Как ту изпадаше в немилост, ту бе реабилитиран в празничния календар

Всяка година 3 март повдига старото като България противопоставяне между русофили и русофоби. Руската военна инвазия в Украйна обостри до максимална степен това разделение в обществото ни. Чуват се гласове на български интелектуалци за смяна на датата на националния ни празник. Политици призовават за бойкот на честванията тази година в знак на солидарност с Украйна, пише в коментар за „24 часа“ политологът Димитър Ганев.

Аргументите са познати – 3 март е мирен договор между Руската и Османската империя и нищо повече; празникът става повод за преклонение към Русия и прочее.

Този дебат не е от днес, а се повдига вече години. Оставаше по-скоро периферен, но заради събитията от последните дни става по-централен.

Но преди да сменяме националния си празник, може би трябва все пак да отговорим на въпроса дали 3 март наистина е ден, в който почитаме военната победа на Руската империя и се прекланяме пред Русия, или това е наш, чисто български празник.

Датата 19 февруари (3 март по нов стил) е отбелязвана още веднага след 1878 г. – на следващата година Антим I отслужва панихида в църквата “Св. Богородица” по повод Санстефанския мир.

19 февруари заедно с 11 май (24 май по нов стил) са фактически единствените светски празници към този момент. Съвсем естествено за тогава повечето са религиозни. 19 февруари се чества дори и по времето на Стефан Стамболов.

С неговата русофобия трудно някой днес би могъл да се мери, а скъсаните дипломатически отношения между княжеството и Руската империя са далеч по-ниска точка на отношения между двете държави, отколкото тази днес.

След 1946 г. 3 март става периферна дата в българския празничен календар. Забележете – тогава, когато България се превръща в сателит на Москва.

И тук трябва да си зададем логичния въпрос. Ако това е ден, в който се прекланяме пред Русия,

Дали комунистическите власти щяха да си позволят такова неуважение към Москва?

Какво тогава честваме на 3 март?

В същината си това не е ден на почит към Русия. Това е празник със силна идеологическа натовареност. 3 март е националната програма на възстановената българска държава - Санстефанска България, в която всички българи живеят в една държава.

Санстефанска България е идеологическият фундамент на българското княжество и царство. Тя е основната цел, на която е подчинена българската вътрешна и външна политика в периода от 1878 до 1944 г.

Неслучайно реабилитацията на празника 3 март идва в късния социализъм – именно когато режимът на Живков вече е взел идеологическия завой и се опира практически изцяло на национализма – 1300 години България, възродителен процес и прочее.

И само за протокола – момент, в който отношенията между София и Москва са в най-ниската си точка от установяването на комунистическия режим.

Ако аргументите по-горе говорят, че става дума за празник с идеологическа насоченост, а не ден, в който почитаме чужда държава, то въпросът, който трябва да си зададем, е: дали това е адекватна идеологическа доктрина за днешния ден?

Личното ми убеждение е, че духът на празника вече не е така силно идеологизиран с доктрината на Санстефанска България. Териториални амбиции отдавна нямаме. В съзнанието на нас, българите, това дори не стои като въпрос. Празникът е с повече от 140-годишна традиция. Това е ден, който ни дава повод да се сетим за паметта на нашите възрожденци, за българските опълченци при Шипка, за възстановяването на българската държавност. И какво толкова лошо има в това?/24 часа