От профила във Фейсбук на фотографа Фелия Барух

Седя си аз в колата на мама, докато чакам тя да купи плодове на ъгъла на „Сан Стефано“ и „Марин Дринов“ в края на един много силен уикенд, в който сме си говорили за човека, за това как да си протягаме ръка, как да разказваме собствените си истории и да слушаме тези на другите.

Та чакам с кучето на задната седалка… и някакъв черен мерцедес се забива в колата ни като се опитва да влезе от „Сан Стефано“ срещу знака на еднопосочната „Марин Дринов“. От вътре седи една жена и гледа…Гледа си просто в телефона. Не слиза, не вдига глава, не казва „извинявай“.

Излизам от колата, и я питам:

„Какво правиш?“

„Правя каквото си искам, когато бързам!“, е отговорът…

Поглеждам я - аз може и да не съм много добра с думичките, ама за сметка на това с очите и паметта се справям - и виждам лице, което съм снимала, виждам собственичката на „чистата като сълза“ сладоледаджийница Савини.

Мадам Савина…Елегантна, кара черен мерцедес. Пазете се от нея, защото когато Савина бърза…