Обществената потребност от контрол върху действията на властта има няколко основни проявления. На първо място, това е ролята на медиите, и на второ място - гражданските сдружения и групите за натиск, оглавяващи различните видове протести.

Варна не е изключение от правилото – и тук от особено значение са медиите. Какво е мястото им като обществен регулатор? В повечето случай те се справят със задачата си, но понякога се създава неприличното впечатление, че истината и фактите остават на заден план. Приоритет е търсенето на реклами, странично финансиране или прокарване на влияние на всяка цена отново с цел осигуряване на ресурси. Ако истината бъде пренебрегвана заради политико-икономически интереси, то това означава, че в тези случаи медиите ни водят през гола пустиня от многословна информация към мираж, който наричаме ежедневие.

Медиите понякога сами се поставят в положение да бъдат дезинтегрирани поради интереси на собственик, на рекламодател или залитане към белия или черния пиар. Често не се отразяват събития или действия на лица или институции, към които съответната медия има по принцип негативно отношение.
Стига се до там зависимостта от политико - икономически интереси да ръководи оценките за поведението на опонента, а чуждите истини да се представят за 100 % лъжа.
Съществува и сив пазар, където информационния рекет придобива особено груби измерения в стил - „Даваш парите и не те закачам“.
Все пак животът на медиите във Варна не е сложен, а простите неща са правилните. Когато нещата се движат в посока истина, неистина или полуистина, и това е мярката, тогава ще отпаднат съмненията. До тогава варненските медии трябва да се борят. Независимо дали са собственост на левия Гуцанов или на десния Красимир Кралев, или на корпорацията ТИМ, или на Веселин Данов, или, или, или…. Има разбира се и добро поведение в линията на обективната, неемоционална независимост.
„Ово е стандарт!” изохкваше на това място големият Димитър Красимиров, бог да го прости.

Втората група регулатори на обществено активни хора във Варна си има свой „елит“, превърнал протестите в професия (може и професии шофьори, домакини и т. н.), агитки на фенове, пънкари и други групи от хора, демонстриращи анти-подход и желание за оглавяване на всеки протест и възползване от него. Еманация на похода „за демокрация“ бяха демонстрациите по пътя срещу ромските махали от септември 2011 г. и скандиранията „Циганите на сапун“ и "Турците вън“. Това оцветено с участието на политици, като Костадинов, прави подобни протести позор, а не форма на демокрация.

Може би гражданското общество, като втора група на обществените регулатори, за сега не показва зрялост поради всеобщата максима за риска при високо изричане на истината.

И като че ли действията на „професионалните“ протестиращи кара интелигентната част на гражданското общество да се дезинтегрира. Приема ги като шоу! Протестите сякаш не ги засягат. Това обаче, че понякога водачите на протести са смешни, пристрастни(по една или друга причина) или заблудени, не е оправдание за пасивното поведение.
Тук е мястото и на институциите като Общински съвет, Областна управа, Общинска администрация. Те трябва да придобият рефлекса на осмисляне и адекватна реакция спрямо обществените регулатори. Едва когато и осъзнаят, че имат нужда от истински медиен и граждански контрол, те ще бъдат принудени от волята на обществото да служат в пълния смисъл на думата

В противен случай обществото попада в мъртвата хватка на чужди на обществения интерес процеси и влияния. А институциите се капитулират и надделява чиновническия инстинкт за самосъхранение. Чиновниците обаче не получават заплати, за да се въодушевяват от собствените си огледални отражения и навсякъде по света данъкоплатците след като плащат данъци, изискват от институциите ефективна работа. /Версия.бг