Епопея за първия доносник на Варна IV (Очаквайте продължение)

Избрано 29.03.2012 08:59

В редакцията на ДНЕС+ получихме следния коментар от читател, следящ поредицата за лицето Данчо Симонов:

“Скъпи Варненци,
Не мога да не споделя с Вас факта, че под име и снимка в тези новини разпознавам човека, когото познавах преди 25 години. Беше ми ВКР(за незапознатите с пост комунистическата абривеатура – Вътрешно Контра Разузнаване) в Морско училище.” Дружбата” ни започна, след като чичо ми „избяга” в Западна Германия. То не бяха заплахи, за разстрел на предателите на Родината, за уволнението ми като морално неустойчив и гнил човек, то не бяха кандърми да докладвам за всички мои „стъпили накриво” колеги и т.н. 3 години където ме видеше все иска6е инфо за колегите, 4е да му се увели4ат звезд4ките на пагона.В последствие(след 1990 г. и деполитизацията на армията), колеги военни, се смееха, как същият, лепял агит материали в двора на училището, за изборните победи на БКП(БСП), докато от управлението на училището не му направили официална забележка. И сега... основател на ГЕРБ Варна!
Някой може да каже, 4е такива били годините! Може, ама аз няма начин да не възкликна:
О, Велики Алеко! Как още преди 100 години си ги описал „тези”... боядисали се, ама... пак тия!
Нищо добро не очаквам от човек, който, вместо да плава(за което държавата тогава е харчила пари) е предпочел да затрива хорски младости и съдби и да живее синекурно! И все такива да са активни политически! Ама морала, морала де е бе! А, бе Алековски герои, що се натискате все да сте на синекурни длъжности! Дали да ни оправите или вас си да оправите... ще оставим пак времето да покаже!/В.Андреев”

ДНЕС+ още на 23 декември 2010 г. предупреди:
“Външнополитическото и геостратегическото значение на източната граница на ЕС нараства, независимо от склонността на властта в България да неглижира проблемите. До скоро проблемите в Кавказ приковаваха в най-голяма степен вниманието на Вашингтон, Москва и Брюксел. През лятото на 2008 г. в Грузия се стигна до война, а единствената едновременно славянска, православна и черноморска страна, член на ЕС и НАТО в региона беше България. Още тогава стана ясно, че България се превръща във важен елемент от цялостната европейска стратегия за сигурност.

Факт е, че ядрените амбиции на Техеран и преговорите за изграждането на американски противоракетен щит също вкараха България в световните новини.
Когато обаче в края на май 2010 година ескалира напрежението между Израел и Турция (след като израелски командоси превзеха турски кораб с хуманитарна помощ) значението на източната граница на ЕС нарасна още повече. Една от най-важните бази на НАТО - тази в Инджирлик, се превърна в деликатна тема за разговор, имайки предвид ислямистките корени на управляващата в момента партия в Турция. Оказва се, че в региона един от малкото резервни варианти за НАТО е България и в чисто географски смисъл най-близкият потенциален НАТО-вски съюзник на Израел е пак България.

И да повериш прякото управление, контрол и наблюдение на такова горещо кълбо от политически икономически и геостратегически страсти на ДС-ВКР Симеонов? Това е, меко казано, безотговорно. Може ли Бойко Борисов да гарантира, че лицето Данчо Симеонов ще бъде допуснато до класифицирана информация в... нека го наречем възможен, деликатен момент, касаещ пряко националната сигурност на страната и източната граница на ЕС?
Как мислите, дали НАТО-вските съюзници ще горят от нетърпение и щастие да споделят тайните си с един ДС-ВКР, заклел се в „дружбата с великия Съветски съюз“?

Този наречен от нас деликатен момент днес изглежда хипотетичен, но още в началото на февруари тази година Пентагонът разпространи резюме на американската програма за противоракетна отбрана, според което, разработените от Иран ракети могат да нанесат удари по американски войски, съюзници и партньори на САЩ в Близкия изток и Източна Европа.
А както всички ние знаем източната граница на Европа е българската морска граница.

Погледната от този ъгъл, ситуацията с варненския областен управител е всичко друго, но не и безобидна. Особено ако погледът е от Брюксел!
Сякаш напук от поне 10 години цялата власт във Варна олицетворява всичко, което в Брюксел презират. Изключение няма!
Ако и на следващите местни избори изборът е между „бившо“ ченге и „независим“ комунист – мерси!”

И понеже разказите за доносите на Данчо Симеонов се очертават както многотомен труд със сериозна историческа стойност за бъдещите поколения, налага се уточнението, че тази епопея за първия доносник на Варна може и да не свърши до предстоящите парламентарни избори!
Антон Луков