Да се бориш срещу Кирил Йорданов вече е кауза

Избрано 18.07.2011 21:11

След като Кирил Йорданов ще бъде кандидатът на ГЕРБ за кмет на Варна, става безпощадно ясно, че предстоящите местни избори ще бъдат съдбоносни в буквалния смисъл на думата. И въпреки че новините (за сега) се въртят главно около личността на Йорданов и неговите политически еквилибристики, всъщност залогът е много по-голям.

Битката за Варна на практика се превръща в битка ЗА и ПРОТИВ демокрацията.
Не случайно медийните партньори на Кирил Йорданов се опитват да насочат предизборният дебат в тесните рамки на личните интриги. Принизяването на кампанията е търсено съзнателно и се налага със забележителна методичност. Днес например, се кокетничи по темата “Всички срещу Кирил Йорданов”. За да могат утре всеки пробив да го представят като своя победа. И най–вече като победа на гениалния кмет, който с шахматни ходове разбива ОФ–то на посредствените си врагове. А че дори БСП може да бъде пробита, стана ясно от подкрепата на Янка Такева за Йорданов.

Истината е, че тях не ги е страх от никакви политически интриги, договорки и прочее клетви за общи фронтове. Просто защото така се играе на техен терен и самоувереността им е непоклатима. Убедени са, че рано или късно всяка коалиция срещу Кирил Йорданов може да бъде разядена и в интерес на истината събитията от минали избори са класическо потвърждение, че най-често се случва точно това.

За първи път обаче има реална вероятност теренът да бъде сменен.
Прекалено наглата демонстрация на консумация на власт във Варна предизвика небивал интерес към модела* на управление, практикуван вече 12 години. Все по-очевадно става, че 300 човека източват ресурса, създаван от 300 000 души.
Накрая на хората им писна градът да бъде управляван от безогледни властови кланове, които демонстративно се гаврят с институциите и правилата.
И варненци започнаха да си задават въпроси, чиито обхват далеч надхвърля простото обсъждане на качествата и недостатъците на Кирил Йорданов. И съответно търсят (и намират) отговори, които пораждат трайни нагласи за промяна.
Или казано с думи прости: да се бориш срещу Кирил Йорданов вече е кауза.
И е престижно!

И обратното.
Подкрепата за Кирил Йорданов е символ на ретроградност. Даже срамът започва да се завръща във Варна. Опитайте се да намерите поне един човек, който да си признае, че на миналите избори е гласувал за Кирил Йорданов! Свидетели сме едва ли не на чудо! Напоследък всички варненци ентусиазирано отричат този свой грях – сякаш друг електорат от друг град е преизбирал кмета си три пъти.
Оптимистично погледнато, ситуацията има всички шансове да стане още по–лоша за управляващите в морската столица. Особено след като ГЕРБ направи своя избор в морската столица. Покрай Кирил Йорданов беше повлечен към дъното и имиджът на ГЕРБ като реформаторска партия.
Проблемът обаче си е техен.
Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи!

Антон Луков

Моделът Варна*- Особено успешна олигархо-ченгеджийска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с постсъветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”. Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие. Нещо като реалния социализъм в действие…но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега! Краде се нагло, безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия. Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови. На практика лицето на модела “Варна” Кирил Йорданов е недосегаем. Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс съпоставим с неговия. И въпреки всичко! Може да звучи парадоксалн, но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни. Те са по–скоро следствие. Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни (често и противоположни на) от Евро-атлантическата ориентация на Република България. Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна” не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация./Ангел Белчев