Въпреки че някои предсказват края на света през 2012, възможно е да се окаже, че тя ще е по-добра от 2011 година. Все още има доста хора, които не са част от политическата класа, способни да теглят цивилизацията ни напред и да подобряват живота ни така, както го правеше покойният Стив Джобс.
Д-р Ито Брионе, учен изследовател в областта на биохимията, медик и с всички характеристики на ренесансов човек, наскоро ми писа, че най-великото откритие в областта на медицината е изкуственото извличане на стволови клетки (или по друг начин казано, стволови клетки, отгледани върху кожни клетки) направено от д-р Шиния Яманака и д-р Казутоши Такахаши. Според д-р Брионе „все пак клиничното приложение на изкуствените стволови клетки остава неизследвано поле, а теориите за стареенето и изкуственото отглеждане на стволови клетки, както и идеята за извора на вечната младост едва прохождат и са изключително привлекателни. Науката за изкуственото извличане на стволови клетки се развива много бързо... Перспективите за лечение на рак и други заболявания чрез стволови клетки днес изглеждат доста добри. Това, което направи откритието, е, че освободи научните умове и им помогна да разберат, че няма нищо невъзможно в биологията”.

Друга потенциално добра новина е, че не всички членове на политическата класа са безпринципни, мислят само за себе си, невежи са и са недалновидни. Виждаме нарастваща група от умни, отговорни и високообразовани хора, избрани за народни представители и други държавни длъжности. Вече съществува реална възможност значителна част от американците да правят рационален избор на нови членове на двете законодателни тела на Конгреса (както и в президентството), които да прокарват правилните бюджети, преди Съединените щати да крушират във фискалните скали, както направи Гърция.

В демократичните страни много политици биват избирани, след като са обещали бюджетни разходи, за които гражданите не могат или не искат да плащат. Резултатът от това е нарастващ дефицит, който накрая излиза от контрол. Добрата новина е, че някои демократични страни разбраха как да избегнат капана на прекалените разходи или дефицита и същите тези страни могат да послужат за пример на по-неблагоразумното мнозинство.

Най-добрият пример в това отношение е Швейцария. Тя успява да остане фискално благоразумна от десетилетия, отчасти понеже е силно децентрализирана и й е дадена неограничена възможност за пряка демокрация. Повечето правителствени функции в Швейцария се изпълняват на местно, а не на федерално ниво, което дава възможност на местните управления да се конкурират помежду си за нивата на данъците, регулациите и т.н., а това предотвратява нарастването на администрацията и допринася за утвърждаването на свободата. Там, където администрацията е близо до хората и където демократичният процес е непосредствен, хората могат да държат пряко отговорни своите избраници за неразумните харчове и лошото управление.

Съединените щати са замислени от своите основатели да имат малко и сравнително слабо централно правителство, а повечето от управленските функции и власт да се дадат на щатските и местни управи. Десетата поправка на Конституцията е категорична: „Правата, които не се делегират на Съединените щати с настоящата Конституция, но и не се отричат от нея на щатите, се запазват съответно за щатите или за народа”. Потенциално добрата новина е, че покрай президентския дебат повечето хора ще вникнат в Десетата поправка и ще разберат, че ако Конгресът и съдилищата престанат да пренебрегват тази поправка, правителството на САЩ вероятно ще бъде с по-малко функции, ще стане по-ефективно и по-благоразумно във фискалната си политика.

Швеция и Канада станаха модели за това как високоразвити демокрации, създали нестабилни държави на благоденствието, са способни да открият мирен и конструктивен начин да се справят с проблемите. В средата на 90-те двете страни изпаднаха в затруднение и бяха изправени пред фалит, също като Гърция днес, заради прекомерните държавни разходи, високите данъци и свръхрегулациите. В двете страни обаче партиите и отляво, и отдясно поеха заедно по пътя към намаляване на данъчните ставки, разходите и разрушителните регулационни режими и приватизираха по-голямата част от онова, което беше национализирано. И в Канада, и в Швеция растежът беше възстановен и двете страни успяха да постигнат устойчиви нива на съотношението между дълг и брутен вътрешен продукт (БВП). Понеже Швеция е малка, сравнително хомогенна страна, може да си позволи да поддържа по-големи правителствени разходи като процент от БВП и все още нормални нива на икономически растеж, за разлика от хетерогенни страни като Съединените щати и Швейцария.

Добрата новина е, че в повечето европейски страни и в Америка отлично се знае какви реформи е необходимо да бъдат направени за възстановяване на растежа и оздравяване на фиска. Но все още липсват лидери, които могат да обяснят какво е необходимо да се свърши и да убедят хората, че ще се наложи да изтърпят някои болезнени лишения, така както направиха преди много години британският премиер Маргарет Тачър и американският президент Роналд Рейгън.

Във връзка с добрите новини моят приятел невролог Джим Стюарт наскоро ме попита: Дали въпреки усилията на медиците, правещи големи научни пробиви за подобряване на живота ни, си струва да живеем по-дълго, когато политиците правят всичко възможно да влошават нещата?”.
Ричард Ран /"Вашингтон таймс"
*Ричард Ран е американски икономист. Старши сътрудник е в Институт „Като” и е председател на Института за глобален икономически растеж.

Превод: Георги Киряков /glasove.com