От Фейсбук профила на Явор Дачков

Акцията на актрисата Диана Димитрова е политическа и няма нищо общо със справедливостта, насилието и прочие. Това стана ясно от несвързаното ѝ интервю по бТВ, което трябваше да бъде нещо като манифест на новопръкналото се движение me too на родна почва. Понеже актрисата е слаба, основните опорни точки в този манифест бяха издекламирани без контекст и несръчно, което издаде и замисъла. На въпроса защо сега, жената си каза в прав текст, че е лице на кампания. Преди години Димитрова не е подала жалба в полицията, нито си е извадила медицинско свидетелство, което би било напълно логично с оглед на справедливостта и съдебните процедури.

Този случай се вади сега, защото в него има замесено известно име, за да привлече медийното внимание. И това не е просто буквално подражание на американските ексцесии след Харви Уайнстийн. В последните месеци Европейската комисия и останалите европейски институции отпуснаха огромни средства под претекст за борба с домашното насилие, а всъщност за пропаганда на джендър идеологията. В последните месеци имаше и нова резолюция на ЕП, която с императивен тон подкани всички европейски страни да приемат Истанбулската конвенция. В речта на новоизбрания председател на ПЕС Стефан Льовен, която произнесе в Берлин преди два месеца, приемането на Истанбулската конвенция от всички страни членки на ЕС бе посочено като основен приоритет. Очевидно е, че натискът се засилва, а по интензивните публикации в определени медии се вижда, че и парите са започнали да пристигат. Слабата актриса, която са избрали за лице на този натиск, е пионка в големия план и нейните изпълнения трябва да се гледат единствено в тази светлина. Сълзливите истории в медиите са средство за прокарването на съвсем различни от справедливостта цели. А за да има справедливост в конкретния случай, ще трябва да чуем и другата страна.

Както и какво е провокирало това отношение. Това, което съм чул по този казус, е потресаващо и слабата актриса трябва да е доволна, че се е разминала леко (ако ще си говорим с недомлъвки). Новината за мен тук е, че Истанбулската конвенция се завръща с нова сила, по-агресивно и по-лукаво отпреди, защото ще ни приложат всички отвратителни образци на пошлата американска медийна вулгарност, паразитираща върху късосъединителните емоции на публиката, вманиачено занимавана от същите медии само с долницата на човека и разпалваща най-отвратителните инстинкти без грам критичност към поднесените сюжети и никакъв интерес към истината. С две думи - няма мърдане. Боя се, че сме заклещени, но се надявам, че здравият български скепсис този път ще се прояви за добро.