Това ще бъде сложен и труден процес, изискващ търпение и дипломатически умения и от двете страни

В началните етапи трябва да се водят преговори между САЩ и Русия, Киев няма място на масата за преговори, пише Анатол Ливен във Foreign Policy. В противен случай, според анализатора, напредъкът в споразумението ще стане напълно невъзможен и всеки предложен компромис веднага ще стане обществено достояние и ще предизвика буря от протести в Европа, Украйна, Конгреса на САЩ, американските медии и може би дори сред руските хардлайнери.

Администрацията на Тръмп трябва да включи Москва в преговорите и първоначално да изключи участието на Киев.

Новата администрация на Тръмп изглежда наистина ангажирана с мира в Украйна. Съвсем друг въпрос е дали може да се включи в изключително сложна дипломация. Един от въпросите, които ще трябва да бъдат решени в самото начало на преговорния процес, е на какъв етап и по какви въпроси трябва да се включи Украйна в тази работа. Този въпрос е по-чувствителен, отколкото обикновено се смята.

Първата и най-важна цел на преговорите (както на всички подобни дискусии) ще бъде ясно да се идентифицират интересите на всеки участник: от една страна, стратегически важни и абсолютно неподлежащи на обсъждане условия, а от друга, по кои позиции той по принцип е готов на компромис. Разбира се, може да се окаже, че позициите на трите страни, които не подлежат на преразглеждане, са коренно противоречиви и несъвместими. В този случай мирните преговори неизбежно ще се провалят. Но няма да знаем това, докато не проучим тези аспекти.

В преговорите участват три страни: Украйна, Русия и САЩ. Първоначалните етапи на преговорите обаче трябва да бъдат между САЩ и Русия. Разбира се, някои условия на евентуално споразумение ще изискват пълното съгласие на Украйна, тъй като без това споразумение е невъзможно. Тези въпроси включват условията на прекратяването на огъня, създаването и обхвата на демилитаризираните зони и конституционните поправки, гарантиращи езиковите и културните права на руското и рускоезичното население в Украйна. Американските преговарящи ще трябва напълно да обмислят и вземат под внимание вижданията на Киев относно критичните интереси на Украйна.

Предвид някои от категоричните и напълно легитимни позиции на Украйна, редица ключови въпроси изглеждат априори неподлежащи на обсъждане и ако Русия настоява за тези условия, споразумение ще бъде невъзможно. Следователно критичната първоначална задача за генерал Келог и неговия екип ще бъде да определят дали руското правителство смята спазването на такива условия за неподлежащо на обсъждане или дали Москва е склонна да направи компромис с тях, ако администрацията на Тръмп е готова да отстъпи по други въпроси.

Първото условие, което не подлежи на преговори от гледна точка на Украйна и САЩ, е законното признаване от страна на Украйна и Запада на териториите, завзети от Русия. Това контрастира с факта (вече публично признат от президента Зеленски), че Украйна не може да върне тези територии на бойното поле и следователно трябва да приеме реалността в очакване на бъдещи преговори.

Руски експерти в разговор с мен предположиха, че Москва няма да настоява за това по време на преговорите, тъй като освен Украйна и Запада, Китай, Индия и други ключови партньори на Русия също ще отхвърлят това предложение. Казват, че Москва се надява на ситуация, подобна на тази, която се разви на остров Кипър, където никоя страна освен Турция не е признала Севернокипърската турска република, но преговорите продължават 50 години без резултат.

Второто условие, което не подлежи на преговори, е искането на Путин украинските войски да се изтеглят от четирите региона на Украйна, за които Русия твърди, че вече са нейни. Това е абсолютно неприемливо за Киев и всъщност би трябвало да бъде неприемливо и за Вашингтон. САЩ не могат да насърчат и помогнат на Украйна да се разпадне в безнадежден опит да изгони Русия от територията, която контролира. Вашингтон обаче също няма право да изисква от Киев без бой да се откаже от още повече територии. Украинското правителство несъмнено ще изясни това на администрацията на Тръмп. А становището на Украйна трябва да бъде прието от САЩ като окончателно.

Украйна обаче не е в състояние да повлияе по редица други основни въпроси. Те зависят основно от интересите на САЩ и американската администрация ще трябва да ги договори.

Основното искане на Русия в ултиматума, поставен преди избухването на военните действия, беше сключването на нови споразумения със САЩ и НАТО, които не засягат пряко Украйна.

Днес ключовите аспекти на руските искания включват ограничаване на боеспособността на украинските въоръжени сили и зависят от Съединените щати. В края на краищата само те могат да предоставят на Украйна ракети с голям обсег и разузнавателни данни за тяхното насочване. Въпросът кои западни санкции трябва да бъдат премахнати или спрени като част от сделката с Москва също зависи от САЩ и ЕС.

Украйна, разбира се, може да поиска да се присъедини към НАТО, но решението дали да приеме нов член зависи не от Украйна, а от съществуващите членове на алианса и всеки от тях има право на вето по този въпрос. Администрацията на САЩ може да поеме инициативата, но Вашингтон ще трябва сам да реши колко влияние и натиск да окаже върху останалите членове. Вашингтон няма да може да заобиколи ветото на Унгария и Турция, а може би и на Франция, ако Марин льо Пен стане следващият президент.

Въпросът какви западни гаранции за сигурност могат и трябва да бъдат предоставени на Украйна като част от уреждането също не зависи от Украйна. Зеленски предложи изпращането на войски от страните от НАТО в страната, ход, който беше приветстван от някои западни официални лица и коментатори и според съобщенията е бил обсъден от френския президент Макрон и полското правителство.

Но всичко, което чух от руснаците, показва, че за Москва това е толкова неприемливо, колкото и членството на Украйна в НАТО, и следователно споразумение ще бъде невъзможно. Освен това европейските страни ще се съгласят да изпратят войски само ако има твърда гаранция от Вашингтон, че Съединените щати ще се намесят в случай на атака. Това по същество прехвърля решението към Вашингтон – не към Киев, Брюксел, Варшава или Париж.

На първо място, мотивите на Русия за започването на тези военни действия се простират отвъд Украйна и се отнасят до цялата сигурност на отношенията между Русия и Запада, водени от Съединените щати. Те включват искания за ограничаване на военната мощ на САЩ (с което Москва също трябва да се съгласи) и за създаване на някакъв вид европейска архитектура за сигурност, която да вземе предвид стратегическите интереси на Русия и да предотврати бъдещи сблъсъци.

Може да се окаже, че администрацията на Путин или администрацията на Тръмп – или и двете администрации – ще откажат да направят компромис и съответно преговорите ще се провалят. Тестването на това предположение обаче ще бъде изключително сложен и труден процес, изискващ търпение и дипломатически умения и от двете страни. Би било изключително глупаво да очакваме Русия или САЩ да сложат всичките си карти на масата наведнъж.

Тъй като този процес ще бъде толкова сложен, тъжната, но неизбежна реалност може да е, че ако Украйна участва в преговорите от самото начало, напредъкът в уреждането ще стане напълно невъзможен. Всеки предложен компромис незабавно ще стане обществено достояние и ще предизвика буря от протести в Европа, Украйна, Конгреса на САЩ, американските медии и може би дори сред руските хардлайнери.

Съединените щати бяха най-важният и незаменим помощник на Украйна в борбата за спечелване на този конфликт, не само защото предоставиха помощ, но и защото европейските държави не биха оказали никаква подкрепа без помощта и участието на Съединените щати.

В резултат на това американските граждани бяха изправени пред по-големи разходи и значителни рискове, а по-широките интереси на САЩ бяха изложени на риск.

Това дава право на гражданите на САЩ да очакват, че тяхното правителство ще поеме водеща роля в преговорите за прекратяване на военните действия в Украйна - особено след като това е единственото правителство, което може да го направи.

За автора

Анатол Ливен е британски писател, журналист и политически анализатор. Гост-професор в Кралския колеж в Лондон и старши научен сътрудник в Института за отговорно държавно управление "Куинси".

Превод и редакция: Епицентър.БГ