Снощи се обадих на Бойко да го поздравя, че би отбой от тази лудост да се променя Трети март като национален празник. Спаси и местните избори и кандидат-кметове от дебат за или против 3 март, за Вазов или за Сорос и така - до края на света.

Това каза пред epicenter.bg Георги Марков в свой коментар за позицията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който пред два дни заяви п,  че сега не е време да променяме националния празник, защото темата разделя нацията и трябва да бъде оставена на историците, но ако трябва, може да се стигне и до допитване до народа. Борисов изтъкна, че този въпрос ще бъде изваден от дебата за конституционни промени, който предстои през тази парламентарна сесия.

Георги Марков припомня, че референдумът за националния празник се е състоял на 3 март 1990 г. на площад "Александър Невски“ и такъв референдум никога вече няма да има! 

На 3 март 1990 г. сутринта, когато въпреки студа и бръснещия вятър със снежинки, море от хора изпълни площад “Александър Невски“ и улица “Московска“, та чак до “Раковски“.

Мощните сканирания “Желю президент!“, разтърсиха синя София за рождения ден на незабравимия доктор Желев. И точно на този митинг, от трибуната на стълбите на храма, се направи предложението 3 март да ни стане Национален празник, прието с огромен възторг и вдигнати ръце “ЗА“!

Възторгът продължи на другия ден и в страната. Така два дни по-късно, на 5 март, комунистическото Народно събрание прие предложението на младата, но многомилионна опозиция.

Спор между СДС и БСП нямаше. Още по-малко дебат, защото СДС не беше в парламента, а влезе в него чак след изборите на 10 и 17 юни за Велико Народно събрание. Казвам го, защото още съм с акъла си, а вчера колега-депутат от СДС във Великото Народно събрание, едва ли не е изкарал по БНР, че по въпроса е имало парламентарен политически дебат по темата. 

Седесарите, които извършиха промяната, пълнейки улици и площади в София, предложиха 3 март за Национален празник още преди Великото Народно събрание, а БСП кротко го прие, защото само то беше през март 1990 г. в парламента.

За първи път след промяната, 3 март беше честван като Национален празник през 1991 г. За този велик парламент гласуваха над 92% от избирателите, а само СДС и БСП имаха общо 5 милиона гласа.

В пленарна зала имаше наистина именити българи. Само в групата на СДС: д-р Желев, Стефан Савов, Петър Дертлиев, Милан Денчев, Йосиф Петров, професор Александър Чирков, Тодор Колев, Александър Джеров, Кирчо Маричков, Петър Слабаков, Елка Константинова, Михаил Неделчев, Вили Цанков, Марко Ганчев, Георги Мишев, Георги Баев, проф. Петър Берон, Димитър Езекиев, Петър Корнажев...

От лявата страна: Светлин Русев, Борис Димовски, Васил Михайлов (капитан Петко Войвода), Валери Петров, Ирина Бокова и други.

Изгряха и млади политици като Иван Костов, Венци Димитров, Илко Ескенази, Янаки Стоилов, Сашо Йорданов, Димитър Луджев, Соломон Паси... На никой не му хрумна да постави въпрос от трибуната за смяна на националния празник 3 март. Защото всички бяха чули гласа народен и божи на хората от площада. Тогава имаше гражданско общество, а не НПО.

Всичките 400 депутати във Великото Народно събрание празнувахме 3 март без обструкции. Нямаше го Путин, нямаше го Сорос, макар че него Луканов вече го беше поканил.

И сега какво доживяхме? Доживяхме най-ниско легитимният премиер на България да ни каже, че суспендирането на 3 март като Национален празник, ни води към бъдещето. Държава без история обаче няма бъдеще. Никакво бъдеще!