Всичко започна зле: заповеди за покриване на лицето, маски и игнорирани предложения за помощ от чужбина. Малко по-късно, обаче, китайското правителство се възползва от ситуацията – успя да задържи разразстващата се епидемия от COVID-19 в страната и започна бързо да изнася натрупаните знания за болестта в останалия свят. Китайската наука често е била маргинализирана и Западът гледа с недоверие към нея, пише „Гардиън”. Но дали пандемията няма да промени нейното положение в света?

Китай се превърна от ученик в учител, твърди Кейт Мейсън – антрополог от Университета Браун в Роуд Айлънд и автор на „Инфекциозна промяна“ – разказ за това как епидемията от 2002-2003 г. на острия респираторен синдром (SARS) в Китай промени начина, по който страната управляваше общественото здраве.

След SARS западни експерти са отишли Китай, за да му помогнат да създаде здравна система, основана на факти, получени от международни изследвания. Тази система вече съществува, като най-видимият й символ е Китайският център за контрол и профилактика на заболяванията в Пекин. И този път китайските експерти дават инструкции в чужбина. „Това беше добра година за Китай“, твърди Мейсън.

Но Пекин отдавна си поставя за цел да стане водещ в света в областта на науката и вече беше на път да го постигне преди пандемията. Китай е втори в света по брой на научни и инженерни публикации – след Европейския съюз, но преди Съединените щати. Влиянието на китайските изследвания, измерено чрез дела на цитираните статии, се е удвоило между 2000 и 2016 г. и нараства много по-бързо от това на САЩ и ЕС, които са се увеличили, съответно, с около 10% и 30% за същия период.

Натискът за публикуване на статии най-добрите научни списания посредством изплащане на големи парични бонуси, доведе до увеличаване на академичните измами. Планът на Китай в областта на изследванията е критикуван от САЩ, Канада и други държави като средство за шпионаж и кражба на интелектуална собственост.

Това напрежение отразява дълбоката амбивалентност по отношение на появата на Китай като научна суперсила. Пандемията от коронавирус показа, че нито вирусите, нито науката могат да се задържат в рамките на националните граници. От една страна, се признава, че без китайските изследвания светът би имал много по-малко информация за COVID-19 и вируса, който го причинява. От друга страна, съществуват основателни опасения относно взаимодействието с авторитарния еднопартиен режим, който доказано пренебрегва правата на човека. Неясната картина се допълва от търговската война между САЩ и Китай.

Пандемията може да предостави възможност за установяване на основните правила на нови взаимоотношения. Много китайци се чувстват горди от начина, по който тяхното правителство се справи с кризата, особено когато го сравняват с отговорите на правителствата в уж напреднали държави.

„Трябва да приветстваме растежа на Китай в науката“, казва Венки Рамакришнан, нобелов лауреат и президент на Кралското общество. Според него, Китай трябва да има свободата да набира научни кадри в чужбина, както правят западните държави от десетилетия. Но в същото време трябва да се отстояват универсалните ценности, които гарантират, че науката и човечеството процъфтяват./БГНЕС