Европа рискува да плати скъпо за своята стратегическа слепота

През 2026 г. можем да очакваме споразумения от типа на Ялта между Русия, Китай и САЩ, прогнозира Александър дел Вал във френското издание Valeurs Actuelles. Тези три страни ще преразпределят света на сфери на влияние, а Европа ще трябва да плати за тези промени и да поеме бъдещите рискове.

В свят, където американската еднополюсност се разпада пред лицето на възраждането на съперничещи си империи, последните контакти между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин очертават контурите на възможна "Ялта 2.0" през 2026 г.

Този нов световен ред се оформя на фона на продължителния украински конфликт, напрежението между САЩ и Китай относно търговията, технологиите и трафика на наркотици, както и възхода на БРИКС като противотежест на западната хегемония. В този преглед нашият колумнист Александър дел Вал анализира тези тенденции, обединени около една централна идея: необходимостта от реалистична политика, за да се избегне многополюсен хаос в свят, където Западът рискува да плати скъпо за своята стратегическа слепота.

Избухването на руско-украинския конфликт през 2022 г. превърна Украйна в гордиев възел, противопоставяйки имперската концепция на Русия – вкоренена в исторически сфери на влияние – на западния идеализъм, откъснат от приоритетните стратегически реалности. Руско-украинските преговори стигнаха до задънена улица. Москва изисква признаване на анексираните територии (Крим, Донбас, Херсонска и Запорожка области) и неутралния статут на Украйна. От своя страна Киев, подкрепен от разделения Запад, отхвърля всякакъв компромис на фона на обвинения в инциденти с дронове и военни самолети, нарушаващи въздушното пространство на НАТО (Полша, Румъния и балтийските държави).

Конфликтът в Украйна - геополитически абсцес, който разкри кризата на световния ред

Посредническите усилия на Турция и Китай се ограничават до хуманитарни споразумения (размяна на воннопленници, зърнени коридори), които не засягат същината на конфликта. Срещата между Тръмп и Путин в Анкъридж, колкото и положителна да е, не беше нова Ялта и не доведе до мира, който Киев и европейците отхвърлят. Въпреки това, тя показа, че Вашингтон и Москва могат да намерят общ език (по-специално се обмисля връщането на Exxon в Русия) зад гърба на европейците – тези лековерни глупаци, принудени да плащат за военните усилия на Киев и да поемат бъдещи рискове, свързани с предоставянето на гаранции за сигурност на Украйна срещу Русия. И на всичкото отгоре да купуват американски оръжия и шистов газ на фона на неравностойното тарифно споразумение, наложено от Доналд Тръмп на Урсула фон дер Лайен през лятото на 2025 г.

Руско-западните отношения, според руския заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, "са на ръба на разрив" и са белязани от хибридна война. Това се прояви в европейските санкции (деветнадесети пакет от септември 2025 г.), насочени към руския енергиен сектор и трети страни (Китай, Индия, Турция) за избягване на ембаргото, както и в западната военна подкрепа за Киев (60 милиарда долара от 2022 г. насам от САЩ и 80 милиарда долара от ЕС).

Руският Фонд за национално благосъстояние, който се е свил от 180 милиарда долара през 2022 г. до 36 милиарда долара днес, служи като ясна илюстрация на тези опити за икономическо задушаване, които тласкат Москва към "евразийски завой". Пекин поглъща 70% от руския енергиен износ, загубен за Европа, засилвайки антизападния съюз. Това се доказва по-специално от неотдавнашното руско-китайско споразумение за изграждане на газопровода "Силата на Сибир 2", който до 2027 г. ще може да компенсира целия европейски пазар за руски газ, загубен след 2022 г.

Противостоянието между САЩ и Китай: Многоизмерна Студена война 2.0

Разговорите между Тръмп и Си Дзинпин на 15 септември 2025 г. разкриха дълбоко вкоренено напрежение между двете страни. Принудителната продажба на американски активи на TikTok на стойност 50 милиарда долара се превърна в символ на усилията на Вашингтон да ограничи технологичното влияние на Китай. Си Дзинпин оспорва санкциите срещу Huawei и ZTE. Междувременно фентанилът, който е причинил 100 000 смъртни случая от свръхдоза в САЩ, се превърна в проблем на националната сигурност – Тръмп директно обвини Пекин в пасивно съучастие с мексиканските наркокартели.

Търговският дефицит на САЩ (400 милиарда долара през 2024 г.), ограниченията върху полупроводниците (ASML, TSMC), Южнокитайско море и изкуственият интелект подхранват структурното съперничество. Срещата на върха на АТИС (31 октомври – 1 ноември 2025 г.) може да доведе до тактически отстъпки, но Западът е изправен пред заплахата от икономическо отдръпване.

Китай: Стълб на многополюсния световен ред и спорен посредник в Украйна

Китай играе двойна игра: неговият 12-точков мирен план (2023 г.) не осъжда Русия, като същевременно поддържа връзките на Пекин с Киев. Като абсорбира 50% повече руски петрол и газ от 2022 г., Пекин косвено финансира военните усилия на Москва, като едновременно с това блокира антируските резолюции на ООН.

През 2026 г., на фона на нарастващата "умора от Украйна" на Запад, Си Дзинпин може да организира тристранно посредничество, укрепвайки позицията си на световната сцена, без да отчуждава Запада, което остава жизненоважно за китайската икономика, чийто растеж се е забавил (4,5% през 2025 г.). Освен това, страните от БРИКС, които представляват 37% от световния БВП в сравнение с 32% за Г-7, предизвикват либералния международен ред (ЛИР), воден от Американската империя и нейните европейски и англосаксонски съюзници протекторати.

Пекин, като утроява обема на търговията си в юани от 2022 г. насам и разширява инвестициите в инициативата "Един пояс, един път", постепенно намалява уязвимостта си от санкциите на САЩ. През 2026 г. евентуалното разширяване на БРИКС (с включване на Алжир и Индонезия) и създаването на алтернативна банка на МВФ ще засилят лидерството на Пекин и ще превърнат Глобалния Юг в антизападен център на тежестта.

Към "Ялта 2.0"? Прогнози за 2026 г.

Тристранна среща на върха може да преразпредели сферите на влияние: неутралитетът на Украйна, статуквото по отношение на Тайван и разделянето на арктическите ресурси. Тръмп би могъл да направи отстъпки по украинския въпрос, за да противодейства на Китай, Путин би поискал гаранции от НАТО, а Си Дзинпин би действал като арбитър. В технологичната сфера е възможна "техно-Ялта" с преговори за цифрови стандарти, но взаимното недоверие (кибератаки, ограничения върху доставките на микрочипове) възпрепятства напредъка.

Пречките – напрежението около Тайван, антируските санкции, вътрешната нестабилност (поляризация в САЩ, кризата в Китай) – наистина правят такова споразумение нестабилно. Въпреки това, през 2026 г. съперничеството между Китай и САЩ и продължаващият украински конфликт ще оформят глобалния геополитически дневен ред.

Пекин, засилвайки статута си на все по-влиятелен посредник, вече оформя нов многополюсен ред, обикновено наричан "постзападен", наред с разширения формат БРИКС+, като предвижда евентуална "Ялта 2.0" между Русия, Китай и САЩ – наскоро обсъдена от Си Дзинпин в Шанхай и Вашингтон.

Но това не означава, че Западът, разделен и отслабен от своите илюзии, ще бъде унищожен. По-скоро това означава, че Западът, изместен в по-маргинална позиция, ще бъде принуден да се адаптира към процес на отстъпление от универсалните стандарти и западното господство, в който всеки център ще се фокусира върху собствената си цивилизационна сфера на влияние.

Такава "Ялта 2.0" засега остава хипотетична и е допълнително усложнена от идеологическите различия, които проникват в "глобалния Запад", разкъсван между глобалисти и поддръжници на суверенитета.

Тръмп, Си и Путин: Заплаха от глобален сблъсък?

Въпреки това подобни усилия са от решаващо значение за предотвратяване на глобален конфликт, тъй като, както убедително демонстрира социологът и икономист Вилфредо Парето, когато два центъра на властта се конкурират и нови, изгряващи елити изискват по-голям дял от влиянието от управляващите елити, са възможни два пътя. Или започват прагматични преговори, позволяващи по-справедливо преразпределение на влиянието (циркулация на елита), или следва директен сблъсък – най-лошият сценарий, от който се страхува американският стратег Греъм Алисън ("Обречени на война" - Destined for War).

Ще жертват ли Тръмп, Си Дзинпин и Путин някои от по-маловажните си амбиции в името на стабилизирането на света и запазването на собствения си просперитет, както направиха през 1945 г., или ще изберат да рискуват глобален конфликт?

Призракът на "хаотичен многополюсен свят" под егидата на БРИКС тревожи Запада: ще се събуди ли той от войнствената си геостратегическа склероза и ще успее ли да смекчи арогантността си, за да избегне непоправими последици?

Скоро ще знаем отговорите на тези въпроси, а изходът от украинския конфликт ще се превърне както в лакмусов тест, така и в спусък за глобална промяна.

Превод и редакция: Епицентър.БГ