- Г-н Казак, известно е, че Европа ни критикува за проблемите с корупцията и престъпността. Това има ли пряка връзка със спирането на парите от европейските фондове?
- Не бих казал, че има пряка връзка. В действителност причините за временното спиране на парите по предприсъединителните програми са свързани със слабости в управлението и контрола по усвояването на тези средства от страна на съответните български институции. Има разбира се и злоупотреби със служебното положение и опити за отклоняване на средства, но всъщност в повечето новоприсъединили се държави се наблюдават подобни явления. Друг е въпросът, че ние още не можем да отвикнем от някои рефлекси от татово време, че с шмекеруване можем да успяваме.

- Може ли, според вас, от страна на ЕС да се стигне до предпазна клауза спрямо България?
- Не вярвам да се стигне дотам. Все пак след последните структурни и персонални промени в правителството и предприетите бързи и решителни мерки за затягане на контрола по усвояването на средствата от еврофондовете, комуникацията с Европейската комисия значително се подобри. Освен това със създаването на ДАНС се демонстрира решителност и твърдост в борбата с престъпността и корупцията и това не може да не бъде отчетено от нашите европейски партньори. Важното е да разчетем правилно сигналите от Брюксел и да продължим да провеждаме адекватни мерки в правилната посока.

- Какво знаете за този специален софтуер, с който ще се следи трансфера по различните европейски програми?
- Мисля, че системата ЛОТАР ще бъде изключително полезна за българската администрация. Това е една мениджърска програма. Тя допринася за осигуряването на прозрачен начин на управление. Става дума за прогноза, наблюдение и съответно контрол на целия процес. Това означава първо залагането на прогнозата, наблюдение при оценяването, при контрактуване и разплащането по съответните проекти. По този начин усвояването и на средствата, които идват от Брюксел ще бъде прозрачно, т.е. един наблюдаван и контролиран процес.

- Има ли друг такъв случай сред страните на ЕС?
- Убеден съм, че в много страни съществуват подобни мениджърски програми, защото те са полезни за доброто управление на финансовите средства, идващи от европейския данъкоплатец. А навсякъде чувствителността към тази тема е висока.

- Какви други мерки и начини на контрол използват европейските институции?
- Мониторингът, периодичните посещения на място и докладите са общи способи за контрол във всички европейски институции. Нека не забравяме и специализираните органи като ОЛАФ, както и ролята на Европейския омбудсман, който следи за зачитането на правата на гражданите на Съюза и спазването на принципите на доброто управление и добра администрация от страна на евроинституциите.

- В тази посока оказва ли се достатъчно политически натиск върху България?
- Не биха казал, че натискът върху България е повече от необходимия за да си свършим своята работа. По-важното за нас самите е да повишим коефициента на полезно действие от мерките, които предприемаме. А от там ще нараснат ефективността и ползата от членството на България в Европейския съюз.

- Може ли да се очаква усилване на натиска за ускоряване на реформите от страна на високопоставени европейски политици?
- Всичко зависи от това, дали сме си написали домашното навреме. Но пак повтарям - не мисля, че по-засиленото сътрудничество с Комисията по трудни теми е нещо лошо за нас.

- Не мислите ли, че ЕК е твърде търпелива спрямо България?
- Търпението на ЕК е право пропорционално на нашата собствена нетърпимост към посочените проблеми. Това отношение е обективно и константно спрямо всяка страна-членка, която не се справя в достатъчна степен и в необходимата насока със задълженията си, произтичащи от членството си в Европейския съюз. Убеден съм, че България вече върви с необходимото темпо в правилната посока и това ще бъде оценено подобаващо от Комисията в близките седмици.