Има една история, която си живее свой собствен живот вече три десетилетия. Всички, които по един или друг начин са имали нещо общо с Морското училище във Варна я знаят. Всъщност тя е толкова... тъпа, че едва ли някога ще бъде забравена.

Годината е 1988г.
На големия екран излиза екшън-класиката Рамбо 3.
Отвъд желязната завеса се забавляват, хапвайки пуканки и броят гилзите на Сталоун, докато той трепе пълчища съветски злодеи в Афганистан.
Ситуацията в България обаче съвсем не беше толкова розова. Направо си беше червена!
Група курсанти от Морското училище решават да гледат въпросния филм. В онези времена видео-плеърите (работеха с видеокасети VHS) бяха кът, така че любопитството към тях беше огромно.

Естествено, намира се предател и курсантите са заловени на местопрестъплението. Точно когато Рамбо изпраща в небитието поредния отговорен другар, изпратен от Съветите да спасява „братски“ Афганистан.

Днес тази история буди насмешка, но тогава въобще не беше смешно.
Всички във Варна знаят за зловещата роля на ВКР-то на Морското училище.
В наши дни този мил човек е областен управител на варненска област.
Курсантите са изключени и едва след време, когато скандалът поутихва, успяват да завършат образованието си задочно. А родителите им тихичко благодарят на Бог, че всичко това се случило в края на 80-те години, а не примерно в началото на 60-те.

Защото в България е имало времена, когато млади хора като тези момчета са отивали... за храна на прасетата в лагерите на смъртта в Белене, Ловеч, Скравена и т.н. И никой не си прави илюзии - разликата между изверга Мирчо Спасов и ВКР-то на Морското училище е само една... 20 години.
На практика те са еднакви!

"ДНЕС+" още на 21 декември 2010 г. предупреди:
“Както задълженията на Областния управител са пряко свързани с прокарването на държавната политика в областта на националната сигурност, така и статутът му е пряко свързан с този на правителството. Уреден е със Закона за администрацията и Устройствения правилник на областните администрации.

В случая с Варна бившото ВКР на Морското училище и „заслужил“ кадър на комунистическите тайни служби Данчо Симонов е със статут на висш държавен служител от системата на правителството.

На практика Данчо Симеонов е на пост, равностоен на зам.-министър (а според някои тълкувания и на министър). Тоест, скандалното назначение на Данчо Симеонов за Управител на Варненска област може да бъде сравнено с не по-малко скандалното назначение на подалия оставка зам.-министър на вътрешните работи Павлин Димитров и е най-малкото съпоставимо с това на министъра без портфейл Божидар Димитров.

Нещо повече! Според държавната йерархия управителят на Варненска област е много по-високопоставен от обявените ДС-посланици.
Особено като се има предвид, че говорим не само за източната граница на България. Далеч по-важно е, че ДС-областен управител „пази“ източната граница на ЕС.

На този фон няма как да не си дадем сметка за фактите такива, каквито са!
Правителството на Царя подписа влизането на България в НАТО! Тройната коалиция и премиерът Станишев ни вкараха в ЕС.
За Бойко Борисов остана един Шенген. Ако там се издъним...

Погледната от този ъгъл, ситуацията с варненския областен управител е всичко друго, но не и безобидна. Особено ако погледът е от Брюксел!

Сякаш напук от поне 10 години цялата власт във Варна олицетворява всичко, което в Брюксел презират. Изключение няма!

Ако и на следващите местни избори изборът е между „бивше“ ченге и „независим“ комунист – мерси!“

И понеже разказите за доносите на Данчо Симеонов се очертават както многотомен труд със сериозна историческа стойност за бъдещите поколения, налага се уточнението, че тази епопея за първия доносник на Варна може и да не свърши до предстоящите парламентарни избори!
Антон Луков