Докато Европейският съюз обмисля варианти за ответни мерки срещу политиката на САЩ, най-мощното му оръжие остават финансовите пазари.

Франция вече настоятелно призовава ЕС да използва т.нар. „инструмент против принудата“, който може да бъде насочен към преките чуждестранни инвестиции и финанси, както и към търговията.

До ескалацията на отношенията между Вашингтон и Брюксел се стигна, след като Доналд Тръмп обяви нови американски митнически тарифи за страните от НАТО, които изпратиха военни в Гренландия (макар и само 37 войници) на фона на плановете му да превземе автономната датска територия. В отговор председателят на Европейската народна партия Манфред Вебер обяви, че Европейският парламент спира процедурата за ратификация на търговското споразумение между ЕС и САЩ.

Според главния икономист на Capital Economics Нийл Шиъринг увеличение на митата от 10% до 25% би имало минимални икономически последици, като се оценява, че те биха намалили БВП на съответните държави от НАТО с 0,1-0,3 процентни пункта и биха добавили 0,1-0,2 пункта към инфлацията в САЩ.

„Политическите последици биха били далеч по-големи от икономическите“, предупреди той, като всеки опит на САЩ да завземат Гренландия със сила или принуда потенциално би могъл да доведе до непоправими вреди за НАТО. Дания, част от която е Гренландия, е член на НАТО, което означава територия на страна-член на НАТО да бъде анексирана от друга страна-член на алианса – САЩ.

Досега европейските представители сигнализираха, че суверенитетът на Гренландия е червена линия, която не подлежи на компромис. Администрацията на Тръмп също не отстъпва от позицията си.

Но САЩ имат ключова уязвимост, която ЕС може да използва, според Джордж Саравелос, ръководител на валутните изследвания в Deutsche Bank .

„Европа притежава Гренландия, тя притежава и много държавни ценни книжа“, пише в негов доклад до клиентите на банката, публикуван в неделя.

Притежаването на тези облигации помага за балансиране на огромния външен дефицит на Америка, а Европа е най-големият кредитор на САЩ в света.

Например, компенсирането на търговския дисбаланс на САЩ изисква голям приток на капитал от чужбина. Междувременно Министерството на финансите трябва също да финансира бюджетния дефицит чрез емитиране на повече дълг, често на чуждестранни инвеститори.

„Европейските държави притежават 8 трилиона долара американски облигации и ценни книжа, почти два пъти повече от останалия свят“, посочи Саравелос. „В среда, в която геоикономическата стабилност на западния алианс е екзистенциално нарушена, не е ясно защо европейците биха били толкова склонни да играят тази роля“, пише валутният анализатор.

Докато Тръмп заплашваше да преобърне световната търговия и финанси миналата година, датските пенсионни фондове поеха инициативата за намаляване на доларовата си експозиция и репатриране на парите обратно у дома, каза той.

Подобен ход беше и сделката „продай Америка“, при която инвеститорите се освободиха от активи, деноминирани в долари, на фона на съмненията дали те ще продължат да служат като „сигурни убежища“ и дали все още ще носят атрактивна доходност.

„Тъй като експозицията към щатски долари все още е много висока в цяла Европа, събитията през последните няколко дни имат потенциала да насърчат допълнително ребалансирането на долара“, добави Саравелос.

В същото време еврото и датската крона може да понесат минимално въздействие от последиците от тарифите на Тръмп върху страни от НАТО и евентуални последващи ответни мерки, прогнозира той.

Саравелос вижда допълнителни лостове за Европа преди междинните избори в САЩ. В този смисъл ЕС би могъл да повлияе на инфлацията и доходността по държавните облигации, което влияе върху разходите за заеми.

„С рекордно отрицателната нетна международна инвестиционна позиция на САЩ, взаимната зависимост между европейските и американските финансови пазари никога не е била по-голяма“, каза той. – „Превръщането на капитала в оръжие, а не търговските потоци, е това, което би било най-разрушително за пазарите.“ /Обективно