Башар Асад е убеден в своята безнаказаност, защото две свръхдържави блокират резолюцията и потенциалните действия против него в Съвета за сигурност на ООН. В същото време Русия и Китай съвсем не са толкова предпазливи, когато става дума за агресивно нахлуване в други държавни територии, пише в Le Figaro Андре Глюксман, призовавайки да си спомним Грузия и Тибет и да си зададем въпроса за скритите мотиви за ветото.


Кремъл уби 250 хиляди чеченци, 40 хиляди от тях – деца, и на този фон Башар Асад изглежда дилетант, пише Глюксман.

Сирийските репресии не шокират и комунистическите управници на Китай, които и досега твърдят, че е било правилно решение да изпратят танковете срещу студентите на площад Тянанмън.

Не си струва да се надяваме, че в тях ще се пробудят човешки чувства, или да мислим, че те са ръководени изключително от меркантилни или тактически съображения: покровителите на „касапина от Дамаск” го защитават с ясното съзнание какво правят.

"Оста Пекин-Москва-Техеран-Дамаск” няма нищо общо с дребните сметки, това е алианс създаден заради собственото им оцеляване.

В условията на деспотизъм иранското въстание от 2009 година Арабската пролет от 2011-а, гигантските митинги в Русия от тази зима са протести срещу "крадците и лъжците”. На тях им е присъщо един и същи стремеж към свобода, един и същи отказ да продължават да се примиряват с гигантската и всесилна корупция.

Целта на тези покровители, парализирали ООН, е ясна: Асад трябва, дори с цената на кървава баня, да спре разпространението на „заразата” на антидеспотичните въстания.

Накъде ще се наклонят везните?

Ще успее ли Асад да се задържи на власт, унищожавайки един след друг градовете на своята страна?

Ще съумее ли ядрената иранска теокрация да контролира враждебността на совите граждани?

Ще успее ли Путин да фалшифицира и президентските избори? Или ще му се наложи да организира епидемия от терористични атаки, които ще припише на въображаеми врагове, за да смачка по-ефективно и протестите срещу себе си? Или може би той ще започне военна операция, нещо като втора грузинска война, за да се закрепи в ролята си на силен и непобедим лидер на Русия?

Или китайските лидери, увлечени в своята задкулисна борба за власт, ще започнат да „решават споровете си, убивайки непокорните селяни, поробените работници, дръзките блогъри и дисидентите интелектуалци?

Европа няма право просто да наблюдава, как нещата в света се решават без нейно участие, надявайки се на отстъпки от руските и китайските олигарси.

Европа е длъжна да намери сили в себе си и да се справи с предизвикателствата на глобализацията.

Европа трябва да се върне към Вацлав Хавел, който съумя да възстанови демокрацията в своята страна и се превърна в пример за всеки, който се бори за свобода.

И като начало – трябва да бъдат разобличени лъжливите аргументи, зад които се крият фундаментални проблеми.

Защо деспотът може да се въоръжава, а неговите жертви са лишени от правото да се защитават?

Нека спокойно да кажем, че две велики държави, по собствени причини гарантиращи оцеляването на деспотизма, погребват Всеобщата декларация за правата на човека и по този начин погребват ООН, която признава хартата за основен принцип на международната общност след Втората световна война. /Glasove.com

(Със съкращения)

*Андре Глюксман е френски философ и правозащитник, един от най-сериозните критици на „снизходителната европейска политика, нарушаваща своите собствени демократични принципи”.