Епопея за първия доносник на Варна I (Очаквайте продължение)

Избрано 26.03.2012 11:47

„Беше някъде в началото на 80-те години! Бяхме една компания, група офицери от военния флот! Една вечер се почерпихме! Както си му е редът говорихме за жени, за футбол и по някое време разменихме няколко по-пиперливи вицове за „реалния социализъм“. Прибрахме се около 4:30 часа. Бяхме млади и издържахме. Още в 7:30 отидох на работа. И... вече имаше донос! При това с входящ номер. С буквоедска дребнавост бяха описани дори приказките, които вече сме забравили. Доносът беше написан от човек, присъствал на масата цяла вечер. С него бяхме делили и яденето и пиенето. И докато ние сме използвали трите часа до началото на работния ден за сън, той е писал донос.“
С ужас установих, че днес този човек е... областен управител на Варненска област“.

Този разказ беше разказан пред четирима души свидетели от човек, който дори и днес, след толкова много години, трудно скриваше омерзението си.

Припомняме, че още на 17 декември 2010 г. в “ДНЕС+” излезе следния материал:

„Част от задълженията на областния управител са свързани с координацията на редица ключови функции по охраната и ефективното функциониране на морската държавна граница. Която съвсем не между другото е и източна граница на ЕС. Или казано по друг начин, работата на добричкия, варненския и бургаския областни управители има пряко отношение към готовността (или липсата на такава ) на България за Шенген!

Какво казва българското законодателство по въпроса?
Съгласно разпоредбите на чл. 143 от Конституцията, като институция в системата на държавните органи, длъжността областен управител е създадена като едноличен орган на изпълнителната власт във всяка административно - териториална област. Областният управител НЕ е орган на местното самоуправление, нито елемент от неговата система. Той е изнесен в областта орган на правителството, който осъществява определени организиращи и контролни функции.

Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защита на националните интереси, на законността и обществения ред; той осъществява и административен контрол от страна на държавата спрямо органите на местното самоуправление (чл. 143, ал. 3).

За сериозността на проблема с българските граници скоро говори френският министър по европейските въпроси Лоран Вокие, който потвърди позицията на Париж, че България и Румъния не са готови за Шенгенската зона: “Ние няма да участваме в разправии, които биха довели до отслабване на нашите граници и на капацитета на Европа да управлява и контролира миграционните потоци".

И тук стигаме до лицето на българското правителство във варненска област - областния управител Данчо Симеонов. Едва ли в цялата българска административно -чиновническа вселена може да се намери служител, по пряко свързан с ДС и старите служби на комунистическия режим. И да има такива, то те ще се броят на пръстите на една ръка.

Със сигурност в Брюксел внимателно наблюдават своята източна граница. Премиерът Бойко Борисов и външният ни министър Николай Младенов не би трябвало да се заблуждават, че проблемът е дребен!

Особено ако се отчетат някои индиректни податки за това колко стриктно от френска страна се наблюдават процесите, имащи нещо общо с Варна. Едва ли някой в България се заблуждава, че скандалният случай „Борилски“ беше разрешен преди всичко благодарение на Франция. В операция „Медузите“ също по един или друг начин има френска връзка.

Погледната от този ъгъл, ситуацията с варненския областен управител е всичко друго, но не и безобидна. Особено ако погледът е от Брюксел!

Сякаш напук, от поне 10 години цялата власт във Варна олицетворява всичко, което в Брюксел презират. Изключение няма!

Ако и на следващите местни избори изборът е между „бивше“ ченге и „независим“ комунист – мерси!“ /архив "ДНЕС+"

И понеже разказите за доносите на Данчо Симеонов се очертават както многотомен труд със сериозна историческа стойност за бъдещите поколения, налага се уточнението, че тази епопея за първия доносник на Варна може и да не свърши до предстоящите парламентарни избори!
Антон Луков