Диана Дамянова, Фейсбук

Когато ДБ и ПП се обединиха във всяко отношение - коалиция, парламентарна група, ръководство и т.н., тогава имаха един железен аргумент.
Железен.

Да станат посредством това обединение първа политическа сила, да надскочат ГЕРБ и да вземат първия мандат.

Какво точно ще правят с този първи мандат не беше много ясно, но аз често съм казвала, че там стъпките се обмислят една по една, а не като поредица от действия.

Не им върза, не станаха първа политическа коалиция, но в крайна сметка им върза и стигнаха до нещото, наречено поетично от личната им поетеса Ленчето, с китното име "сглобка".

Заслужава си да се отбележи, че за голяма част от ръководството на ПП това беше доста нелеп акт, имайки предвид, че същите тези хора вече бяха били членове, дори учредители на ДБ и бяха побягнали оттам в доста организиран и масиран порядък.

Вътрешно пптата наричаха партньорите си секта. Тогава това ми звучеше зле, но сега, предвид събитията в Петрохан, и предвид съществуването на сериозни доказателства, че именно първите стъпки по Петрохан /да, оказа се наистина секта/ са дали основание на редица бъдещи ръководители на ПП да напуснат организирано редиците на ДБ, си звучи направо убедително. Ако не е ясен този текст, а той не е ясен, четете последната част на "Биволъ", където се казва как списъци с кандидати на ДБ са били изпращани в Мексико на Калушев, за да ги "провери" чрез своите по-горни братя.

Та коалицията беше създадена с някакви доста безумни технически мотиви и понеже зад нея нямаше общи програми, общи мисли и общи убеждения, тя съвсем логично и не се състоя.

Състоя се техническото обединение, предизвикано от спорна политическа амбиция.
Днес това техническо обединение спря да съществува, въпреки заявленията за бъдещи страхотни общи неща. Което е естествено, логично и дори здравословно.

Към десния избирател може би ще се върнат по-десните по убеждения ДСБ и ДБ, ако не са забравили какво е дясно, а левите либерали от ПП ще си либералстват, необезпокоявани от никого.

А и аргументите – повече медийно време /ах/, повече изказвания в парламента /ох/, повече участия в комисиите и дори повече зам.-шефове на парламента, са направо аргументи трепач.

Защото, когато става дума за нещо друго, то непременно става дума за пари.

И да, финансовото положение на голяма част от тези депутати ще се облажи със съответните комисии, а двама ще се облажат и с охрана и страхотно СВ /за единия е късно, за другия рано, но това е друг въпрос/.

Красивият текст на бившия съпредседател на ПП само показва това, дето го казах по-горе – мисли се в една крачка, следващата ще я мислим следващия път.

Но дълъг и трънлив е пътят към 121 мандата, сън, който очевидно още се явява в трудните нощи на хората на промяната, а идеята, че разделени ще привличат нови избиратели, не само такива от жълтите павета, а и от други павета, направо е смайваща.

И за да бъда окончателно откровена ще подчертая, че те, "жълтите павета", се владеят от ДБ, така че ще трябва усилията на пптата да се насочат към други региони, градове или планети.