- Как един българин попадна в ресторанта на хотел „РИЦ” в Париж?
- Аз съм ученик в институт „Вател”, което е едно от престижните училища за хотилиерство в Европа и в света. Това ми даде много „връзки”, за което съм щастлив да кажа, че ми е помогнало. След първата година от обучението ми работих също в много добър хотел в Париж – в „Конкорд Сент Лазар”. Той е с четири звезди лукс и е много хубав. Там научих много неща. Тази година обаче работих 6 месеца в хотел „РИЦ” в Париж кодето научих базата на френската кухня и на всичко, което представлява Франция навсякъде по света. За всичко това съм безкрайно благодарен.

- Какво успяхте да „откраднете” от френската кухня?
- Все още не съм го „откраднал”, защото не съм се върнал в България, но когато се върна се надявам всичко това, което научих да го приложа тук. Всичките тези бази като например кухнята с масло и този култ към продукта. В България в момента има много добри готвачи, които за жалост нямат опита, който аз натрупах. Например Андрей Токев е много добър готвач, но не използва целия си капацитет. Това, което ми харасва е, че аз искам да използвам целия си капацитет и капацитета на нашите продукти. Ние в момента не го използваме или ако го ползваме е на 30%. Има толкова много, което може да се направи.

- Какво може да се направи? Дайте един пример.
- Аз много чета и гледам фюжън кухня, молекулиарна кухня, която е най-новото в света на гастрономията. Например може да използваме нашето свинско, което го правим до пепел на скарата, а това не е хубаво, защото то трябва да бъде „кърваво”. Оттенъкът на свежест и влажност трябва да е друг. Ние за жалост го правим на подметка. Детайлите са малки, но точно те правят разликата.

- Вашите френски колеги са доста млади. Нормално ли е един шеф-готвач в скъп ресторант да е толкова млад?
- Да. Напълно нормално е да са млади. Те започват обучението си от 18-годишнни. Във Франция в 12 клас си избират какво искат да работят и започват да се развиват точно в тази насока. Ако си добър в това, което правиш и слушаш може да се издигнеш много бързо. Лично аз когато бях 6 месеца стажант работих в цялата кухня в „РИЦ”, но бях единственият, който 3,5 месеца работи изцяло в гастрономическия ресторант, а другите стажанти не пипнаха нищо.

- А смятате ли да се върненет в България след обучението си?
- Да. След 5 години ще бъда в България. Това е планът ми.

- А какво смятате да работите тук?
- Бистро „Европа” е наша собственост, както и хлябът „Лагард”. За мен това е най-хубавият хляб. За съжаление в България го няма култа към хляба, който го има при французите. Те си купуват хляб всеки ден, а българинът за една седмица. Това става, защото в заводският хляб има толкова много глупости, които го държи 1 седмица, а във Франция истинският хляб държи най-много 2 дни.