От столицата на Зимбабве - Хараре до Кито в Еквадор, зелените банкноти, циркулиращи по улиците и в магазините с изображения на президенти на САЩ, отразяват важен избор, който е направен: избор на долара пред местна валута за осигуряване на икономическа стабилност.

Двете страни предлагат урок и предупреждения за Аржентина, последната нация в световен мащаб, която си играе с идеята да се откаже от закъсалите местни банкноти в полза на зелените пари, предизборно обещание на новоизбрания президент Хавиер Милей, пише Reuters.

Пълната доларизация или частичният вариант на обвързване с долара обикновено се задейства като последен вариант за укротяване на хиперинфлацията и загубата на доверие в местната валута, какъвто беше случаят през 90-те години с обхванатия от криза Еквадор и в Ел. Салвадор след гражданската война.

В Аржентина самоопределящият се като анархо-капиталист Милей, избран в неделя за висшия пост в страната, вижда доларизацията като начин за намаляване на инфлацията, насочваща се към 150%, която тласна четирима от всеки десет души в бедност.

Зимбабве изостави валутата си през 2009 г., за да се бори с хиперинфлацията, избирайки мултивалутна система, базирана на щатския долар. Правителството въведе отново местната валута през 2019 г., но тя бързо загуби стойност. Повечето транзакции в момента в страната са в "зелените" пари.

Историята на доларизацията в Зимбабве е пълна както с предупреждения, така и с обещания. Много хора наблюдаваха как спестяванията им бяха изтрити, когато доларът беше приет през 2009 година.

"Една сутрин събудихме и вече нямаше нищо в сметката. Това включваше застраховката ми за живот и медицинска помощ. Всичко изчезна само за ден. Доларизацията унищожи всичко, което бях спестил", казва банкерът Бонгиве Мудау пред Ройтерс.

47-годишната майка на три деца обаче допълни, че доларизацията в крайна сметка е донесла стабилност на цените. От 2008 г., когато цените се удвояваха почти всеки ден - една от най-големите хиперинфлации, регистрирани някога - цените паднаха със 7,7% през 2009 г., според Международния валутен фонд.

"За първи път от години можех да бюджетирам с ясното разбиране, че цените няма да се променят. Имахме подобие на ред в икономиката", каза Мудау.

Зимбабве планира да остане доларизирана до 2030 г., създавайки стабилност на пазарите и на улиците.

50-годишният Мозес Мланга, уличен търговец в Хараре, продаващ бонбони и закуски, каза, че намирането на долари е било трудно за някои неофициални работници, въпреки че се подобрява.

"Нямаше източник на щатски долари за някои от нас. Трябваше да ги търсим. Беше трудно. Сега нещата започват да се променят, защото сме свикнали с валутата и можем да я намерим навсякъде", каза бащата на пет деца .

Въпреки това има недостиг на дребни банкноти - не е необичайно в икономиките, които са благоприятни за долара, тъй като дребните банкноти са скъпи за транспортиране. Това означава известна загуба на приходи.

"Това затруднява транзакциите, особено по улиците. Губим клиенти, защото няма промяна", каза Мланга.

Самата Аржентина наложи обвързване на песото с долара в съотношение 1 към 1 през по-голямата част от 90-те години на миналия век, с валутен борд и конвертируемост на местните пари. Това бързо намали високата инфлация, но експериментът в крайна сметка се провали, тъй като икономическите дисбаланси направиха фиксирането на валутния курс несъстоятелно.

Докато икономиката се понижаваше, правителството изпадна в паника и наложи това, което беше известно на местно ниво като "коралито", предотвратявайки достъпа на хората до спестявания или насилствено конвертирайки доларовите депозити в песо, предизвиквайки седмици на бунтове през 2001-2002 г., политическа нестабилност и най-лошата икономическа ситуация в страната в новата история.

Този опит остави аржентинците предпазливи към песото и местната банкова система. Спестителите скриха стотици милиарди долари извън страната или под матрака.

Въпреки това, отминало десетилетие на ниска инфлация отново започва да изглежда по-привлекателно, тъй като цените се ускоряват - фактор, който спомогна за победата на Милей.

"Идвам от епоха, в която виждах конвертируемост. За мен това бяха 10 години икономически мир, който ни позволи да планираме,да се развиваме, да работим. Можеш да спестиш и да си купиш апартамент. Наистина ми липсва това време", казва 57-годишният жител на Буенос Айрес Нестор Чернеаз.

Откакто беше избран, Майлей омаловажава способността си за бърза доларизация, цитирайки липсата на чуждестранна валута, високите нива на бедност и дълбокия фискален дефицит. Той също има слаба позиция в Конгреса , пречка за прокарването на необходимото законодателство.

И все пак може би опитът на Еквадор за укротяване на инфлацията може да послужи като най-добрият модел за Аржентина.

През петте години преди доларизацията през 2000 г. месечната мярка за годишна инфлация бе средно 33% в Еквадор. След доларизацията падна бързо. Средно месечната годишна инфлация за последните 10 години е 1,54%.

"Това беше най-доброто решение за нас в момент, когато Еквадор беше икономически в лошо положение.С нашата местна валута не можехме да купим нищо, беше много скъпо да придобиваме неща, така че доларизацията позволи на хората да имат по-голяма сигурност при покупките си", каза 72-годишният пенсионер Уилсън Андраде попитан по улиците на Кито.

Има, разбира се, и недостатъци. Доларизацията ограничава способността на страната да контролира собствената си парична политика. Девалвацията, която може да се използва за укротяване на търговските дисбаланси, е невъзможна при валутен борд на основата на долара.

С нейната икономика пет пъти по-голяма от тази на Еквадор и зависимостта от износа на соя, царевица и пшеница, направени по-конкурентоспособни от по-слабото песо, трикът в Аржентина може да се окаже по-труден за изпълнение.

Но доларът предлага така необходимата стабилност.

Хуан Карлос Вилота, 37-годишен механик, каза, че поредица от девалвации в края на 90-те години са предизвикали емиграция и са причинили много болка на еквадорските семейства. Той подкрепи доларизацията като начин за укротяване на икономическата нестабилност.

"Истината е, че беше добър процес за постигане на икономическа стабилност", каза той.

Не всички аржентинци са убедени. От 125 аржентински бизнесмени, анкетирани от Ройтерс миналия месец, само двама подкрепят пълната доларизация. Две трети подкрепиха двойна парична система песо-долар.

По улиците на Буенос Айрес 36-годишният адвокат Гуидо Пуиг не харесва загубата на автономия, до която би довело приемането на валутата на друга държава.

"Вече имахме този опит тук и той беше пагубен за нас в международен контекст през 90-те години", каза той. "Мисля, че доларизацията не е добра./money.bg