Безмилостна война се води в центъра на Европа - срещу управляващата в Германия Социалдемократическа партия (СДП). Поне това може да заключи един случаен наблюдател на германската политика, пише за Financial Times и The Brookings Institution Констанс Стелценмюлер.

Ролф Мютценич, ръководител на парламентарната фракция на СДП, осъди исканията на своите коалиционни партньори от Зелените и Свободните демократи за доставки на тежки оръжия за Украйна като "безотговорни". Неговият колега Ралф Стегнер се включва между гневни туитове и обвинителни писма във Facebook срещу критиците на политиката на неговата партия спрямо Русия в миналото.

Зигмар Габриел, бивш външен министър, оспори "опасни конспиративни теории" относно германско-руските мрежи за влияние. Безумното самосъжаление не е назидателно. Неговата острота подсказва, че критицизма се сбъсква у дома.

Самият канцлер Олаф Шолц става обидчив. Той уволни трима членове на Бундестага, които бяха посетили Украйна и призоваха за повече военна подкрепа. В скорошно интервю той предположи, че изпращането на тежки оръжия ще направи Германия и НАТО "страни във войната".

Истината е, че има много какво да се критикува. Крайно време е СДП да изгони своя водещ руски газов лобист и бивш канцлер Герхард Шрьодер. Също така е важно германските съдилища да разследват връзките между Мануела Швезиг, премиер на източната провинция Мекленбург, Западна Померания и оператора на газопровода "Северен поток 2", изцяло собственост на "Газпром".

Но самоцелната политика на Германия към Русия и нейната самонанесена енергийна зависимост - отчасти умишлено наивна, отчасти дълбоко корумпирана - намериха нетърпеливи поддръжници в целия спектър на политическите партии. Те насърчиха Кремъл и позволиха войната на Владимир Путин.

Липсва обаче смисъл да се призовава Франк-Валтер Щайнмайер, президентът и друг бивш външен министър или бившият канцлер Ангела Меркел, да бъдат извикани пред парламентарна анкетна комисия. Когато държаха властта, те и други германски политици проницателно оцениха, че правят точно това, което бизнес секторът и широката общественост искат.

Поне Щайнмайер публично заяви, че е сгрешил. Но що се отнася до унищожителната война на Русия и нейните безмилостни зверства срещу украинците, те са върху всички нас.

Можем да похвалим все пак Шолц, че той и неговото правителство поеха властта с амбициозна вътрешна програма за трансформация. Четири дни след нахлуването на Русия, канцлерът призна необходимостта от Zeitenwende, или повратна точка и в германската енергийна политика, и в политиката за сигурност и обеща да подкрепи Украйна. Трудно е да си представим, че Меркел, неговият християндемократически предшественик, прави същото. За съжаление, нито един от краткосрочните варианти на Германия да помогне на Киев и да предотврати победата на Кремъл не е добър.

Тъй като вносът на въглеводороди от Германия захранва руската военна машина, Берлин иска да спре вноса на въглища до лятото и петрол до края на годината. Но се опасява, че спирането на вноса на газ сега - вместо през 2024 г., както първоначално бе планирано - може да създаде голяма рецесия и политически сътресения. По този въпрос Джанет Йелън, министърът на финансите на САЩ, изглежда е съгласна.

Украйна моли за тежки оръжия, докато Русия засилва офанзивата си в Донбас, но по този въпрос Шолц проявяваше раздразнителност, която създава нарастващ гняв сред съюзниците на Германия и неговите коалиционни партньори. Недостигът на използваем германски военен комплект е реален, както и натискът от непримиримо пацифисткото ляво крило на СДП. В един закъснял компромис, Берлин се задейства за оръжия, предоставени на Киев от други съюзници в НАТО.

Стилът на говорене Шолц, който обхваща гамата от стоически до поучителен и афористичен, не му помага особено. Също така някои от министрите му са по-слаби от други, но истинският му проблем е другаде. Като страна с парламентарна демокрация, Германия има федерална изпълнителна власт, която е слаба по замисъл. Персоналът на канцеларията е малък в сравнение с този в други големи демокрации. Най-старшите съветници на Шолц са разкъсани, занимавайки се с твърде много неща.

За да оцелее променливата коалиция на Шолц и да използва ефективно властта, тя трябва да промени начина, по който управлява. Министерството на външните работи работи върху стратегия за национална сигурност, първият подобен документ на Германия. По принцип това ще помогне да се формулират по-последователно стратегическите цели.

Но още по-спешно, канцлерството се нуждае от подходящ персонал за национална сигурност, който може да съветва и помага на канцлера да издържи епохата на непрекъснати смущения. Това е още по-важно, защото Германия има специална отговорност да спре злото, отприщено от Путин./news.bg