Федералният съдия Тимъти Кели временно удължи достъпа на CNN, MS NOW и Politico до територията на Белия дом, докато преценява дали да издаде по-дългосрочно решение срещу забраната на президента Доналд Тръмп. В края на изслушването той не се произнесе окончателно, но продължи временната заповед до вторник. Съдът е затворен в понеделник заради федералния празник Columbus Day, а решението може да бъде обявено и по-рано.

Трите медии заведоха дело, след като в края на септември Тръмп обяви, че ги отстранява от отразяването му в Белия дом заради техни „негативни истории“. След съдебния иск те получиха обратно временен достъп. В последвалите писма до редакциите Белият дом посочи националната сигурност, твърдения за неточни цитати, монтирани интервюта и нарушаване на професионални норми. Тези писма са били изпратени след завеждането на делото.

По време на изслушването Кели постави въпроса дали Първата поправка позволява на правителството да забрани медия заради публикуването на невярна информация. Той поиска да се разграничат твърденията, че материалите са „фалшиви“, от недоволството на администрацията, че не са достатъчно положителни към президента. Съдията отбеляза, че тази граница е „много трудна за прокарване“.

Адвокатът на медиите Тед Бутрос-младши заяви, че и двете основания биха представлявали дискриминация заради гледната точка. По думите му дори преценката за невярност може да бъде спорна, особено ако президентът просто заяви, че дадено твърдение е невярно, защото не му харесва. На хипотетичен въпрос за журналист, който напише, че небето е червено вместо синьо, Бутрос отговори, че това би било „по-близък случай“, но подчерта, че конкретните публикации по делото не са подобни. Той предупреди за „неограничена дискриминация“, ако администрацията може едностранно да обявява материалите за неверни.

Кели попита и дали правителството би могло да предприеме подобни действия, ако журналист публикува класифицирана информация, доказано причинила сериозна вреда на националната сигурност. Бутрос каза, че очертаването на такава граница би било „много опасен път“, защото забрана заради публикуваното съдържание пак би нарушила Първата поправка. Той подчерта, че отразяването на националната сигурност е необходимо, за да бъде държавата държана отговорна, а медиите вземат предвид предупрежденията на правителството преди публикуване.

Като пример адвокатът посочи публикациите за „Документите от Пентагона“ — силно секретни документи, свързани с дейността на американското военно ведомство. Той заяви, че администрацията не е доказала как конкретните материали са застрашили националната сигурност. По думите му не е имало извънредна ситуация, тъй като Тръмп отдавна критикува CNN, а забраната е била въведена внезапно.

Представителят на Министерството на правосъдието Майкъл Велчик защити правото на президента да решава кои репортери и медии да бъдат допускани в Белия дом. Той каза, че CNN от години е била „предупредена“ чрез твърденията на Тръмп, че медията разпространява „фалшиви новини“. Велчик добави: „Тръмп няма нищо против негативните истории, ако ги заслужава.“

Правителството твърди, че достъпът до Белия дом е привилегия, а не право, и че президентът може да контролира достъпа до ограничени пространства като Овалния кабинет, Air Force One и Мар-а-Лаго. В съдебни документи администрацията настоява, че действията на Тръмп са законни по Първата поправка, не са ответна мярка и не биха охладили разумен журналист. Тя също така твърди, че медиите са имали възможност да отговорят на обвиненията извън съда и не са го направили.

Велчик заяви, че медийните организации все пак получават информация чрез пресбасейна на Белия дом и не губят приходи заради ограничението. Кели обаче посочи, че ако ищците вероятно докажат нарушение на процесуалните им права или на Първата поправка, съдебната практика може да приеме, че е налице непоправима вреда. Той каза, че продължаването на забраната би било „пряк път“ към установяването на такава вреда.

Временната заповед на Кели вече е установила, че журналистите от трите медии са загубили акредитациите си без конституционно достатъчна процедура. Адвокатите на редакциите твърдят, че забраната е наложена в отмъщение за защитено от Първата поправка събиране и публикуване на новини и заради несъгласието на администрацията с редакционната позиция. Те отбелязват, че не е имало предварително уведомяване за конкретни нарушения, а критериите са били обяснени едва след въвеждането на забраната.

Изслушването не беше излъчвано, тъй като във федералните съдилища са забранени камери и други записващи устройства. Достъпът на публиката е бил ограничен до присъствие в залата или аудиолиния, която в началото не е работела, а по-късно се е чувала трудно. Групи за свобода на словото отдавна настояват за разрешаване на камери в съдебните зали.

Случаят има отражение и върху системата на пресбасейна, използвана от времето на Франклин Д. Рузвелт. Малка група журналисти представлява останалите медии при пътувания и събития в тесни пространства като Овалния кабинет и президентския самолет. Тази система е отразявала смъртта на Рузвелт, убийството на Джон Кенеди, стрелбата срещу Роналд Рейгън и тайни посещения на президенти във военни зони.

При забраната срещу трите медии системата е затруднена. CNN наскоро е получила възможност да бъде телевизионен представител на басейна, но достъпът е бил непоследователен. Белият дом многократно е отказвал на журналисти от медията да пътуват с Air Force One, като обяснява, че достъпът до комплекса е различен от достъпа до ограничени пространства като самолета. Комуникационният директор Стивън Чунг заяви, че съдебната заповед възстановява достъпа до Белия дом, но не задължава администрацията да допуска медията до всички събития в Овалния кабинет или на борда на самолета.

Прескорпусът демонстрира солидарност с трите медии, отчасти заради опасенията, че подобни ограничения могат да засегнат и други редакции. В подкрепа на делото е подадено становище от 77 новинарски организации и групи за защита на свободата на пресата. Председателката на Асоциацията на кореспондентите в Белия дом Джаки Хайнрих е разговаряла с Тръмп на Air Force One и е защитила достъпа на медиите, но е отказала допълнителен коментар.

Делото може да бъде повлияно и от отделен спор за достъпа на Associated Press. След като агенцията отказа да промени стила си за названието „Мексикански залив“ според преименуването, обявено от Тръмп като „Залив на Америка“, Белият дом я отстрани от някои събития. Пълната забрана беше блокирана, но апелативен съд разреши временно ограничаване на достъпа до пресбасейна, Овалния кабинет, Мар-а-Лаго и Air Force One. Решението по този спор се очаква, след като устните аргументи са били изслушани преди 11 месеца.

Съдия Кели разглежда и предишни действия на администрацията чрез въпросите за това дали държавата може да наказва медии за съдържанието им. Адвокатът Велчик е защитавал и опита за спиране на федерални средства за Харвард, при който съдията е установил ответни действия, нарушаващи Първата поправка; делото е обжалвано. Той е работил и по дело в Орегон за задържани протестиращи, използвали мегафони близо до федерални сгради, където съд е приел, че политиката възпира свободата на словото. И това решение се обжалва.