Днес един приятел ми напомни, че се навършва годишнина от учредяването на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД). Странно или не, срамно или да… но бях позабравил за този факт.

ФНСД се появи като продължение на НСД (Независимото студентско дружество).
Истината е, че за мен, както и за мнозина мои познати, всичко това не е само история, това са спомени, свързани с много сантименти, лавина от емоции и… какво ли още не.
Никога няма да забравя ужаса, който изпитах, когато – пристигайки да се запиша в Софийския университет след казармата, която тогава беше задължителна (приемаха ни или не ни приемаха с изпити, провеждани преди самата казарма, след която се записвахме или кандидатствахме отново), ми бе връчена странна колекция от хартии, а между тях – текст на студентска клетва, която се налага да полагам.

Е, текстът, както би си спомнил всеки на моята възраст, или по-възрастен от мен, беше изцяло мракобеснически. С този текст от нас се очакваше да се закълнем във вярност към КПСС, БКП, комунизма като такъв… и т.н., и т.н. идиотщини.

Тук му е мястото да отбележа, че иде реч за края на 1988 г., когато псевдопреобразуванията на Горби (същият нобелов лауреат за мир, който обля в кръв демократичните протести в Прибалтика и Грузия) вече бяха посъбрали инерция. А самата клетва трябваше да бъде положена през следващата – 1989-та година.
Хванах се, съставих протестна декларация, под която събрах подписи. Казахме, че нямаме никакво намерение да полагаме подобна идиотско комунистическа клетва. Подписите си поставиха и студенти, и преподаватели. Някои от тях по-късно се оказа, че са били ченгета, но – така или иначе – внесохме подписаното от нас.

Тогава бидохме привикани на приятелско-перестроечен разговор от шефовете на Комсомола в СУ. Или казано с други думи, от клетия Любен Дилов-Син, който по-късно или изигра впечатляваща метаморфоза, или пък се оказа твърде податлив на идейна еволюция субект, та стана представител на дясното политическо пространство.
Накратко разказано, отказахме сделка с Комсомола и Дилов-син – те ни заплашиха с изключване, ние обяснихме, че ако по време на студентската ни клетва бъде прочетен казионния текст, всички ще се извърнем с гръб и къч четящия, и към знамето, пък ако щ не да ни изключат, ами и да ни поръсят със сол и пипер, отгоре на всичко.
Накрая се изплашиха. До последния момент и двете страни в спора останахме наежени, но – в крайна сметка – вместо тъпоумния комунистически текст на клетвата, прочетоха “Азбучна молитва”.

Въпросната клетва бе положена край Несебър – където бил очистен патронът на нашия курс – някакъв комунистически разбойник, пристигнал по земите ни със съветска подводница и, слава Богу!, своевременно озаптен.

Когато се върнахме в София и в Университета след всичкото това, там вече наистина започваше да ври и кипи.

Вървяха протестните шествия на “Екогласност”, усещаше се, че започват да набират сили и вътрешните боричкания в БКП.
Не мина много време, преди в култовата голяма аудитория на историко-философския факултет да бъде обявено основаването на Независимото студентско дружество.
Емил Кошлуков тогава беше вездесъщ, а според мен – и доста по-състоятелен от много други опозиционни водачи, каквито не закъсняха да изникнат.

Имаше някаква доза късмет в това, че тъкмо по това време тъкмо тези и тези хора се оказаха на едно място.

Емо Кошлуков, Васко Петров (наследник на Бенковски по майчина линия и син на великия български актьор Петър Петров), Емил Дерменджиев (Литъла), Битника, Стенли Стойчев…
Какво ли не ни мина през главите след това – гладни стачки и ходения до Полша, където се видяхме с Валенса и обменяхме опит в най-красивото обществено изкуство – да разваляш кефа на комунисти и социалисти.

Именно антикомунистическата студентска структура проведе първите митинги в подкрепа на Нежната революция в тогавашна Чехословакия (въпреки че Чехословакия, или Чехия и Словакия по-късно ни изпревариха, именно ние се изправяхме в защита на демократичните движения там), изпрати храни и медикаменти в Румъния по време на тамошната Коледна революция – брей!, там и мен малко ме постреляха – намесваше се удачно в хода на смехотворните преговори на така наречената ни Кръгла маса, опитвайки се да не допусне тяхното тотално превръщане в александърлиловски фарс…
Сетне дойде и първата стачка, след като председателят-президент Младенов реши, че е добра идея да говори за танкове при един митинг, организиран също от ФНСД.
Младенов си отиде, след като бе заменил Живков.

Какво се получи след всичкото това – за никого не е тайна.
Какво се случва днес – време е да си го признаем.
Нискокачествената биологична маса, синовете и дъщерите на “революционно” настроените работници и селяни, “комитата” имат своя реванш. Те отново ни владеят, описвайки просташките си практики едва ли не като европейски дадености.
Мислещата, активната, успяващата със собствени усилия, а не чрез вписване в “кръгове” прослойка българи – почтените хора, обаче, ставаме все повече.
Време е да се върнем – поне емоционално – към онези времена.
Може и да сме изморени коне, но не сме чак толкова изтощени.
Време е!!!
Жоро Георгиев



Днес се навършват 18 години от създаването на Федерацията на Независимите студентски дружества, първата неправителствена студентска организация в България. Искам съвсем накратко да споделя спомените си – какво се случи тогава.

На 11 ноември 1989г. в Софийския университет се учреди първото Независимо студентско дружество, с лидер Емил Кошлуков. Няколко дни след това, присъствали на учредяването варненски студенти, разлепиха из ВМЕИ – Варна (сега Технически университет) покани за студентско събрание. То се проведе в най-голямата аула на института, 114-та, която се оказа тясна за присъстващите.

На това събрание се реши да бъде учредена студентска организация, която да бъде алтернатива на ДКМС при защитата на правата и интересите на студентите в Машинния факултет на ВМЕИ – Варна. Организацията бе наречена Независим студентски съюз при ВМЕИ – Варна, а за неин председател бе избран Георги Георгиев. Целите, които си поставяше НСС, кореспондираха с целите и задачите, залегнали в платформата на софийските колеги.

Малко по-късно подобно събрание бе проведено и в Ел.факултета, където бе учредено Независимо студентско дружество при ВМЕИ – Варна с лидер Григор Григоров. Идеята бе да бъдат обхванати възможно най-широк кръг студенти, защото никой нямаше необходимия опит и всички въпроси се решаваха по демократичному – чрез гласуване. А за да изразяваш мнението на студентите и да ги представляваш на различни нива, трябваше да има легитимност, т.е. голяма членска маса.

Започна създаването на студентски организации и в другите висши и полувисши учебни заведения в града. Еуфорията бе голяма, навсякъде се стичаха много хора, готови да работят денонощно. И този процес течеше в цялата страна, във всички университетски градове.

Заговори се за национално обединение на студентските организации. Основният въпрос, предизвикващ спорове, бе за принципа на обединение – федерация или конфедерация.

На 6 януари 1990г. в София се проведе учредително събрание, което реши всички студентски дружества да се влеят във Федерация на Независимите студентски дружества. Основна цел на новосформираната организация бе демократизацията на образователната ни система. За да се постигне тази цел, обаче, трябваше да се демократизира държавата. И една от основните задачи, които си постави ФНСД още на учредителния си конгрес, бе отмяната на Чл.1 от Конституцията, регламентиращ еднопартийната система и ръководната роля на БКП в управлението на България.

ФНСД отстоя това си искане чрез всички възможни средства, като най-накрая се стигна до национална студентска стачка, довела до отмяната на въпросния член и началото на демократичните промени в България. За да отстоява по-добре своите цели, ФНСД стана една от организациите, членуващи в Съюза на Демократичните сили.

Паралелно с политическите искания, ФНСД издигна и редица искания в академичната и социалните сфери – автономия на ВУЗ, премахване на идеологическите дисциплини, създаване на студентски съвети, акредитация на преподавателите, създаване на система за студентско кредитиране и т.н., все идеи, които постепенно навлязоха в законодателството и бяха реализирани.

Двете дружества във ВМЕИ се обединиха веднага след Конгреса, защото едно от решенията му бе, че в един университет не може да има повече от едно дружество. За председател бях избран аз.

Основен приоритет на студентските организации във Варна бе решаването на проблема с общежитията. Ситуацията беше най-тежката в страната. Ако не се лъжа, легловата база покриваше 15 – 17% от нуждите на варненските студенти. За съжаление, този проблем така и не намери своето решение в годините, въпреки ангажимените и обещанията, поети от различни инстанции и институции.

Малко по-късно всички студентски дружества от Варна учредиха и регистрираха ФНСД-Варна, което и до сега има съдебна регистрация като юридическо лице с нестопанска цел и работи в сферата на младежката проблематика.
Весел Ханджиев