Ако СДС се разцепи, след взимането на решение на 15.05 за самостоятелно участие в избори 2013 или като Синя коалиция, то единствения печеливш (ако изобщо може да се спечели) ще е в рамките на ДСБ.

Страст на кристали дрънчи в сферата на СДС. Класиката на демокрацията отново е на кръстопът. Това е съдбата на най-хубавото и най-демократичното дете на демокрацията.

Емоцията, гладът за промени, съзнанието на бунтарите, които винаги ще бъдат гръбнака на СДС няма да изчезнат никога. И в това няма нищо лошо. Това прави разликата от студеното счетоводство на по-новите партии, където обикновено се реализират дисциплинирано народните чувства.

СДС винаги е имало и има вътрешни емоционални взривове, последвани от отлюспвания и раздели.

Но философски погледнато, както няма бивш комунист, така няма и бивш седесар. Изключенията само потвърждават правилото.

И това е големия коз за СДС, а защо не и за България.

За да стане факт взрива в народната емоция, обаче трябва вяра. За да повярват всички ония хора от 90 те години, а и тези от днешното време е необходимо, каквото и да се случва СДС да не се цепи или отлюспва някой. Само това!

Да прости Господ, но обикновения човек, дори и този без носталгия по СДС би могъл да погледне към еретичния модел на БСП. Там никога не се цепят. Там не се изключват или отлюспват. Дебатират, карат се, интриганстват, но дори си прибират грешниците. Като Калфин например. И гласовете на БСП, на лявото ги следват. А и се обновяват.

Къде са гласовете на СДС. Просто се объркват кога, къде и кога да следват. Какви политики да избират.

Сега когато ще се решава дали СДС да е в Синята коалиция или самостоятелно да се явява на избори, големия знак ще е ако СДС покаже на България, че е помъдряло. Седесарите трябва да приемат, което и да е взетото решение за вярно и да го следват.

Иначе може би ще сложат точка на великия бунт на свободната радост наречен СДС.

Нито Жельо, нито Филип, нито Иван, нито Петър, нито Надя, нито Пламен, нито Мартин са желаели да имат право на собственост върху СДС и съдбата на хората му.(Само Иван занимава СДС със себе си вече 12-13 години.Е и …….)

Всички те са заслужили уважение и са обичани от много, страшно много седесари. Всички те са част от доброто СДС. Това са реалностите. Другите (негативните) неща, са дребнотемия на фона историята.

Те са големи! Много големи! Да си ръководил СДС е огромно житейско послание.

Паролата на болката, паролата за вратата на СДС към прехода от страстта към стабилитета е единство. Големите играчи на СДС трябва да направят този знак за партията си. В политиката днес едно от най-важните неща за избирателя е да си стабилен и единен. Да си юмрук. Това искат гласоподавателите. Такъв сигнал очакват седесарите.

В противен случай, може да спечели ДСБ (и то временно и условно) или който и да е, но това няма никакво значение за политическата история.Това е официално закриване на СДС.

Дори да се сложи точка Историята на демокрацията принадлежи и на СДС. А защо не и бъдещето?

versia.bg