Автор: Владимир Тодоров, Фейсбук

Как биха изглеждали познатите търговски марки, изписани на кирилица? Графичният дизайнер Владимир Тодоров представя във Фейсбук колаж със своя прочит на законопроекта за българския език и заявява подкрепа за него. „Свободията, наричана либерални  политики, позволи, който каквото и както иска да изписва“, пише Тодоров и благодари на „Възраждане“ и „Прогресивна България“ за подкрепата за проекта.

Публикуваме текста без редакторска намеса:

Това, което виждате са познатите на всичките ни търговски марки и как те би следвало да изглеждат, когато влезе в сила
💥 приетият ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.

На колажа е и гласуването.

Макар и само на първо четене не виждам вариант (без сериозни политически щети) да не мине и на второ четене.

‼️ Какво представлява законопроекта?
(за точките в следващия текст признавам, че ползвах AI 🙂 )

Какво предвижда проектът

1️⃣ Кирилица и книжовен български в администрацията.
Държавните и общинските органи (по чл. 4 и 7) трябва да използват кирилица и да спазват книжовните норми в актовете, документите и официалната си комуникация. Правилата обхващат и електронните административни услуги и публичните регистри.

2️⃣ Обучение и изпити на български.
Предучилищното, училищното и висшето образование (по чл. 5) по правило се провеждат на български. Проектът запазва изключенията, предвидени в закон или международен договор, и възлага на държавата да подпомага обучението по български в чужбина.

3️⃣ Публични надписи и информация за потребителите.
Търговските обекти (по чл. 9.) трябва да предоставят на книжовен български информацията за стоки и услуги, предназначена за потребителите в страната. Допуска се текст и на друг език. За публичните надписи проектът изрично предвижда българският текст да е водещ и четим. 

4️⃣ Езикови правила за медиите.
Доставчиците на медийни услуги (по чл. 6) трябва да спазват книжовните норми в новинарско, публицистично, образователно и официално съдържание. За художествени и развлекателни предавания са допустими отклонения, когато са обосновани от жанра или художествената цел.

5️⃣ БАН определя нормите, а нов съвет координира политиката. Проектът (по чл. 10–14) възлага на Института за български език при БАН да определя, кодифицира и актуализира книжовните норми. Консултативен съвет към Министерския съвет ще предлага мерки и ще публикува годишен доклад за езиковата среда.

6️⃣ Контрол и санкции.
Проектът (по чл. 15–22) предвижда предписания за отстраняване на нарушения, глоби за физически лица и имуществени санкции за фирми. Например за нарушение на изискванията за потребителска информация и публични надписи санкцията за юридически лица и еднолични търговци е от 500 до 2500 евро, а при повторно нарушение — в двоен размер.
Проектът изрично оставя (по чл. 3) личното, семейното и неофициалното общуване извън обхвата си.
(дотук с AI-текста)

⁉️ Защо това е толкова важен закон?
(моята интерпретация, която не претендира да е всеобхватна)

Този законопроект има за задача да регулира ползването на кирилицата и българския език (поне в България) така както следва да се случва, като официален език у нас.

Ако си спомняме, пробиха ни дупки на главите от 2007 година насам как видиш ли правим българския език официален в ЕС. И понеже е официално вече, все по-малко го ползваме. А свободията, наричана либерални политики, позволи, който каквото и както иска да изписва.

Няколко думи за СВОБОДИЯТА, НАРИЧАНА ЛИБЕРАЛНИ ПОЛИТИКИ.

Под претекст за автоентичност, загърбихме и останалото, което си беше чисто наше. Българско. Автентично. Като започнем с адаптирането на "Под игото", защото език не бил достъпен за младите. Може би няма да е удобно това напомняне, ама Шекспир адаптират ли го.

Дали да не адаптираме Моцарт, Вивалди и Паганини, за да звучат по-модерно в стил "ала циганини".
Продължаваме с всичките англицизми навлизащи през социалните мрежи. Вчера в национален ефир слушах служител на реда, чиито думи бяха "служителите са в стенд бай". Мамка му "в готовност за действие" е на български. "Журналистът" (умишлено в кавички) дори не направи забележка. А последният работи със словото.

И завършваме, че за да са ни немските търговски обекти на немски; английските на английски; китайските ресторанти на китайски; дюнерджийниците на ...какъвто там е езика; ...чудя се защо банките не ги изписват на иврит, ама това е друга тема; за да сме толерантни към различните култури и сами доброволно си го донатолерантваме.

"Ама така е по-автентично." Ако искам да ми е автентично ще ида в съответната държава да е баш както трябва. Предполагам знаете, че китайското у нас и китайското е Китай нямат нищо общо.

Уви мисля си, че ще се намерят варианти. Дали ще изнаглеят големите вериги, търговци и (вериги) медийни групи, за да заобиколят или директно да нарушат закона с компромисното да си плащат глобите. ...след време за редовни плащания (лоялни клиенти) и добро поведение ще има направят компромиси. Пък ако/като това се случи ще повлекат крак за компромиси и към по-дребните риби.

Тук вече нещата опират до регулации. И остава да се надяваме, че това няма да е поредния прилично подготвен закон, който... просто не се спазва, а регулаторните органи си затварят очите.
Но въпреки вероятните препятствия по случването на практира на законопроекта в регулаторна рамка, въпреки това, аз съм доволен и обнадежден.

За финал, но със сигурност не на последно, а по-скоро на първо място искам да поздравя и да благодаря Костадин Костадинов и всички в партия Възраждане, че толкова дълго и упорито работиха, за да се случи този закон. Също поздравявам и благодаря на Румен Радев и депутатите от партия "Прогресивна България", че допуснаха и гласуваха "ЗА" този законопроект.