Защо едната певица е сатанизирана от църквата, а другата ще попее под благосклонните попски погледи. Как се развива медийното настъпление на православието



В тази страна никой не смее да каже, че не е православен християнин. Предпочитат да идат на доктор, наместо да се кланят на икони, вярват в еволюцията на Дарвин, не в приказката за сътворението, изповядват се повече във фейсбук, отколкото при попа - и въпреки това, ако ги попитате, неминуемо казват: Разбира се, че сме православни, нали е българщина, пък и какво пречи, нали е за здраве?

Това, което наблюдавам в последните години, е едно неотклонно медийно настъпление на православието. То далече не буди еднозначно позитивни реакции в обществото, но въпреки това не разклаща идентификацията. Позициите рядко са ясно и институционално изказани; най-често става дума за нещо подхвърлено, за мнение, което събужда разнопосочни реакции. Така например беше с обявяването на леля Ванга за вещица, направено от атонски монах, така е и днес, с намека за възможна анатема над Лейди Гага, направен от Знеполския владика.

Не ще и дума, че въпросната изпълнителка играе с най-крайни внушения, сред които садистически визии за женското тяло и хомосексуални заигравания. Първите се тълкуват като критика на мъжкото господство, а що се отнася до бисексуалността на звездата, тя е знаме в битката й за правата на сексуалните малцинства в Америка. Тоест на въпроса самоцелно ли е това непрекъснато предизвикателство у нея, повечето анализатори отговарят, че не е, че това е една силно ангажирана личност, която използва за битката си всички оръжия на съвременната медийна среда. Трябва ли църквата да одобрява подобна певица? Едва ли.

Вземете сега един друг предстоящ концерт, който засега не развълнува особено православието. Става дума за папесата на балканската чалга, сръбската певица Цеца Ражнатович. Клиповете й зададоха културния модел на прехода у нас: мощни, супербързи коли (откъдето турбо-фолк), новобогаташки интериори, яки младежи, вулгарно разголени прелести... Не знам какви са сексуалните предпочитания на сръбската дива, но това, което е известно на всички, е, че беше жена на един от най-големите бандити на югославските войни Желко Ражнатович, известен като Аркан, на чиято съвест лежат много убийства и който си отиде, както става в тези среди, с куршум в главата.

По една телевизия чух интервю, в което Цеца още се кълне в любов към лидера на "Тигрите"; знаем също, че след смъртта му тя става почетен председател на партията му, която носи пряка вина за югославската касапница. Нещо повече, самата тя на няколко пъти е разследвана за различни престъпления, като последния път призна вината си за присвояване на милиони от търговия с футболисти и направи извънсъдебно споразумение.

Е, дайте да сравняваме: едната певица е сатанизирана, другата ще попее под благосклонните попски погледи. Дали екзотичните сексуални практики са по-опасни от престъпленията? Активизмът от национализма? Или просто едната е чужда, другата - наша, православна? Вероятно поради тази последната причина така лесно се анатемосват Мадона или Хари Потър, а местните олигарси, сътрудници на ДС или неофашисти, някак остават ангелски невидими за висшия клир. Въпросът с ценностите, които православните искат да възпитават дори в училище, в тази перспектива ми се вижда доста съмнителен.

А може би не си заслужава чак толкова сериозно да обсъждаме възгледите на едно частно обединение като Българската православна църква: едни граждани харесват едно, други - друго. Лично аз много се дразня от цялата тази средновековна шумотевица около мощите, намирането, после открадването на кокалчета и прочее нездрави истории. Любопитен ми е начинът, по който религията завоюва медиите. Парадоксът е, че посланията далече не се приемат позитивно - и днес, както беше с осъждането на сурогатното майчинство например, дори най-добронамерените й последователи остават объркани.

И все пак последователите намират начин да решат проблема си, хвърлят вината на онези горе в синода, на ченгетата, на някакви манипулации. По странен начин самата религиозна принадлежност е станала нещо противоречиво - хем си лоялен към общността, хем си разочарован от нея. Впрочем не сме ли така всички днес?
Дебатите винаги тръгват от периферията, кой знае, може би защото нямаме папа интелектуалец.

В публичното пространство се лансира странна, противоречаща на съвременните нагласи теза. Нещо като троха, хвърлена в мравуняк - стотици мравки почват да се суетят около нея, да я дърпат в различни посоки.

От една страна - така, от друга - иначе. Това дълбоко противоречи на начина, по който по-рано са функционирали религиите, когато един специализиран елит имал монопол над говоренето, налаган с цензура и насилие. В среда, в която всеки може да изкаже мнение в блога си, с догмата, с "правилното" вярване е свършено: всяка теза се появява заедно със своята контратеза и с всички възможни нюанси.

Няма да има единно мнение нито за святостта на Левски, нито за драконите във варненската градска градина, нито за мемориала в Батак. Ще има зажужаване, суетене, раздразнение. Но църквата не трябва да се отчайва от това, защото ресурсът й се оказва неочаквано ефикасен в съвременния ултрамодерен свят. Одеждите - екзотични, езикът - чудноват, позициите - отвъд всекидневния разум, и всичко това ярко се откроява на фона на дигиталното ни всекидневие.

Не само удивлението и неразбирането, дори раздразнението от поредната недомислица прави църквата да съществува, защото, както знаем, няма лоша реклама.
ИВАЙЛО ДИЧЕВ, 24chasa.bg