Група “Ахат” се създава през 1986 г. в София от студенти в Музикалната академия и ХТИ в състав: Звездомир Керемедчиев (вокал), Антоний Георгиев (клавири), Юрий Коцев (ударни), Антоан Хадад (китара) и Божидар Главев (бас). Главев, написал текстовете и музиката на повечето парчета, сред които и на “Черната овца”, напуска през 1988-а и неговото място се заема от Даниел Ризов (бас). Първия си концерт “Ахат” изнасят на 22 декември 1986. Същата година излиза и култовият им албум “Походът”. През 1991-ва под напора на събитията “Балкантон” благоволява да го издаде на касета и плоча, преиздаден е и през 2003 г. В самия край на XX столетие излиза първият албум на българска рок група, изцяло записан, продуциран и мастериран в Съединените щати - Made in USA. В началото на демокрацията митингите са много, но концертите са малко и музикантите тръгват да си търсят късмета в Холандия. След това Звездомир заминава за САЩ, Денис и Юри започват бизнес, а останалите си търсят място в мътната музикална среда в България. Антоан Хадад работи като тонинженер на група “ЕРА”, “Ку-ку бенд” и “Каналето”:, Божидар Главев издава соловия си проект Out the Pack и след това неочаквано се отдава на религията. Поводът за настоящото интервю бе стартът на националното турне на “Ахат” от варненския Летен театър.

- Защо започвате турнето си от морето?
Даниел Ризов:
- Ами така решихме – през август хората са на море, а ние всеки път, като правим турне, гледаме да е някъде по това време. През 2003-та правихме турне и пак от Варна и Бургас тръгнахме.

- А каква е тръпката сега, през 2007-а?
- Имаме нов албум, който е концертен и промотираме (излиза официално на 13 септември, б.а.), имаме и нови песни, смятаме да правим нов албум. Пет вече сме записали, а има и още две готови. Едната е със симфоничен оркестър, а другата ще изсвирим тази вечер (във вторник, б.а.).
Юрий Коцев:
- При нас това е бавен процес. На десетилетие по един албум.
Д. Р.:
- А сега решихме да свършим със стария албум и да го промотираме на това турне. Има хора, които ни обичат и винаги идват на концертите ни.

- Хеви метъл или хард рок, кое ви приляга повече?
Ю. К.:
- По този въпрос няма отговор. Има огромен спор, който е от много отдавна…
Д. Р.:
- Юрий смята, че сме хард рок, а ние другите смятаме, че сме хеви метъл.
Ю. К.:
- Аз не смятам, че свирим хеви метъл, но, ако на хората така им харесва, значи сме хеви метъл. В смисъл, че няма никакво значение, важното е да е хубаво.

- Какво става с тази музика в България? Защо нямаме един рок фестивал като хората?
Д. Р.:
- Това зависи от промоутърите, нас като ни поканят, ние ходим и свирим.
Ю. К.:
- Моето мнение е, че няма интерес към тази музика в България и това е единствената причина. Изглежда хората нямат нужда от такава музика, масово говоря…
Д. Р.:
- Макар че на чуждите групи има много хора. Може би няма продукция, никой не произвежда рок в България. Кой свири рок в България? Никой. Ние също сме много непродуктивни. Последния си албум сме го записали 1999-а в Америка и той е правен за Америка. Не е приет добре тук, защото не е за тук, много по-мек, на английски…

- А можете ли да се опишете един-друг с по-няколко думи?
Д. Р.:
- Ами аз съм много умен, красив, интелигентен и адски готин пич… И много щастлив, ако всичко е много хубаво. (смях)
Ю. К.:
- Аз също съм много красив, защото съм скромен, а както знаем, скромността краси човека. (смях)
Д. Р.:
- Абе как да се опишеш, това е адски тъпо?

- Трябваше ти да кажеш за него, а той за теб?
Д. Р.:
- Добре, кой кого да опише сега?
Ю. К.:
- Да оплюем този, дето го няма. (смях) В смисъл, че ние двамата сме много готини, обаче другите трима са…

- Звезди защо го няма?
(В един глас и двамата)
- Защото спи!

(Към Даниел)
- Колежките във вестника ме помолиха да те попитам ти ли си черната овца в семейството?
- Аз нямам… Кое семейство?

- Значи вече си се развел с Наталия (водещата на “Море от любов”, б.а.)?!
- Какво значение има дали съм се развел?! Не знам. Мен никога не ме е интересувало дали съм женен, или съм разведен, не ме интересува дали съм женен за Наталия, или съм разведен с нея. Това няма никакво значение. Кажи на колежките в събота следобед да си пуснат “Море от любов”! Да, разделен съм с нея, но може би трябва да питаш адвоката ми дали съм разведен. Но мисля, че не сме, имам чувството, че не сме се развели още.

- Има ли изненада за публиката тази вечер (във вторник, б.а.)?
Д. Р.:
- Изненадата е фактът, че въобще се преборихме да имаме турне. Ние поддържаме едно горе-долу високо ниво на концертите си и това ги прави скъпи, и не е лесно. При нас, за да направиш нормален концерт, който да покрива разходите, при условие, че Летният театър се напълни догоре, билетите трябва да струват малко под 20 лв. Ние го правим на 8 лв., защото имаме късмета да вземем малко пари от “Шуменско пиво”.

- Коя изява никога няма да забравите?
Д. Р.:
- Ами аз никога няма да забравя първия ми концерт в Холандия. Също така няма да забравя в Корея като бяхме, на един митинг на СДС беше много интересно… Трудно е да забравиш и когато сме откривали за някого – Deep Purple, Whitesnake, Black Sabbath, Iron Maiden…

- А най-големият гаф?
- Чакай да помисля, защото имам много гафове… В момента имам голям гаф, че си изрусих част от косата и смятам утре да ходя да се боядисвам, това е голям гаф. Не знам най-големият какъв е, но във Варна ме хвана много силно ток веднъж. В Зимния дворец свирихме и така ме разтресе, че се събудих на сцената и не знаех кой съм и къде съм. Едно време беше модерно струните да не ги връзваш, ами да стърчат от китарата, нещо се наведох и се опрях в някакво осветление… После ме беше страх да си пипна струните.

Друг голям гаф – на 22 май трябваше да подгряваме за Guns N’ Roses в Манаус в Бразилия и китаристът си счупи ръката. Отложиха ни за октомври – за Scorpions, а ние най-вероятно няма да свирим, защото не харесваме Scorpions.

- Би ли разяснил за твоята фирма Harbour island records inc.?
- Harbour island records е американска корпорация, звукозаписна компания, която е регистрирана по законите на САЩ във Флорида, Тампа. В България сме издавали някакви неща, но не сме много горди с тази работа. Група “Те” издадохме няколко албума, Б.Т.Р., “Аналгин” на Звезди, издали сме “Мастило”, “Антибиотика”… В Америка само “Ахат”… Издавали сме аудиокниги – “Шифърът на Леонардо”, първата аудиокнига в България. Музикален продуцент на “Стар академи” бяхме… Ей такива работи. Хващаме някакви проекти, които са ни интересни. Но не може да се говори за някакви печалби. Примерно от “Стар академи” загубихме 106 000 евро, обаче, доколкото можахме, помогнахме на някакви млади хора да станат популярни, да започнат от някъде. Но изкуственото създаване на звезди не е добре, в България няма пазар. Можеш да направиш известен някого, но не и да го направиш звезда. За да си звезда, трябва да имаш определени качества.

- Какви?
- Трябва да знаеш какво да правиш в кариерата си, трябва да си избираш песните, трябва да си талантлив. “Биг брадър” прави известни хората, но какво от това. “Стар академи” все пак се занимаваше с изкуство. Но само да пееш добре и да си известен също не те прави звезда. Това не стига… Сега усилията на изпълнителите са насочени към PR-а. Имаш ли добър PR и ставаш звезда, но изкуствена звезда. В България музикалният бизнес не е музикален, той е рекламен. Парите идват от спонсори и от реклама. На никой концертните участия не му плащат клиповете. По-скоро фирми като “Глобул”, “М-тел”, “Вивател”… на нас ни помага “Карлсберг”. “Шуменско пиво” е причината днес ние да сме тук. Ако влязат 2000 души по 8 лв. билета, това са 16 000 лв. А на нас концертът ни струва 30 000 лв.

- С една дума, правите го само за удоволствието.
- Да, за нас турнето е отпуска и удоволствие. Нашия пик го достигнахме може би още 1988 г., когато записахме “Походът” и ходехме на по 200 концерта годишно. В България повече от това не можеш да направиш. Можехме да записваме по един албум всяка година и да правим по едно турне. И нищо повече. Според мен, ако младите хора искат нашето мнение, една млада българска група, за да пробие в световен мащаб, първо трябва да пробие в България, да стане много добра в България, да постигне някакво ниво в България и едва след това в Европа и по света. Вече няма забрани, едно време на нас ни трябваше изходна виза. Как да пробием в Америка, като не ни пускат да излезем от България? Сега е по-различно, но е добре да покажеш нещо на място и след това да използваш това, че България вече е част от света.

(Ето че се появява и Звездомир Керемедчиев, б.а.)
- Има ли нови надежди в БГ рока?
З. К.:
- Има банди, които се опитват да записват и да правят неща, но за да бъдат конвертируеми докрай, според мен трябва да запишат някъде, където наистина има необходимата техника. Защото ние например тръгнахме да записваме нов албум, а се оказа, че няма хубави студиа, където да се направи звук, който да бъде конкурентоспособен.
Д. Р.:
- Ние не бяхме записвали от 17 г. в България и сега, като се опитахме да намерим къде да запишем, се оказа, че няма къде. Няма студио в България с голямо помещение и лента. Отидохме в Националната телевизия, където техниката е много стара и не работи добре.

- Аз съм изненадан, че нямате собствено студио!
Д. Р.:
- Имаме две студиа, но те са дигитални, за записи на други работи.
З. К.:
- Основният проблем е с барабаните. Места, където можеш да запишеш хубаво бас, китара и т.н., има, но трябва таван, трябва въздух. В НДК имаше навремето такива студиа, но нищо от тях не е останало.

- Звезди, каква беше причината да участваш в конкурса “Бургас и морето”?
- Александър Савелев, човекът, който написа песента, той ме помоли. Това беше просто една авантюра за мен.