Сигурно си спомняте една сензационна новина от миналото лято, идваща от близка Хърватия.

Марко Перкович -Томпсън събра на едно място 500 000 души в страна с по-малко от четири милиона жители и направи най-големия концерт с платен вход, състоял се някога в света.

Той не е просто певец, той е мит, Марко не прави чалга шоу, не е в балканския кръчмарски ритъм и не е революционер на маса.Томпсън е метастазата на една страна, която още носи огромна болка - неговите концерти са викът за свобода на един десен националист (говорещ поне от името на онези 500 000 души), който преди да държи микрофон, е държал картечница.

"Томпсън изглежда е симптом на това как голяма част от хърватското общество се носи на автопилот - незараснала рана на нерешени травми, смесени с носталгия, национален комплекс и чувство за изгубен смисъл в постмодерно общество, където вместо шапки на усташите (хърватското фашистко движение по време на Втората световна война), сега се срещат мъже с  шалове в цветовете на дъгата, подкрепящи различните. Кои са те, как могат да се защитят?", питат в един от анализите в хърватските медии.

Това, което другата половина на Хърватия пита, е - Как? Как е възможно някой, чийто музикален израз е толкова анахроничен, все още да предизвиква такъв колективен екстаз? Другата половина, много от които пътували от близката Босна и Херцеговина, но също и от хърватската диаспора в Австрия и Германия, с радост отговориха на  "Za Dom!" (За родината!) на Томпсън с "Spremni!" (Готови) - скандиране, което според Конституционния съд на Хърватия (5 юни 2020 г.) е несъмнено усташки поздрав и е противоконституционно.

Има причина феновете му да се чувстват окуражени да вдигат нацистки поздрави, дори когато той ги моли да не го правят. Той избира изгубена традиция, семейство, ценностиСнимка: Официална фейсбук страница/ Marka Perkovića Thompsona

Но за да разберем неговия мит, трябва да се попитаме как е възможно изобщо да чуем скандиране, ясно свързано с режима на "Независимата хърватска държава" (НДХ), отговорен за расовите закони и убийството на хиляди? Защо?

Когато хърватските граждани използват този призив, съдилищата по наказателни дела и други подобни издават противоречиви решения - понякога налагат глоби и наказания, понякога оправдават - позовавайки се на "патриотичен контекст", "специфични обстоятелства на Отечествената война" (1991 г.) и "артистична свобода" (например на концерти като този).

Когато хората усетят опасност, те се сплотяват. Концертите на Томпсън се превръщат в масови гласове срещу всичко ново и несигурноСнимка: Официална фейсбук страница/Marko Perković Thompson

Десни и крайнодесни поддръжници, основната публика на Томпсън, твърдят, че "Za dom - spremni!" е стар хърватски напев от операта на Иван Зайц от 19 век.

Думата "Spremni!" е въведена от усташкия режим, израз, функциониращ подобно на нацисткия "Sieg Heil" ("Да живее победата").  "Za dom - spremni!" произхожда от фашистка рамка, неразривно свързана с расови закони, политически репресии и престъпления срещу човечеството, казват противниците на Марко.

Песента на Томпсън "Bojna Čavoglave", където се появява това скандиране, се превръща в неофициален химн в началото на войната в Югославия през 90-те години на миналия век - културна алхимия, напоена с тестостерон, способна да мобилизира масите, аудиограната, хвърлена по другата страна, казва анализаторът Желко Вукичевич-Жел.

Абсурдно, но мелодията ѝ е заимствана от песента на югославските партизани "Sivi sokole", което означава, че идеологическата ѝ противоположност е родила оръжието си на същия музикален език.

Символите са гъвкава броня - веднъж изпразнени от същност, те пасват на всеки. Във видеото от 90-те години Перкович позира като Рамбо с барета и коса до раменете - любимата фантазия за мощта на посткомунистическия мъж.

Томпсън не пише песни, той създава митове, търгуващи със справедливост, святост и вечна жертва.

Неговата Хърватия е категорично бяла, католическа, митична, с древна история за крале и завоевания. 

Опитва се да балансира между патриотизма и крайнодясния символизъм, отрича фашистките връзки, но текстовете му са изпълнени с реплики, които резонират с националистическите и усташките уши.

Има причина феновете му да се чувстват окуражени да вдигат нацистки поздрави, дори когато той ги моли да не го правят. Той избира изгубена традиция, семейство, ценности. Оттук и католическите мотиви: Дева Мария, кръстът, божествената защита, слети с патриотизъм.

Снимка: Официална фейсбук страница/Marko Perković Thompson

Когато светът се променя толкова бързо, хората предпочитат да се втурват назад към ясни истории, ттрадиции, познати правила, и там ни очакват такива като Томпсън, размахвайки герб, призив за бой, барета и сцена с форма на бойно поле.

Музиката на Томпсън утешава.  Несигурната Хърватия получава временна стабилност в хор, който диктува каква трябва да бъде. Лъжа, но утешителна. А утехата е валута, която никога не губи стойността си.

Хърватия е над всичко за ТомпсънСнимка: Официална фейсбук страница/ Marka Perkovića Thompsona

Самият звук е познат, вдъхновен от химн-рока на "Биело Дугме" и рифа на AC/DC. Химни, патос, сълзи. Посланието? Ти принадлежиш. Заедно сме. Те са виновни. Всичко е наред. Ние печелим!

Той е като американски телевизионен евангелист, само че още по-въздействащ. Може да прошепне покаяние, а след това да изреве опрощение - католически пастир, който заявява: Стига!

Томпсън не е пророк, но знае какво копнеят изпълнените със страх тълпи. Светът се превъоръжава, окопите се появяват отново.

В този свят Томпсън не се чувства остарял; той се чувства неизбежен. Не носталгия, а поличба. Когато вождът е слаб и компрометиран, племето се обръща към своя шаман.

Когато хората усетят опасност, те се сплотяват. Концертите на Томпсън се превръщат в масови гласове срещу всичко ново и несигурно.

Томпсън не е някакво фалшиво огледало - той е надежден източник, в който хората виждат себе си. Но подобно на Нарцис, колкото по-дълбоко се взират, толкова повече забравят, че гледат себе си, обобщава анализаторът Желко Вукичевич-Жел.

От окопите на Чавоглаве до Краля на патриотичния рок

За едни той завинаги ще бъде икона на хърватската идентичност, за други - жив символ на неизлекуваните рани от Втората световна война. Кой е всъщност Марко Перкович и защо 35 години след войната в бивша Югославия неговата история продължава да разделя обществото и неговато послание е все още живо?

Роден на 27 октомври 1966 г. в малкото селце Чавоглаве, Перкович израства в типично селско семейство по време на социалистическа Югославия. Баща му рядко е вкъщи, налага се да работи в Германия, за да се грижи за семейството, майка му Мария отглежда децата на ръба на мизерията.

Детството на Марко минава в полска работа, неделни литургии в църквата "Св. Илия" в съседното село и мечти за китара.

Баща му е онзи, който разкрива пред Марко хоризонт отвъд малкото селце, като му подарява първата китара. Томпсън учи в гимназията за обществено хранене, а през лятото работи като сервитьор, но музиката е онази, която нарича своя спасителка.

С няколко приятели създават група и просто се забавляват, без да предполагат, че голямата сцена за първото им шоу ще се окаже окопа.

Неговата Хърватия е категорично бяла, католическа, митична, с древна история за крале и завоеванияСнимка: Официална фейсбук страница/ Marka Perkovića Thompsona

През 1991 г. когато Хърватия обявява независимост, 25-годишният младеж се записва в Чавоглавския батальон на хърватската национална гвардия. Там получава прякора Томпсън - по името на легендарнага американска автоматична пушка, с която се бие.

През 1995 г. се връща за кратко в 142-ра бригада, участва в Операция "Буря" и е един от първите войници (вече с чин подполковник), влезли в освободения Книн, бившата столица на кралство Хърватия.

Именно във войната се ражда музикалната му кариера. През новогодишната нощ на 1991 г. по Радио Сплит звучи "Бојна Чавоглаве" - песен, написана за защитата на родното село, която се превръща в неофициален химн на хърватските бранители.

"Когато беше по-спокойно, вадехме китарите си и свирехме тихо. Всички предпочитахме да умрем, отколкото да ни ограбят къщите. Бранехме домовете и семействата си. Когато измисляхме песен, това ни помагаше много. Щеше да е по-трудно, ако нямахме китарите. Ние с пушки, а те бият с танкове, оръдия и минохвъргачки", спомня си Томпсън.

Снимка: Официална фейсбук страница/ Marka Perkovića Thompsona

Първият албум Moli mala (1992) излиза още по време на конфликта. Следват Vrijeme škorpiona (1995), Geni kameni (1996) и големият пробив E, moj narode (2002) - албумът, който продава над 60 000 копия и получава "диамантен" статус. Хитовете "Lijepa li si", "Prijatelji", "Neću izdat ja" и "Sine moj" се превръщат в саундтрак на цяло поколение. Перкович пее за трите си големи любови: Бог, семейство и родина.

Стилът му е микс от хард рок, етно и фолк - често го сравняват с Iron Maiden, с балкански плам

Днес Томпсън е не просто певец, а посланик. Турнетата му пълнят стадиони в цяла Европа, Хърватия, Босна и Австралия.

През 2025 г. албумът Hodočasnik дебютира на първо място в класациите, а загребският концерт счупи рекорда на най-многолюдния концерт с билети в света. Последва този в град Син със 150 000 души. Марко притежава 20% от "Народни радио" - най-успешната частна радиостанция в страната, която излъчва само хърватска музика. Въпреки това, или точно заради това, всяко негово излизане на сцена предизвиква международни скандали.

Критиките не са нещо необичайно. Още от 90-те години Перкович е обвиняван в симпатии към усташкото движение от Втората световна война.  На концертите му често се появяват черни ризи, усташки символи, поздрави, антисръбски, антисемитски и антиромски лозунги. През 2007 г. Anti-Defamation League докладва за продажба на усташки материали. През 2025 г. на загребския концерт хиляди скандират "Za Dom! Spremni!!", а Перкович носи тениска с номера на Звонко Бушич - хърватски терорист от 70-те години.

В този свят Томпсън не се чувства остарял; той се чувства неизбеженСнимка: Официална фейсбук страница/Marko Perković Thompson

Той самият отрича всички обвинения. Твърди, че "Za Dom! Spremni!! за него е символ на войната за независимост, а не на фашизма. "Осъждам фашизъм, комунизъм и нацизъм. Пея за любов към родината, Бога и семейството".

"Ако го забранят, няма да го пея - защото се бих за държава на правото", казва през 2008 г. В интервюта подчертава, че не е изпълнявал усташки песни и че монтажите, показващи обратното, са фалшиви.

Поддръжниците му, включително политици от десницата, го виждат като защитник на хърватската идентичност в страна, която все още не е преработила комунистическото си минало. Критиците, сред които историци като Хървое Класич и Ив Годщайн, го наричат "пропагандатор на усташизма" и "селски фашист".

Класич заяви неотдавна пред Франс прес, че популярността на певеца не отразява нарастваща подкрепа за крайнодесните движения в обществото.

500 000 хиляди пяха и плакаха с ТомпсънСнимка: Официална фейсбук страница/ Marka Perkovića Thompsona

Европейската комисия и Сърбия осъдиха концертите му като "завръщане на най-тъмните периоди от европейската история". Концерти в Швейцария, Австрия, Германия и Нидерландия са отменяни заради антирасистки закони. Опозицията говори за "неофашистки Уудсток". Истината е друга - Томпсън е огледало на общество, което все още търси своята идентичност между героизма от 90-те и сянката на 40-те години.

Зад този "героичен" образ стои мъж, отдаден на семейството си и далеч от пропагандата, поне така вярва самият той

В средата на 90-те Перкович има връзка с популярната певица Даниела Мартинович. Двамата се вричат във вярност на католическа церемония, но никога не сключват граждански брак. След раздялата през 1998 г. той иска църковно анулиране, което получава през 2005 г. от църковния съд в Сплит.

Така може да сключи църковен брак  с втората си съпруга - Сандра Рогич, хърватка, живееща в Канада, с която се запознава по време на концерт в Страната на кленовия лист.

Двамата имат пет деца: Катарина, Цвита, Анте Михаел, Дива Мария и Петар Шимун. Семейството живее далеч от медийния шум - Перкович често подчертава, че за него най-важни са вярата и близките. През 2022 г. дори спира турнетата за известно време заради здравословни проблеми на един от синовете си, който страда от сърдечно заболяване.

През 2009 г. Томпсън е приет от папа Бенедикт XVI - среща, която той описва като едно от най-силните преживявания в живота си.

Марко Перкович няма да спре да пее. Концертите му продължават и през 2026 г. и както показва историята му - той е шаманът на предстояща революция и няма нищо против да бъде нейният пророк.

Когато половин милион души пеят в един глас, това вече не е просто концерт - това е ясно послание, въпросът е кой и как го чува./Dir.bg