Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" се сдоби с Обществен съвет, чиято задача е да запази духовността и книжовността на българската нация. С помощта на НПО "Пчелен кошер" издадохме календар с уникални географски карти, с който ще популяризираме не само историята, но и дарителската традиция. До края на годината всеки желаещ може да получи безплатна читателска карта за Националната библиотека.

Това са основните акценти в интервю за БГНЕС на доцент д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на разговора с нея:

БГНЕС: Доц. Александрова, наскоро бе създаден Обществен съвет към Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Как се стигна до неговото създаване и какви ще бъдат неговите цели?

Доц. Красимира Александрова: Идеята за Обществен съвет по отношение на развитието на Националната библиотека не е нова. Измина година и половина, откакто съм ръководител на най-голямата библиотека на страната, съвсем естествено се откроиха хората, които поканихме и за радост повечето от тях се отзоваха. Общественият съвет е структура напълно свободна откъм ограничения. Нейни членове са личности, които са съмишленици на каузата на Националната библиотека - да бъде лицето на книжовността и духовността на нашата държава и нация.

Основаването на съвета на 30 ноември 2017 г. се превърна в събитие. Поканихме хора, с които вече имахме възможност да работим. С много от тях имаме общи истории, които с удоволствие разказвам. Бих могла да спомена, че това са хора, с които заедно направихме разработката на електронното издание на Тефтерчето на Левски, неговото популяризиране. Направихме много инициативи, с които да се създаде по-добра среда в библиотеката по отношение на неин вътрешен интериор, за популяризиране на дейностите й. Членовете на съвета са хора от различни области на живота, които имат отношение към книгата. Това е общото, което ни свързва. Те милеят за тези уникални документи, които съхраняваме и стремежът да ги запазим за идните поколения. Това е огромна отговорност, която осъзнаваме, когато се докоснем до тези документи.

БГНЕС: Доколкото разбирам това са хора, които не от днес са съпричастни към работата на Националната библиотека. Ще ни кажете ли някои от имената и каква помощ са оказали до момента?

Доц. Красимира Александрова: С удоволствие бих споменала някои от имената. За съжаление не мога всички, защото са много. Общественият съвет е отворен, в него могат да се включат още хора. Единственото условие е да имат отношение към Националната библиотека. Ще започна с акад. Антон Дончев, който е наш приятел. Той подкрепя с душата и сърцето си нашите идеи. Много от тях са родени от разговори с него. Акад. Дончев е чест наш гост. Писателят и издател Захари Карабашлиев - изключително отдаден на каузата на библиотеките. Той ги подкрепя с издания и логистика. Издателят Иван Гранитски, издателят Светозар Желев, председателят на Общобългарския комитет "Васил Левски" Васил Василев. С него заедно работихме през тази година, която е посветена на Апостола. Председателят на Фондация "Българска памет" Милен Врабевски.

В Съвета има много юристи. Сред тях е Красимир Недев, с който се запознахме на представянето на нашия литературен формат "Писмена". От тогава той стана съмишленик на всички наши каузи, подкрепи ни и само след едно телефонно обаждане по сметката на Националната библиотека постъпи солидна сума. С нея, както и с помощта на други дарители, закупихме камерата за аноксия. Това е система, с която напълно екологично обработваме документите. Вече са обработени над 100 000 документа. Този метод удължава живота на ценни и редки документи, от една страна може да ги лекува, а от друга - оказваме превантивна намеса и подпомагаме реставраторите да прилагат по-малко от техните методи, за да могат тези книги да са в едно добро състояние.

Интересни са контактите ни с представителите на IT сектора. Това са предимно млади хора, сред които е Ива Маринова. С нея от миналата година напълно доброволно разработихме идеен проект, който е финализиран и търсим възможности за финансиране. Той предвижда създаването на една дигитална платформа на всички дигитализирани ресурси, които големите библиотеки в страната имат. За съжаление до момента не се е случило. Много често има дублирания и различно качество на дигитално съдържание. Появата на тази платформа ще улесни работата на изследователите. Те ще имат възможност да се ориентират къде и какво има във всяка голяма обществена библиотека.

Следват журналистите - наши постоянни спътници във всички дела, които реализираме. Няма как да пропусна Христо Михайлов, който е художник, творец и създател на Айкидо общество. С него инициирахме самата изработка на дигиталното съдържание на Тефтерчето на Левски. Той ни свърза с младите специалисти, които с огромен ентусиазъм работят. Весела Кондакова, координатор във "Весела Европа", с която търсим възможности за активно финансиране по отношение на различни проекти.

Иван Сариев, с когото направихме прекрасен календар с исторически географски карти. Той представлява неправителствената организация "Пчелен кошер". Резултатът от нашата съвместна работа е впечатляващ.

Вдъхновяващо е, че младите хора се отзовават на нашите каузи. Те присъстват много активно в живота и събитията, организирани от Националната библиотека.


БГНЕС: Дарителската традиция все още съществува и работата на Обществения съвет е едно доказателство за това...

Доц. Красимира Александрова: След като обявихме Обществения съвет започнаха да валят идеи за нови инициативи, които да разработим заедно с него. Издателите ни предлагат дарения на различни издания, които да разпространяваме сред библиотеките в страната. Мислим как да осигурим средства за реализирането на дигиталната платформа. Сумата, която ни е необходима са 50 000 лева, която никак не е непостижима. Надявам се, че Общественият съвет наистина ще бъде една работеща структура. Няма смисъл от високопарни думи и нищо правене.

БГНЕС: Кое е най-важното, от което се нуждае в момента Националната библиотека?

Доц. Красимира Александрова: Това е един много труден въпрос. Пристрастна съм, защото са ни необходими много неща. Необходими са ни компютри, оборудване на работни помещения, промяна в читалните зали, където читателите да се чувстват добре, добра аклиматизация на работните помещения. Разбира се и прословутият покрив на Националната библиотека, на който трябва да се направи основен ремонт.

БГНЕС: Бюджетът за следващата година предвижда ли такива средства?

Доц. Красимира Александрова: Опасявам се, че не.

БГНЕС: В навечерието сме на Коледа и Нова година в какви инициативи ще се включи Националната библиотека?

Доц. Красимира Александрова: Нашият подарък към многобройните ни читатели е инициативата, която стартира от 11 декември за безплатна регистрация на годишни читателски карти. Тя ще продължи до края на тази година, т.е. работните дни до 29 декември. В библиотеката има опашки, това е мечтата на всеки библиотекар.

Другото, което решихме на директорски съвет със съгласието на автора художник-фотографа Иван Добромиров, е да предоставим средствата от разпродажбата на негови произведения, които в момента са изложени във фоайето на библиотеката, на "Българската Коледа". Да се включим в подкрепа на инициативата за лечение на деца, които се нуждаят от долекуване след интервенции. Това са благородни дела, които импонират на предназначението ни да бъдем част от обществото и идеята за едно по-отговорно присъствие.

БГНЕС: Вие, споменахте за една от инициативите, която сте осъществили. Става дума за издаването на един много интересен календар. Можете ли да ни разкажете малко по-подробно как се стигна до неговата поява?

Доц. Красимира Александрова: Управителят на неправителствената организация "Пчелен кошер" Иван Сариев има интерес от популяризирането на културно-историческото наследство. Той се ориентира към работа с Националната библиотека. Започнахме да обсъждаме какво да популяризираме. По мое настояване акцентирахме върху картите. Библиотеката притежава уникална колекция, за която много малко се говори. След като ги видя вече не беше необходимо да го убеждавам повече. Този календар, ако внимателно се вгледате в него, освен географските карти, включва стари снимки, фотографии и картички. Всичко това е от фонда и колекциите на Националната библиотека. Стремежът е да разкрием неговото съдържание и да го популяризираме. Всеки месец е съобразен с тези карти и фотографии, обвързаността им с нашия празничен календар.

В същото време това е и възможност да популяризираме дарителската традиция. На фокус беше професор Любен Бошков, който през 1953 г. дарява своята лична колекция от карти на Националната библиотека. От тогава много малко се е говорило за неговия жест. Той дарява повече от 100 карти. Трябва да изразим благодарност към подобни прояви на дарителство.

БГНЕС: От кой период са тези карти? Какво включват - България и Балканите?

Доц. Красимира Александрова: Картите са от 13-19 век и са изработени в ателиета в Амстердам, Антверпен, Рим, Щутгарт от много известни европейски картографи и гравьори. Проф. Бошков е имал личен интерес, създавайки тази колекция. Той се е занимавал с картография в своя професионален път. Уникална личност, човек с много измерения. Трябва да се говори за тези хора, които имат отношение към традицията и културата.

Проф. Бошков е човек с интересна биография. Неговите предци са от Котел, но са заминали за Бесарабия и след Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ се установяват във Варна. През 1880 г. там се ражда проф. Любен Бошков. Семейството се мести от Варна в Русе, където получава средно образование. Той се развива всестранно, което е характерно за българската интелигенция от тази епоха, занимава се с музика и изкуство. Неговите родители го изпращат в световни европейски университети да следва - в Санкт Петербург, Прага и накрая завършва инженерство във Виенската политехника.

След това образование той се завръща в България и започва да работи, има принос за изграждане на пристанищата във Варна и Евксиноград. По-късно се ориентира към работа в българските железници, но през цялото това време има много активно отношение към културата. Участва в различни настоятелства, в създаване на библиотеки и подкрепа за тях. Проф. Бошков е преподавал във Варна и в София, в днешния Университет за архитектура и строителство. Съвсем логично в края на своя житейски път през 1953 г. той дарява на Националната библиотека уникалната си колекция от картографски издания.

Любопитна личност със забележително присъствие в целия живот на страната. Интересна е историята му като участник в Първата световна война /1914-1918 г./, когато е офицер в армията. По повод на издадена заповед за минирането на пристанището в Кюстенджа и съответно последвалият отказ от негова страна е разжалван. Само благодарение на това, че много скоро войната приключва, той оцелява.

Проф. Бошков е човек с много призвания. Неговото кредо, което се е опитвал да спазва през целия си живот, е: "Обичай ближния си, радей за града си. Бъди добър и услужлив гражданин в професията и обществото, бъди морален в делата си, бъди отечестволюбец. Търси между другите народи хора с добра воля, търси сближение, за да има на земята мир и между человеците благоволение". Самият текст е с толкова богато съдържание, че само върху него можем да разсъждаваме доста дълго време и да извличаме неговите мъдри послания. /БГНЕС