: Чарлз Девънпорт основава Лабораторията на Колд Спринг Харбър (Cold Spring Harbor Research Facility) в Ню Йорк със средства от фондации на най-заможните фамилии в света, в това число Джон Д. Рокфелер, Андрю Карнегие и фамилията Хариман, с цел евгенични проучвания и експерименти върху хора.

1907 г — САЩ: Президентът Уилсън прокарва първите закони за стерилизацията, чрез които насилствено се стерилизират нежелани елементи като душевноболни, хора с ниски оценки на училищните тестове, углавни престъпници и склонните към насилие, и дори се прекратява живота на родени с деформации деца. Впоследствие, докато практиката набира популярност, списъкът на жертвите нараства; този закон е прокаран в 34 щата и от него пострадват над 50 000 американски граждани.

Европа и Австралия: Подобни закони вече са били приети от Великобритания, Австралия и Канада, както и из Европа.

1910 г — САЩ: Учредена е Службата за евгенична регистрация в Колд Спринг Харбър (U.S. Eugenics Records Office), която взема тъканни проби от неподозиращи американци и прилага експериментални инжекции, както и експериментална радиационна терапия върху деца и бременни жени, често завършващи със смърт.

1911 г — Германия: Фондация “Рокфелер” финансира института “Кайзер Вилхелм”, който по-късно се превръща в основния източник на средства и влияние в Националната социалистическа партия на работниците (Наци).

1916 г — САЩ: Мадисън Конрад, американски адвокат, антрополог и евгеник, написва книгата “Отмирането на Великата раса” (“The Passing of the Great Race”), която дава тласък на социалистическото движение и по-късно е определяна от Адолф Хотлер като неговата “Библия”.

1916 г — САЩ: Маргарет Сангър, феминистка и евгеник с уклон към контрола над населението, която е и в близки отношения с Х.Г. Уелс, отваря първата си клиника за контрол над раждаемостта, по-късно известна като “Планирано родителство”, финансирана от фондация “Рокфелер”.

Учредяването на Международната конференция по евгеника

През следващите години Международната конференция по евгеника придобива огромна популярност и се превръща в публично удостоверение на теориите й. Интересен е фактът, че поривът на подкрепа от държави, неизложени на влиянието на Запада, започва по следния начин:

1912 г — Лондон: Първата международна конференция по евгеника с присъстващи от цял свят и председател — кмета Леонард Дарвин, син на Чарлз Дарвин. Събитието е посветено на сър Франсис Галтън. Сред присъстващите са социалисти като Джордж Бърнард Шоу, английският лидер на социалдемократите Сидни Уеб и Томи Дъглас от Канада. Присъстват и други изтъкнати лидери, като Х.Г. Уелс, президента Уилсън, президента Рузвелт, Емил Зола, Джон Мейнард Кейнс, Уилям Кейт Келог, Маргарет Сангър, премиера на Англия – сър Уинстън Чърчил, Синди Уеб и много други.

1921 г — Ню Йорк: Втората Международна конференция по евгеника е с председател изобретателя Александър Греъм Бел и нови участници от Латинска Америка (Мексико, Куба, Венецуела, Сан Салвадор, Уругвай) и Азия (Япония, Индия, Сиам). Основната тема е елиминирането на “непригодните” в съответните общества.

1932 г — Ню Йорк: Третата Международна конференция по евгеника е председателствана от Чарлз Девънпорт, основател на Лабораторията на Колд Спринг Харбър. Много от участниците са узрели за действия и е налице атмосфера на “осъществяване”.

През следващите месеци фондация “Рокфелер” спонсорира среща за сътрудничество между американски и германски евгеници и изпраща Чарлз Девънпорт в спонсорирания от Рокфелер институт “Кайзер Вилхелм” в Германия, заедно с двама други негови колеги.

Темата на срещата е въпрос, представен от евгениците, но за германците това не е нищо ново. Всъщност то се шири в управляващата партия на германския Райхстаг и е убеждение, доминиращо сред всички социалистически европейци, включително и сред комунистите. Но единствено Националната социалистическа партия на работниците, или нацистите, са готови да приложат “Окончателното решение”.

“В централна Европа само германците, унгарците и поляците са считани за носители на прогреса. Останалите трябва да бъдат премахнати. Главната мисия на всички други раси и народи, големи и малки, е да изчезнат в революционния холокост.” – Карл Маркс, 1849 г.
Justin Stamm, Epoch Times
Превод: Цвета Петкова