74-годишният пенсионер ще лежи в затвора за изнасилване на ученичка преди половин век

“Карвел Бенет, вие причинихте абсолютна касапница. Вашият акт на насилие опустоши всякаква възможност да имам отношения с моята рождена майка, защото избрахте да изнасилите дете”. Така англичанката Дейзи се обръща към своя биологичен баща, когото успява да изпрати в затвора, защото я е създал чрез насилие. Въпреки че дълго го проверява и проследява, за да може да открие истината за своето раждане, тя няма сили да се изправи срещу него в съдебната зала, а предпочита да изпрати писмено становището си по делото, което е едно от най-необикновените, свързани с осиновени деца в Англия, и е възможно да предизвика и други подобни искове.

Дейзи, която предпочита да остане анонимна, решава да потърси информация за биологичните си родители, когато навършва пълнолетие. За разлика от България в Англия тази процедура е доста лесна. Не е необходимо да доказваш някакви специфични нужди или здравословен проблем, за да го направиш и да ти се дават само сведенията, от които имаш нужда. Така че момичето получава достъп до пълното досие по своето осиновяване, от което разбира, че е родена от ученичка, която е забременяла на 13 г. при изнасилване. По случая е имало полицейско разследване, но така и не се стига до съд, тъй като жертвата не се решава да подаде официално оплакване. Извършител на престъпното деяние е Карвел Бенет, който тогава е 28-годишен. Жертвата му е наета като детегледачка в неговото семейство и той се възползва от нея сексуално.

“Беше ми казано да не казвам нищо, а и дори да го бях направил, знаех, че на никого няма да му пука и едва ли ще ми повярва”, е споделила тя по време на първата полицейста проверка. От доклад на социалните служби от това време става ясно, че майка ѝ се отказва от нея веднага щом разбира, че е бременна, и тя не е имала друга възможност да се справи със ситуацията, освен да роди детето и да го остави за осиновяване. Даже продължила да ходи на училище, докато било възможно.

Затова се налага дъщерята да търси справедливост от нейно име 40 г. по-късно, което се оказва доста трудно. Първоначално правораздавателните органи отказват да признаят Дейзи като жертва на престъпление, за да може жалбите ѝ срещу Карвел Бенет да бъдат разследвани. Налага се сама да събира доказателства и да издирва свидетели, след като родната ѝ майка продължава да се страхува да съдейства. Подема и обществена кампания, чиято цел е да се даде възможност на хора, заченати при изнасилване, също да бъдат конституирани като пострадали от престъплението, след като самите жертви на сексуалното посегателство се страхуват да го направят.

В крайна сметка, след като през 2019 г. Би Би Си разказва за нейната история, полицията в Бирмингам възобновява разследването. Отново разпитва майката и успява да осигури доказателства, които да позволят на прокуратурата да поиска затвор за 74-годишния Бенет. Наскоро той бе осъден на 11 г. лишаване от свобода, като в нито един момент от дългия процес не се извини нито на жената, която е изнасилил като дете, нито на дъщерята, зачената от това престъпно деяние. Неговата версия е, че сексът е бил по взаимно съгласие и момичето се е представяло за 16-годишно.

Съдия Мартин Хърст определи твърденията му като смехотворни и подчерта, че поведението му през онзи фатален ден преди 46 г. е съсипало поне два човешки живота. Бенет отрича бащинството, но ДНК анализ го потвърди.

“Аз съм повече от доказателство, повече от свидетел, повече от продукт на изнасилване. Тъй като сте избрали да изнасилите дете, аз имах само 7 дни в болница с рождената ми майка, след което бях дадена на приемно семейство и след това осиновена”, посочва в писмените си показания пред съда Дейзи. Тя признава, че борбата ѝ за справедливост е предизвикала още по-голям разрив между нея и биологичната ѝ майка, което тя определя като “абсолютно трагично”. Но тя не смята, че е сгрешила, тръгвайки по този път. Прави го не само за себе си и нея, но за всички други жертви на сексуални престъпления, чиито случаи често не стигат до съдебна зала заради страх, срам или просто бездушие от страна на отговорните служби.

Дейзи разказва, че първоначално през 2014 г. се е обърнала към общинския съвет в Бирмингам за съдействие, но ѝ отговорили, че не се интересуват от толкова стари случаи. През следващите 5 г. получава аналогични отказа и от други служби. “Всеки път, когато се обаждах или пишех имейл до експерти по закрила на детето, адвокати, депутати или ме игнорираха, или чувах “не сте жертва”. Как да не съм?! Бях отделена от моята култура, моята идентичност, история. Това въздейства върху психичното ми здраве и чувството ми за себе си - как да не съм жертва?”, обяснява дъщерята пред Би Би Си. Тя е осиновена от бели родители и въпреки страхотните грижи, които полагат за отглеждането ѝ, непрекъснато се чувства, че е различна от тях и иска да открие корените си. Никога обаче не е предполагала, че наученото ще е толкова страшно и ще започне да доминира в живота ѝ.

Дейзи е толкова решена да получи справедливост, че през 2015 г. дори проследява Карвел Бенет до къщата му в Бирмингам и тайно го записва със скрита камера. “Всички искат хора като мен да мълчат, да бъдат заметени под килима, но аз съм убедена, че това не бива да се случва”, казва тя.

Пред съда майка ѝ признава, че е била уплашена по време на сексуалния акт с Бенет и макар да не е имало физическо насилие, тя е чувствала, че не може да устои или да се бори с него. Самият той пък твърди, че не направил нищо, след като разбрал, че е бременна, защото като повечето чернокожи и той е възпитаван да се опитва да няма нищо общо с полицията. Освен това полицаите, които дошли да го разпитват за въпросната бременност, се смеели и нищо не предприели по-късно. Тези признания на двамата още повече мотивират дъщеря им да продължи да се бори за правата на децата, заченати с изнасилване, и те законово да бъдат признати като жертви на сексуално престъпление. Осъдителната присъда на Карвел Бенет е само първата, но изключително важна крачка в тази посока.

За осиновените, търсещи своя произход, започва да става по-лесно

Възможностите осиновените да получат информация за биологичните си родители са доста ограничени в България, но едно решение на Върховния касационен съд от преди няколко месеца е напът да промени съдебната практика по подобни дела. То е по иск на 52-годишна жена, която има двама пораснали синове и се опасява да не влязат в кръвнородствени връзки, след като не знаят произхода си. Освен това твърди, че изпитва болезнена необходимост да научи кои са биологичните ѝ родители, тъй като осиновителите ѝ са починали.

Според Семейния кодекс подобно нещо може да бъде разрешено от съд само когато важни обстоятелства налагат това. Две съдебни инстанции преценяват, че нейните не са такива и отхвърлят иска ѝ.

ВКС обаче го приема и постановява, че молбата на жената да знае коя е биологичната ѝ майка е основателна и трябва да бъде уважена. В решението си съдът обяснява, че важни обстоятелства могат да бъдат и такива, свързани с душевния живот и мироглед на осиновения и ограниченията трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Или с други думи, да се отказва информация само ако има намерение да се увредят правата на трети лица с нея или да се използва с неморална и користна цел. Европейският съд по правата на човека също се е произнасял по сходен начин по подобни дела, като е подчертавал, че информацията за произхода е необходима за изграждането на личностова идентичност като част от правото на зачитане на личния живот./24 часа