"Получава се най-лошото, да няма кой да носи политическа отговорност за действията на правителството", смята конституционалистът и предлага Христо Иванов да отговори какво става, ако всички откажат да станат служебни премиери

Избори 2 в 1 са най-добрият вариант, а машинното гласуване да бъде премахнато. 

Бившият депутат и конституционалист Георги Марков предупреди, че може да се стигне до блокаж, заради необмислени и противоконституционни според него промени. Според него Конституционния съд досега отдавна е трябвало да се произнесе, а "не да гледа сеира, защото казусът е фасулски". Марков постави и въпроса кой ще носи политическата отговорност за евентуално служебно правителство, като подчерта, че има още един шанс, при предстоящите консултации при президента проблемът да бъде туширан и чрез договорка.

Според него избори 2 в 1 са най-добрият вариант, а машинното гласуване да бъде премахнато. 

Георги Марков прогнозира, че в политиката скоро ще излезе още един казус - отмяна на изборните резултати за кмет на София, като се позова на "полуофициални данни", че Ваня Григорова е била излъгана на вота.

- Г-н Марков вече виждаме ефекта от спорните промени в Конституцията, не трябваше ли вече Конституционния съд да се е произнесъл по тях? 

- Аз предупреждавах за тези промени да не се правят. Първият въпрос е защо Конституционният съд продължава да гледа сеир, да мълчи и толкова време не решава конституционното дело? Казусът е фасулски - може ли обикновено Народно събрание да изземва функциите на Велико народно събрание и да пипа президентските правомощия, в това число и за служебно правителство, въпреки решение 3 от 2003 година? Това е голям въпрос. Защо мълчат и гледат сеира? Досега трябваше да са отменили тези поправки.

Може да се излезе от ситуацията, като КС спешно се произнесе, отмени промените и остави стария режим на създаване на служебно правителство. Явно ги е страх. 

- Какво ще стане, ако всички предложени в Конституцията откажат да станат служебен премиер? Заместник-омбудсманът Елена Чернева-Маркова вече го направи...

- Да, големият въпрос след тези поправки, който сега ни чука на главата, е какво ще стане, ако всички, които са в Домовата книга, откажат да станат премиери. Те могат да има пълно основание за това, примерно не им се занимава да ръководят вътрешната и външна политика на България по време на войни, мигрантски кризи. Шефът на Банката и шефът на Сметната палата може да кажат, че ще изпаднат в несъвместимост и ще си загубят местата. И въобще, ако всички откажат, какво правим? Няма кой да ти каже. Да се пита Христо Иванов. Никой не може да те задължи да станеш премиер, това е недомислицата на Христо Иванов.

- А кой ще носи политическа отговорност за служебното правителство? 

- Да речем, съгласи се някой и се поставя въпросът, когато той предложи министрите, длъжен ли е президентът да ги назначи или трябва да си каже мнението и да има споделена отговорност? Изглежда, че имат предвид да не може президентът да отказва назначението им. Каквото му предложат, това да назначи, може и да е талибан, назначава го. Добре, имаме служебно правителство, но тогава пред кого то носи политическа отговорност? Досега за служебните правителства носеше отговорност президентът, защото той ги назначаваше и по решение на Конституционния съд от 1992 година можеше да ги сменя. Сега, при положение, че той не може да реши кои да са министрите, те му ги натрапват, той не може да ги сменя, а естествено, че той не може да носи политическа отговорност. Поставя се въпросът за пръв път в историята на България пред кого правителството носи политическа отговорност? Няма кой да ти каже. И нататък вече са възможни всякакви бакии, няма кой да каже какво правим. 

- Възможно ли е да изпаднем в конституционна криза? 

- Отказват лицата от Домовата книга да станат премиери, друго няма. Е, какво правим, кой да ти каже? Кани Радев този, кани онзи, и всички казват "Абе не искаме да си слагаме таралеж в гащите, чувстваме се некомпетентни, жена ми не дава". Може ли да го накараш да е премиер насила? Не можеш. Пак ще кажа назначава министри, има ли право президентът да ги назначи и какво става, ако откаже. Ако няма право да откаже, какво става тогава? Пред кого носи правителството отговорност? Това са въпросите, нататък всичко е следствие. 

Президентът ще събере на консултации всички партии и да видим какво ще бъде. Явно ще ги попита какво правим. Сигурно ще им каже: "Ето този иска да стане премиер, назначавам го, кои ще са министрите? Ако ми кажете, че аз нямам право да нося споделена отговорност, да имам мнение по тях, добре, аз ще ги назнача, но аз няма да нося отговорност". Според мен така са го замислили. Волята им е да не може президентът да отказва назначение на министри. Предлагат му министри, длъжен е да ги назначи и той ще го направи. Тогава няма да носи политическа отговорност. И никой не може да му каже този министър е лош, смени го, защото той не може и да ги сменя. Получава се нещото, което е най-лошо, да няма кой да носи политическа отговорност за действията на правителството. Досега при парламентарно правителство тази отговорност я носеше парламентът, а при служебно - президентът. Те изобщо това не са го помислили. Да излязат пред народа сега и да кажат защо забърка тази каша Христо Иванов, Конституционният съд да каже защо не решава делото. Ние го решихме делото за НАТО по време на бомбардировките над Сърбия за три дни. Живко Сталев ме извика в петък и ми каза: "Трябва да се произнесем в понеделник, война е". И се произнесохме за три дни. Така не се правят промени в Конституцията, първо противоконституционни, второ тотално необмислени. Разпадаща се държава. 

- Има ли вариант правителството в оставка да организира избори, ако процедурата се забави? 

- Няма как да стане. Трябва да има служебно правителство, назначено от президента. Като не го назначи, значи нямаме служебно правителство и няма да може да има избори 2 в 1. Направиха голяма беля. Единственият вариант остава, като се съберат другата седмица при президента, да се хванат за главата и да седнат да се разберат да кандърдисат някого да стане служебен премиер. Второ - да се разберат все пак при назначаването на министрите президентът да си каже думата. Да измислят вариант министрите да са приемливи и за президента. Така ще тушират, това което искаха - изцяло да го лишат от мнение по въпроса.

- Президентът предупреди и че след като заместник-омбудсманът си подаде оставка, евентуалния премиер ще бъде политически ангажиран...

- Това е най-малкият проблем. Какво като е политически ангажиран, нали ще прави политика? Големият проблем е, че могат да откажат, както директорът на БНБ е отказал вече. И другите основателно могат да откажат. Тогава се поставя въпросът, че няма кой да е служебен премиер. И всичко надолу с главата отива на автопилот. 

- А трябва ли да има машинно гласуване на тези избори? 

- Как ще ходим на избори с тези машини? Те трябва да отменят машинното гласуване, това поне могат да направят, парламентът работи. Имаше решение на ЦИК и то беше потвърдено от Върховния административен съд. При първия тур на изборите в София машините бяха пипани. Щом Върховен съд е констатирал, че правилно ЦИК е отстранил машините, защото е нарушен закона, те са били пипани и няма гаранция за честност на вота, на какво отгоре да продължаваме да държим машинно гласуване, дето никъде го няма в Европа?! А още повече и след като излизат, вече и полуофициално, данни по делото от Софийски градски съд, че Ваня Григорова е била излъгана на изборите. В София вотът е подменен. Вероятно Софийски градски съд ще касира избора на кмет за София, като прецени колко са сериозни нарушенията, че ги има - има ги. Защо ще ги държим тези машини, в интерес на идиоти, за да се оспорват пак изборите ли? 

- Как е по-добре в случая - избори 2 в 1 или да се проведат поотделно? 

- Изборите трябва да са 2 в 1. Първо, защото е по-икономично, прекалено скъпо е да се харчат стотина милиона втори път. Второ, това ще вдигне избирателната активност. На 9 юни в Белгия ще има избори 3 в 1 - национални, регионални и евроизбори. В Унгария ще има евроизбори и местни избори. В Румъния също ще има местни избори и евроизбори. Ако гласуваме само на евроизбори, избирателната активност може да падне и под 20%, защото ще се говорят клишетата колко лош е Путин и колко добър е Зеленски, европейски ценности и т.н. Няма кой да ги слуша тези работи. 

Калина Петрова, Dir.bg