Да не си агент на ДС, не означава, че не си на ГРУ.

Костов може би няма да спи спокойно вече. От часове пресата наложи на вниманието на обществото новината, че Командира е вербуван като агент на руското военно разузнаване още в далечната 1969 година и стриктно и неотклонно де факто защитава интересите на Русия, макар про форма да се явява заклет русофоб.

Укенд” и БНюз излязоха с подробности, които разкритието. Неоспорим факт е, че Иван Костов, бидейки едва двадесетгодишен, се обучава като летец в град Кременчук, в Украйна. Знайно е, че именно там са били обучавани летци, които са били използвани за нуждите ГРУ (Главно разузнавателно управление).

Освен това никога не е било тайна, че на такинва места са изпращани и приемани като възпитаници хора проверени и надеждни. А и самият му престой няма как да не е бил използван за вербовката му, понеже в СССР никога не са въртели на празни обороти. Обучението на мургавия младок от България било финансирано от ГРУ. Понеже възлаганите надежди са били дългосрочни, и по-нататък руската страна е поела издръжката на протежето си. Застъпвала се е за него пред управниците ни тогава и е подпомагала развитието му. Дори от съветското разузнаване са заповядвали Костов да не бъде привличан в ДС. За запознати това значело, че той е вербуван за руските служби.

Първият човек у нас, който разкри тайната на Костов, всъщност е Богомил Бонев. Това стана през 2004 г. Тогава се създаваше ДСБ. Думите му бяха възприети тогава като компромат и потънаха в забвение. По онова време бившият вътрешен министър Бонев не посмя да извади документа, съществуващ още в онзи момент и доказващ агентурната обвързаност на Костов с руското разузнаване, сигурно понеже ГРУ съществува и сега и по принцип покровителства своите агенти.

Истинските шантажи срещу Иван Костов започват по времето на Филчев. Тогава Алексей Петров се намесва във войната между експремиера и главния прокурор и вади като компромат факта, че притежава засекретни документи, които му предоставил голям човек от ДС. Това били писма от ГРУ, писани през 1972 г., представляващи препоръка към секретните ни служби как да се отнасят с Костов. Така се доказва ангажимента му към руското разузнаване. Тъй като се очаква в най-близко време документите да бъдат публикувани, можем да се надяваме на истинско разкрития.

Излиза, че Костов все пак има агентурно минало, само че не в ДС, а в ГРУ. Така че в някаква степен се пада шеф на десесовците в България. Така цялата работа се размъти още повече, вместо да се изясни. Само че сега новината доби тежест покрай прословутия Алексей, баш октоподът на България, човекът който е рекетирал всичко що е било годно и е заемало някаква ключова длъжност в държавата.

Зевзеци се питат – „и ся ко, комунягите и сите десари да плюят толкова време по агент на ГРУ, та и доносника Гоце и сите прислужни журналя, толкоз енергия похабиха, па той нещо като шеф им се оказва. Айде Костов, спеши ги сега!”

И понеже няма дим без огън, оказва се, че има на какво още да се чудим и какви пластове под подпластовете на агентурните връзки на нашите големци да откриваме.

razkritia.com, 16 april 2010