Епопея за първия доносник на Варна II (Очаквайте продължение)

Избрано 27.03.2012 10:11

„Разказвам ви тази история защото ви гледам, че сте млади момчета и може да не знаете какво е било. Четиридесет години кръстосвах морета като моряк в БМФ. Обиколил съм почти целия свят. И все още помня. По наше време най-големите гадове бяха пом-политите (бел. ред. помощник-капитан по политическата дейност). Тези лешпери нищо не правеха, и само слухтяха някой да не избяга на Запад или да не завърти марфа (бел. ред. на моряшки жаргон дребна контрабанда). Обаче всички се страхуваха от доносите им. Даже капитаните.

Бях на стария кораб „Бургас“. Трябваше да заминем на път точно преди нова година. На 31 декември съпругите ни изпратиха на Морска гара във Варна по живо по здраво на път. В момента, в който корабът се отдели от кея, са ги задържали. Всички! Даже и тази на капитана. Митничарки са ги съблекли до голо за да ги проверяват за марфа. Не намерили нищо и ги освободили. Имахме с жената код, с който ме предупреди за проблеми на връщане. Още го помня този код. Получавам писмо с текст „Внезапно във Варна времето се развали“. И наистина като се върнахме митничарите ни проверяваха 6 часа. Естествено, нищо не намериха. Ако са живи сигурно и до ден днешен се чудят как ги прекарахме.

Само че тази история въобще не е с щастлив край. По-късно научих, че тези проверки били по сигнал. Имаше едно време един стар моряк – бай Васил. Беше пенсионер. Вземал от някой от колегите от екипажа на „Бургас“ стотина химикалки. Сега се смеете, но навремето химикалките вървяха като топъл хляб. Изглежда социалистическата ни родина не успяваше да ги произвежда в необходимите количества. А може и чиновниците да са били повече от броя на химикалките. Не знам защо, но вървяха. Това беше времето, когато носехме отвън шлифери и химикалки.

Както и да е. Бай Васил (Бог да го прости) излязъл да продава химикалките пред ДНФ (Дом народен флот). Някой го изпял. Това българите сме голяма работа, когато стане дума за доноси! Хукнали милиционерите да арестуват стария човек, обаче той ги видял и тръгнал да пресича кръстовището. И го блъснал автобус. Починал на място.

Сега да ви кажа! Тези гадове пом-политите ги учеше този Симеонов в Морското училище. Той ги превръщаше в завършени мръсници.“

Изводът от тази история е само един - лицето Данчо Симеонов е моделирал пом-политите по свой образ и подобие!

Още на 22 декемри 2010 г. ДНЕС+ предупреди:

„Задълженията към източната граница на ЕС и към националната сигурност на Република България от страна на Варненския областен управител Данчо Симонов и високия му ранг в държавната администрация са гарантирани не само от назначилия го премиер на републиката, а и от... клетва към комунистическите тайни служби.

На първо място ВКР-Симеонов се е клел в „БКП“ и едва на второ място в„социалистическата родина“. Не са за пренебрегване и клетвите за опазване на „Социалистическата собственост“ и „Социалистическият правов ред“. Най-готина обаче е клетвата в „дружбата с великия Съветски съюз“. Можете да се обзаложите, че тази последната клетва е била възхитително простосърдечна и дълбоко искрена.

За съжаление в списъка с функциите на областния управител (към 2010 г.) българският законодател е пропуснал отношението към БКП.
Те се изчерпват с два вида - публичноправни и частноправни. Никъде не се говори за вярност към БКП. Ама абсолютно никъде.

По отношение на „социалистическата родина“ българският законодател отново е допуснал правен вакуум. Най-вероятно защото такова нещо като „социалистическа родина“ (към 2010) не съществува. Даже напротив. Законодателите са заменили кастово-номенклатурните привилегии, характерни за социализма, с „Областният управител отговаря за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси – в този план задачата на областния управител е да не допуска интересите на отделни териториални общности (общини) и групи (етнически, религиозни и др.) да вземат връх над националните и да се внася напрежение, което води до деформации в обществото и държавата.“

По отношение на „Социалистическата собственост“ и „Социалистическият правов ред“ се видя през годините как я опазиха другарите и другарките с пламенните комунистически клетви.

Веднъж за винаги трябва да се изясни нещо много важно – Варненският областен управител (подобно на ДС-посланиците) НЯМА никакво касателство към „дружбата с великия Съветски съюз“.
Със или без клетва, варненският областен управител ОТГОВАРЯ за провеждане на правителствената политика по източната граница на ЕС. За това е назначен и за това си получава заплатата. Ако случайно Данчо Симеонов страда от морален дискомфорт, вследствие на клетвата му за вярност към СССР... ами има си начин на подаване оставка.

Погледната от този ъгъл, ситуацията с варненския областен управител е всичко друго, но не и безобидна. Особено ако погледът е от Брюксел!
Сякаш напук от поне 10 години цялата власт във Варна олицетворява всичко, което в Брюксел презират. Изключение няма!
Ако и на следващите местни избори изборът е между „бивше“ ченге и „независим“ комунист – мерси!“

И понеже разказите за доносите на Данчо Симеонов се очертават както многотомен труд със сериозна историческа стойност за бъдещите поколения, налага се уточнението, че тази епопея за първия доносник на Варна може и да не свърши до предстоящите парламентарни избори!
Антон Луков