От Фейсбук профила на Иван Калчев-Глиги

Няколко неща, за които не остана място в интервюто:

Със сигурност ще ходя още много пъти в Украйна, като първия път ще е за да занеса дрона, който се асемблира у нас. Търси се оператор или фотограф, който да дойде с мен, за да можем по-добре да покажем какво имам предвид, когато казвам, че Украйна ми изглежда по-подредена и европейска от България - и че това е реалността, а не пропаганда.

А ето и как се връщах... От Харкив през Киев до Одеса няма нито един знак за магистрала, но реално мегистрала има, без дупки и накъдрен асфалт. Никой не кара като идиот, нито един катаджия не се крие в храстите. Като минеш Одеса - и разбираш, че наближаваш Балканите. Спирам на бензиностанция, излиза навъсен дядо: "Само в брой, ако искаш с карта - ходи си в Одеса". Пътят тесен, колони от тирове, автобус изпреварва камион на забранено на ляв завой при изкачване, черни джипове се пререждат през насрещното в задръстването преди границата. И добре, че беше това - иначе нямаше да издържа 3-те часа на Витиня...

And now for something completely different:

Някъде в ДБ има ПР отдел, който съветва кандидатите да се държат като манекенки - да изглеждат изгладени, да се усмихват като видят обектив и да не си отварят много устата. Иначе, каквото и да кажеш, все някой ще се обиди от някоя отделна дума, извадена от контекст, все някой ще е недоразбрал. Ако кажеш, че ще реформираш МВР - губиш гласове от полицаите, ако кажеш, че ще съкращаваш администрацията - от бюрократите, и тн. Затова и кандидатите, които слушат ПР отдела, изобщо нищо не смеят да кажат по конфликтни теми като легализация на конопа, съкращения в администрацията или затваряне на замърсяващи ТЕЦ-ове. Обаче, като не казваш нищо, губиш всички - и автентичните десни, и модерно мислещите либерали, и природозащитниците.

Докато си събирах багажа за тръгване от Украйна, тези ПР-и ми препоръчаха да се оттегля от листите, и то незабавно да обявя оттеглянето си. Казах, че ще си помисля, но във всеки случай няма да действам прибързано. И ето какво измислих:

Ако при най-леката атака от страна на трол-фабриката и кафявата преса си оттегляме кандидатите и политиците, това дава опасния сигнал, че сме слаби и уязвими за фалшиви компромати, че на политическите ни врагове - а зад тях наминуемо стои дългата ръка на на Кремъл и парите от Газпром - не им се налага дори да зареждат оръдията, щом ние се отказваме от битките при първия изстрел в тъмното.

Подобна тежка грешка беше оттеглянето на Лена Бориславова, несъмнено кадърен млад човек с отлични перспективи за политическо бъдеще; и то се оттегли след елементарна ПР-атака, осъществена под надзора на агент на ДС. Затова в интервюто казвам, че в условия на спокоен растеж са нужни едни качества, а когато водиш война с хибридчици - други.

Пълните спомени от войната ще мога да публикувам една след края ѝ, и то след съгласуване със специалисти.

Дотогава имаме да водим битките тук. Това, за съжаление, съвсем не е метафора!