Простият факт, че предварително беше договорено Доналд Тръмп и Кириакос Мицотакис да не провеждат съвместен брифинг след срещата им във Вашингтон, беше ясен знак за това как американският президент възприема гръцко-американските отношения. Това също така подчерта оправдания страх в Атина от импулсивното поведение на Тръмп.

Загрижеността на Атина се усилва от факта, че Тръмп не крие възхищението си от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, когото той в миналото описваше като “мой приятел” и “адски добър водач”.

Американският лидер оправда поведението на турския лидер, който се отнесе надменно към НАТО, закупувайки руската система за противоракетна отбрана С-400, въпреки възраженията на Атлантическия алианс, прехвърляйки вината за това си действие върху администрацията на Обама заради отказа й да продаде американски ракети “Пейтриът” на Турция.

Тръмп стигна дотам, че похвали Ердоган на публично място след нахлуването на Турция в Северна Сирия – нагло военно действие, което беше в нарушение на международното право.

По-лошото е, че след неразбираемото убийство – по нареждане на Тръмп – на най-мощния военен командир на Иран, генерал Касем Сюлеймани, след атака с американски дрон, Турция и нейните военни бази придобиха ново значение. Ако Иран се ангажира с отмъщение, САЩ трябва да са в състояние да реагират със сила. [Иран започна ракетно нападение върху две иракски военни бази, в които е разположен ръководен от САЩ коалиционен персонал като възмездие за убийството на Сюлеймани миналата седмица. Тръмп каза, че „всичко е наред“ след атаката и че той ще направи допълнително изявление за ситуацията.]

В същност, Тръмп никога не изглежда да е подценявал Гърция. Напротив, той оценява засиленото сътрудничество в областта на отбраната между Атина и Вашингтон – което също е някаква гаранция, тъй като помага за компенсиране действията на ценната, макар и непредсказуема Анкара.

Срещата на Мицотакис с Тръмп може да е била успешна. Въпреки това, в светлината на последните събития, оплакванията на Атина срещу провокациите на Анкара в Беломорието и нелегитимните й споразумения с Либия вероятно са на второ място.

За съжаление, що се отнася до Белия дом в наши дни, изглежда Гърция е добра опция, но Турция е по-добра. /БГНЕС

————————————————

Нотис Пападопулос, в. „Катимерини”