Веднага след първия тур на изборите във Франция, в който президентът г-н Саркози загуби от опонента си от социалиста Франсоа Олан, изборният му екип излезе с посланието “Tout Commence” (Всичко започва). Не искам да съм лош пророк за френския прездент, но щабът му, който има много тежка задача между двата тура, не започва да я решава по най-добрия начин.

В старанието си да омаловажи факта, че опонентът му води с посланието “Всичко започва”, екипът на Никола Саркози, като че ли се стреми да каже на французите, че “първият тур няма значение” и че “важният избор предстои тепърва”. Това може номинално и да е така, но послание като “Всичко започва”, излъчено от настоящ президент, който търси преизбиране, но е изостанал от опонента си първия тур, показва две неща: a) известна паника и усещане за загуба; б) дава подкрепа за промяна на статуквото.

Ако Саркози беше претендент да спечели избори срещу действащ президент, тогава преднината от 1% за опонента му Олан би била стимулираща за френската десница. Сега когато Саркози е действащ държавен глава обаче, в ситуация на рецесия в еврозоната и при очевидното недоволство на французите (а и на повечето европейци) от статуквото, послания като “Всичко започва” работят срещу преизбирането на Саркози.

За социалистическата партия преднината на първия тур е успех и дава спокойствие и увереност на Франсоа Олан и на хората с леви убеждения във Франция, че социалист може да бъде изпран за президент пръв път след 16 години. Дори внушението на изборните уеб сайтове на двамата създава усещане за вероятна победа на Франсоа Олан. При зареждането на FrancoisHollande.fr посетителят вижда изглеждащ сигурно, уверен и усмихнат политик, заобиколен от много хора. Обратно изборният уеб сайт на Саркози LaFranceForte.fr освен посланието “Tout Commence” (Всичко започва) показва показва президента сам на ораторска трибуна, на която пише “La France Forte” (Силна Франция). Избирателите на социалистите вече имаха възможността да пренапишат въпросното послание като задраскат “F” и поставят отгоре “M”. Така “La France Forte” се превръща във “La France Morte” (Франция е мъртва), което разбира се не е вярно за Франция, но има голяма вероятност да се окаже истина по отношение на политическата кариера на настоящия френски президент.

Никола Саркози е реформатор и добър президент на Франция и ако Европейският съюз не се намираше в много сериозна финансова и институционална криза, той вероятно би постигнал много по-висок резултат на първия тур на изборите. В последните години обаче бюрократизацията на ЕС, харченето на десетки милиарди евро за непазарни дейности и за чиновници, които да регулират живота на хората превръща Европа в квази-национален социалистически проект. Затова е съвсем естествено, в следващите няколко години да доминират три тенденции. Първата е липса на политическо лидерство, втората е завръщане на социалистическите партии на власт и третата е криза в умерените европейски десни партии за сметка на засилване позициите на по-крайните и по-ксенофобски настроени формации. Изключение от тези тенденции вероятно ще бъде само Великобритания и вероятно час от страните в Източна Европа където, поради редица причини, рецесията не предизвиква толкова дълбоки социални и икономически проблеми (или поне такива, които хората не са виждали след края на Студената война).

Изборната карта на Франция преди втория тур

Социалистът Франсоа Олан печели в повечето избирателни райони (Elections Regionales). Той води в 62 района (почти цяла югозападна Франция и в Бретон, както и в най-северните френски избирателни райони). Саркози печели в 44 райнона, сред които обаче са френските територии – Nouvelle Caledonie (Нова Каледония), Saint-Martin/Saint-Barthelemy (Сен Бартелми, Сен Мартен), Mayotte (Майот).

Електоралните тенденции в цяла Франция не са в полза на Никола Сакози. На местните избори през 2004 г. и 2010 г. Франция буквално почервеня! Шансът френската левицата да си има президент тази година е огромен. Посланията на Олан стават “привлекателни” във време на криза, когато в свиващата се икономика на обедняващата средна класа не й остава друго освен да ненавижда богатите. Той обещава на французите 75% данък върху доходите за хората, които печелят над 1 милион евро и 45% данък за тези, които получават над 150 хиляди евро. Олан обещава също да постави лимит върху заплатите на мениджърите и директорите, които управляват публични компании, като те да не надвишават 20 пъти средната заплата във Франция. Той иска също да махне различните видове данъчни облекчения и да въведе нови данъци, с които да балансира бюджета на страната до 2017 г. Сред новите данъци е и налог върху международни финансови трансакции.

Това очевидно е не просто класическа социалистическа програма, а “смел” социалистически проект, който рискува да направи Франция едно от най-лошите места за бизнес в Европа.

Обратно Саркози иска да увеличи работната седмица, която във Франция в момента е “цели 35 часа”! Той обещава да увеличи ДДС, като начин за събиране на повече преходи в бюджета. Настоящият президент иска да въведе данък върху дивидентите и да обложи с данък френските граждани, които живеят в други държави, за да плащат по-ниски данъци. Той планира и въвеждане на данък върху финансовите транзакции с цел да се акумулират пари за социални програми и за борба за климатичните промени. Саркози обещава също и балансиран бюджет до края на 2016 г.

Изборните обещания на Саркози са далеч по-приемливи и по-изпълними от тези на Олан. Както обаче, често се случва в политиката, избирателите може да не му позволят да ги изпълни!
Димитър Аврамов, avramov.com