„Косово е геостратегически много важна държава за България по отношение на оста Белград-Скопие-Атина“. Това заяви в интервю за БГНЕС Деян Йотов, журналист от БНР и един от добрите познавач на Западните Балкани и по-специално на Косово.

Според него България не използва достатъчно потенциала за развитие на отношенията си с тази млада държава. София бе сред първите страни, които признаха независимостта на Косово през 2008 г.

„Ние имаме много добри отношения с косовските албанци много преди да признаем тяхната независимост. Отношението им към българите е изключително положително. Въпросът е, че не се забелязва никаква активност. Последното, което си спомням е инициатива за доставяне на учебници на гораните. Освен общото, което постигна България като събуждане на интереса на ЕС към Западните Балкани преди 3 години, от там насетне активността е много слаба“, сподели впечатленията си Деян Йотов.

На 14 февруари в страната се проведоха парламентарни избори, които бяха спечелени от лидера на движението „Самоопределение“ Албин Курти.

„Управлението на Курти ще бъде уникално с това, че той няма да се съюзи с никой от бившите партизани от Армията за освобождение на Косово, нито от т.нар. пацифистка партия Демократична лига на Косово. Ще има шанс да формира правителство с помощта на етническите малцинства, както самият той казва. Това със сигурност изключва сръбското малцинство и техните десет депутати. Очаквам те да не се включат отново в правителството, както беше през миналата година“, отбеляза журналистът.

По повод на преговорите между Прищина и Белград, Деян Йотов е убеден, че те вече са замразени, така както се случи по време на първото управление на Курти като министър-председател от февруари до юли 2020 г.

„Курти иска абсолютно различно предпоставяне на тези преговори. Той казва: Сърбия подхожда към тях като към нещо, от което трябва да извлече компенсация, че е загубила Косово, а ние не сме съгласни с това. Може би той разбира, че това е задънена улица и за разлика от предшествениците си, които имат връзка с югославското минало, Курти не е склонен на никакви компромиси“, заяви Деян Йотов.

Той смята, че трудно може да се осъществи и идеята за „мини Шенген“, защото Сърбия не признава Косово.

През последните месеци сръбският президент Александър Вучич провежда ясно изразена антиевропейска и антиамериканска политика по отношение на региона и на призивите за взаимно признаване. Интересуваме се как това ще се отрази на преговорите.

„При това поведение на Вучич в никакъв случай няма да се стигне до отпушване на преговорния процес. Ситуацията в Косово след идването на Албин Курти, колкото и позитиви да има, ще помогне на Вучич в това отношение, т.е. да минава време в безплодни опити да бъде постигнато нещо“, смята анализаторът и познавач на региона.

Според него е трудно е да се прецени кой ще излезе победител от тази ситуация.

„Курти веднага след изборната си победа на 14 февруари направи нещо, което на пръв поглед изглежда резултат от политическа неопитност. В едно и също интервю той каза, че преговорите със Сърбия са му шести или седми приоритет, а след това каза, че ако можеше щеше да организира референдум за обединение с Албания. Това със сигурност поражда доста негативни реакции в Белград. Те всъщност се появиха още преди изборите по друг повод, когато Рамуш Харадинай се обяви за референдум за обединение с Албания, защото ЕС не си изпълнявал обещанието да либерализира визовата политика. И коментарът тогава беше: представете си, че Албин Курти стане премиер, а Рамуш Харадинай – президент“, заяви Йотов./БГНЕС