- Г-жо Здравкова, днес ние изпихме последното си еврокафе с Вас. Разкажете какво успяхте да свършите в качеството си на евродепутат.
- Много е трудно да кажа нещата, които бяха направени през тези 2 години, защото те са много. Аз съм ги публикувала в обществен отчет и той е на разположение от много време – както в електрон вид, така и на хартиен носител. Мога да Ви го предоставя още сега, за да изберете според Вас какво е било най-важно за гражданите на Варна и региона. За мен в еднакъв смисъл бяха важни чисто законодателните дейности на Европейския парламент, от друга страна беше много важно всичко, което се случва в Брюксел да намира своя реален израз в България и в частност във варненския регион. Радвам се за чисто гражданските каузи за защита на младежи и хора в неравностойно положение – на наркозависими младежи и въобще на хора в риск.

Занимавала съм се и с друг кръг въпроси като например с това да отпадне визовия режим за САЩ. Гордея се с декларацията, която започнахме, но не ни достигна времето да довършим – за това да отпаднат визите за 6 държави, което е 80 млн. граждани на Европейския съюз, които все още са в неравностойно положение по повод на влизането си в САЩ. Това е една моя лична инициатива. Имам изключително добри контакти с колегите конгресмени от САЩ и смея да твърда, че в част от тях успях да променя отношението им към България, но това става с много срещи и работа.

Колкото и с презрение някой да казва, че съм била „телефонистката” през тези 2 години. Да, за телефон 112 аз наистина се гордея, че в крайна сметка принудихме правителството да изгради системата, защото тя е важна за хората. Жалко е, че ако другите не разбират, че телефон 112 спасява човешки животи. Най-вече се гордея и с работата си в Комисията по петиции. Мисля, че там хората наистина разбраха как могат да получат помощ от европейските институции и в частност от Европейския парламент. Както и с това, което се случи в действителност, а именно спряха ТИР-овете през Прохода Шипка. Така в един габровски квартал, в който ТИР-овете влизаха директно в къщите им, намери тишина и спокойствие, децата намериха къде да играят и габровци имат чист въздух.

- Преди малко казахте, че не Ви достигна време за декларацията за отмяна на визовия режим за САЩ за 6 държави. За какво друго не Ви достигна време?
- За много неща не ми достигна време. Ето едното е декларацията и по-силен натиск за отпадане на визите и за приемане на България като по-равностоен партньор сред голямото семейство на държавите членки на Европейския съюз. Аз съм убедена, че след Испания и резолюцията, която приехме за лошата инфраструктура, презастрояването на крайбрежните зони и събарянето на хотели, съм абсолютно сигурна, че България ще бъде следващия обект на такъв доклад. Незнам точно, но сега като отида в Люксембург ще разбера дали България също ще бъде съдена за нарушаване на Вия Понтика (пътя на птиците) със съоръженията, които са изградени и с многобройните строежи по брега на морето.

Аз съм варненка и няма как да не се боря за това, че града се намира на границата на Европейския съюз. Ето това не успях да довърша, защото аз си бях поставила един план „Е” по време на предизборната ми кампания. Аз си прегледах какво съм си поставила като задачи пред себе си, а план „Е” означава екология, енергетика I-електронна държава. Мисля, че в областта на екологията работих изключително много покрай петициите и всичко онова, което направихме с колегите от комисията. За електронна държава не успях да направя много, но пък съм взела участие във всички документи, които излизаха по отношение на електронното правосъдие от Европейския парламент. Част от сегашното ми посещение в съда Люксембург е продължение за електронно правосъдие в рамките на Европейския съюз. Има още много неща да се правят, защото има много предизвикателства.

- А с какво смятате да се занимавате от тук нататък?
- Нека първо да минат изборите на 5 юли. Със сигурност е, че аз ще продължавам да работя по проекти, които са свързани с граждански каузи и със съдебната система. Няма как да не го правя след като толкова години от живота си съм посветила на това.

- Чувствате ли се обидена на ГЕРБ? Все пак не попаднахте в листата й за Европейския парламент. Имаше едно остро изказване на Бойко Борисов, който обясни, че Николай Младенов няма да е евродепутат, защото за него се готви по-висок пост, но при Вас причините са други.
- В никакъв случай не се чувствам обидена. Това го казвам съвсем искренно. Беше ми даден изключителен да бъда в първата група български евродепутати избрани от гражданите, а също и да съм водач на листа. Това ще остане записано в хрониката на събитията. Мисля, че хората се чувстват излъгани за това, че като начало аз толкова много обяснявах за гражданското сдружение, за гражданските каузи. Аз и до сега продължавам да твърдя, че гражданите трябва да участват много по-активно в процеса на вземане на решения. Това е така наречения план „Б” на европейските политици и мисля, че той може да намери по-сериозно място в България чрез сдруженията. Не случайно аз не станах партиен член и си останах активен член на Сдружение ГЕРБ и мислех, че това е ролята на един председател на сдружение.

Сега в момента в Сдружение ГЕРБ са изклюително и само партийни функционери. В това няма нищо лошо, но някак си се размиват нещата. Мисля, че гражданските каузи могат да бъдат много по-сериозно отстоявани когато не се дублират нещата. Едно е да се прави партийна политика, а друго е да се правят политики от позиция на граждани и на активно гражданско общество. Това нещо липсва в България и мисля, че ГЕБР даде един добър старт със Сдружението Граждани за европеско развитие на България и аз мисля, че можеше равностойно да съществува и сдружението и партията, което очевидно не стана.

Изключително съм благодарна на Бойко Борисов за това, че аз бях неговата лична кандидатура и още тогава имаше много възражения от чисто партийни функционери. Борисов ми даде изключителен шанс да бъда в европейския парламент. За мен това беше изключително важно от гледна точка на това, че 7 години съм била лектор точно по европейско право в Националния институт на правосъдието. Сега всъщност видях как стават нещата в действителност и имам страшно много идеи основно за обучението на магистрати, на адвокати. Минаха много важни доклади, приехме и много важни резолюции в Европейския парламент. Последната ми среща беше с Даян Уолис, досегашен зам.-председател на ЕП. Тя е изключително стойностен юрист, бивш адвокат от Великобритания и имаме много планове в тази посока. Също съм член и на Управителния съвет на Българската асоциация по европейско право, на която председател е българския съдия в Люксембург Александър Арабаджиев и мисля, че заедно ще направим много неща за колегите.

- Казахте, че сте завели дело срещу новото ръководство на Сдружение ГЕРБ. Това за Вас морален казус ли е? В смисъл ако съда се произнесе във Ваша полза ще се върнете ли като негов председател?
- Не, няма да се върна. За мен делото е в чисто професионален и граждански аспект. Считам, че бяха допуснати нарушения както при провеждането на миналогодишното събрание, за което инам документи колко пъти съм уведомявала и другите колеги от Управителния съвет и от Изпълнителната комисия. Много пъти настоявах да се съберем и Управителен съвет, и Изпълнителна комисия, за да планираме общо нещата. Това не се случи.

Направих последен опит на последното Общо събрание през март 2009 г., като вместо да отнеса въпроса в съда се позовах на текст от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и отнесох въпроса до събранието. Помолих ги да приемат искането ми за разглеждане на оспорване на решение на управителен орган. Искането ми беше скрито и не беше представено на хората. Освен това не го приеха, не го разгледаха. Не приеха и възраженията ми, че е нелигитимно събранието, защото не бяха проведени делегатски събрания по места. Всичко това ме принуди едва след провеждането на последното събрание да заведа дела в Софийски градски съд. Те даже не са едно, а са две.

Мисля, че професионалното достойнство го изисква. Аз работих като съдия точно по регистърни производства. Когато има нарушения съм длъжна заради хората. Не съм лично обидена, но съм длюжна заради хората.

- Казахте, че една от задачите Ви в бъдеще ще е да се борите в партията да няма бивши агенти на Държавна сигурност. Дори споменахте, че в ръководството на ГЕРБ те са 11 души.
- Не, аз няма да се боря с партията и с нито една партия. Това е го правя и в памет на моя дядо, който е убит 1945 г. и на моето семейство, което години наред сме страдали от Държавна сигурност. Не искам нашите деца и гражданите на България да продължават да страдат. Правя го и като личен мой морален дълг и като активна позиция на човек от гражданското общество, но не се боря с партии.

- Значи това е само един призив от Ваша страна?
- Да, да. Мосля, че всеки трябва да спре и да се замисли до къде и колко Държавна сигурност продължава да управлява нашия живот. Аз го направих. Наистина много време си мислих, че това няма голямо значение, но виждам, че това има огромно значение и повтарям, че го правя в името на нашите деца. С натрупаният тъжен опит на моето семейство и на други семейства като моето го правя за всички вас и най-вече за младите хора.

- Ще продължавате ли да работите за проекта ГЕРБ?
- Ще продължавам да работя за всички проекти, които са свързани с граждански каузи, основно за активизиране на младите хора. Също така и за хората в неравностойно положение, както и регионални проекти свързани с опазване на околна среда, с развиване на малък и среден бизнес. Ето в тази икономическа криза никой не обяснява на хората как точно могат да отцелеят. Как например десетките и стотиците уволнени могат да започнат да развиват свой бизнес. Имат ли те някакви облекчения, как ще бъде направено това. Вместо да се ходи на предизборни събрания и да се лепят огромни плакати мисля, че една такава разяснителна кампания би била най-добрата агитация. Когато партиите не го правят, трябва да го правят неправителствените организации.

- А Вие ще направите ли Ваша неправителствена организация?
- В никакъв случай няма да правя нови организации. Аз работя с толкова много неправителствени организиции и те ме търсят. Сега например с една такава неправителствена организация направихме НПО „Граждани срещу Държавна сигурност”. Много ме търсят и хората, които са свързани с опазването на околната среда и екологията. Непрекъснато работим. Може би незнаете, че европейските Зелени ме караха да се присъединя към тях, но аз никога не съм била член на нито една партия така, че нямам и намерение да бъда. С каквото мога ще помагам и ще бъда част от всички граждански проекти.