След като вече сме наясно (или си мислим, че сме наясно) кои митрополити са съгрешили, работейки в полза на комунистическите тайни служби, българското обществено мнение би трябвало да се позаинтересува и от имената на онези дяволски изчадия, които са си позволили да разработват Църквата, да вербуват църковни свещеници, деятели, монаси и пр.църковни служители.

Не можем да не се запитаме - наистина ли нищо свято НЕ е имало за Държавна сигурност (ДС)?
Нима ДС с жалката си параноична история, продължила едва няколко десетилетия, има някакво морално право да определя съдбините на 1100-годишната Българска православна църква (БПЦ)?
Това са все въпроси, които рано или късно трябва да получат своя отговр.

Днес, повече от 22 години след 10 ноември 1989 г., никой не отрича мястото на Православието в запазването на българщината през вековете. Затова няма как да възприемем процесът на вербуването на църковни служители като нещо различно от кощунство и богохулство.
Разбира се, налага се да направим необходимото уточнение - нищо не оправдава митрополитите – доносници.
Представяте ли си, патриарх Евтимий да беше тръгнал на унизителни съглашенски договорки с турските поробители? Или отец Паисий? Или Софроний? Или дякона Левски?
На тях да не би да им е било по-лесно?

Затова вниманието, което е съсредоточено в агентите-митрополити (тоест - към вербуваните), е очаквано и поради естеството на работа им даже е разбираемо. Става дума за духовните пастири на нацията! За пазителите на българската вяра!
Точно заради това, че раната е толкова дълбока, се налага да надскочим болката на днешния ден. Защото тази болка си има начало! Което няма смисъл да търсим в редовете на БПЦ – ще го открием някъде в тайните архиви на комунистическите тайни служби!

И така! Според справката на КОМДОС агент Ковачев (Кирил варненски) е бил вербуван от полк. Христо Кирилов Маринчев; о. р. Ив. Дечев; о. р. Цв. Станимиров; о. р. Кирил Котов.
Именно за този Христо Маринчев (бивш шеф на ДС в Пловдив) се носи упорит слух, че е откраднал оригиналът на „История славянобългарска“ от Зографския манастир в Атон. Говори се още и че Маринчев е бил вуйчо на Варненския миторполит Кирил. Според различни публикации в печата, до средата на 90-те години на миналия век, похитената от Света гора тетрадка със заветния текст на Паисий отлежава в личния сейф на ген. Бриго Аспарухов.

Има и такива българи, които си представят, че кражбата на Паисиевата светиня е подвиг. Всъщност, Зографският манастир е БЪЛГАРСКИ манастир. И се управлява от български монаси. В библиотеката на манастира, освен написаната през 1762 г. ,от отец Паисий „История славянобългарска“ се пазят Зографската българска история, прочутият с орнаменталната си украса Радомиров псалтир, Драгановият миней, Лалоевият апостол от 1359 г., Братановият миней, Евтимиевият служебник, Зографският царски поменик, Зографската грамота на цар Иван Александър от 1342 г. , Витошката грамота на цар Иван Шишман и др.



Затова още преди години, точно тази мътна история около кражбата от Зографския манастир се превръща в много сериозна разделителна линия в българскто общество.
ДС версията е ясна.
Истината най-добре е описана от Президентът Петър Стоянов в едно свое интервю от 2008 г. пред списание „Християнство и култура“ „...Имах нарочна среща с тези хора(б.ред.бивши служители на ДС) и останах поразен от пропастта, която ни разделя. Възпитавани във враждебност към Църквата и нейните институции, те гледаха на манастира и българското монашество там с абсолютно равнодушие и дори презрение – някаква съборетина, обитавана от вманиачени, изкуфели старци. Моят аргумент
беше, че тази История е запазена в манастира повече от 200 години заедно с
други, не по-малко ценни предмети, като Требника на Патриарх Евтимий, и нямам никакво основание да смятам, че в ръцете на Държавна сигурност тя ще се намира на по-сигурно място. Нещо повече, ако Историята не бе в манастира, а в ръцете на българската комунистическа власт, кой знае дали щеше да бъде съхранена по този начин...
...Освен всичко друго е и дълбоко неморално официални български лица да задигнат История славянобългарска от един български манастир. В този акт няма героизъм. Да бяха пробили защитните системи на Британския музей и да откраднат Четвероевангелието на Иван Александър някак си е в унисон с романите на Богомил Райнов, но да вземеш Историята, като излъжеш няколко благородни и отдадени на каузата си монаси, които са ти дали подслон и гостоприемство, е изключително жалко дори за практиките на бившата ДС!..
...Противниците на връщането усилено лансираха тезата, че връщаме Историята на гърците. Никога не сме правили това, защото тя никога не е била собственост на гръцка частна или публична институция. Този препис на История славянобългарска от създаването му и по волята на самия Паисий Хилендарски винаги е бил собственост на българския Зографски манастир в Света гора и беше откраднат оттам. Да, в гръцки съд имаше дело за кражба, но съдът беше сезиран от българските монаси, които искаха да се намери крадецът. След разкритията в пресата, че Историята е похитена от българските органи и че се пази в чекмеджето на шефа на НРС, на гръцкия съд не му оставаше нищо друго освен да изиска предметът на кражбата да бъде върнат на неговите собственици. Трябва ли да казвам, че История славянобългарска, която е светиня за нас,за Гърция няма абсолютно никакво историческо и културно значение.Гърция води дългогодишни битки срещу най-големите световни музеи за връщанена безценни паметници на елинското изкуство отпреди 2000 години. Нашата скромна История, свидна на всеки българин, никога не е била в обсега на техните претенции...
...Гърция не възнамеряваше да прави от това международен скандал. Определени среди дори злорадстваха заради факта, че българи крадат от българи и се съдят пред гръцки съд за това..“

Тоест, нормалните хора, неизбежно си задават въпроса как така българското разузнаване си позволява да краде от български манастир, управляван от български монаси?
Ченгетата, естествено, ще се впуснат в някакви техни си обяснения, но истината е, че от 1945 до 1966 г. Зографския манастир и БПЦ са забравени от българската държава. И това е била официалната политика на комунистическа България. Било е само въпрос на време да загубим манастира като крепост на българщината.
Цялостният прочит на историята на интригите в Зограф е едно доста сериозно по обем начинание и няма как то да бъде изчерпано в един единствен материал. Само ще отбележим, че когато проблемът ескалира (60-те години на миналия век), пъзелът става интернационален и се замесват повечето православни патриарси от почти целия православен свят.
В последствие (70 -те и 80 -те години на ХХ-ти век), българо-гръцките отношения постепенно се подобряват и в крайна сметка един от страничните ефекти, дължащи се на този процес е, че Зограф се запазва като крепост на българщината.
Не било писано обаче да настъпят времена на мир и спокойствие.
Кому е било необходимо да бъде крадена Паисиевата история през 80-те години на ХХ-ти век, остава загадка.

На този фон, съвсем логичен изглежда изводът, че първопричините за сериозните проблеми на Зографския манастир имат корен на родна земя. Именно десетилетната НЕзаинтересованост (от 1944 до 1965 г.) на българската комунистическа власт към случващото се в Атон, води до потенциалната опасност, манастирът да загуби своя български характер.
Както ще видим по-нататък (от 1965 до 1989 г.), намесата на комунистическите тайни служби е постоянен източник на напрежение. Няма и как резултатът да е различен, след като тези напълно лишени от християнска вяра милиционери, убедени единствено и само в ефективността на методите на Дзержински, вилнеят без грам свян сред светините на Зографския манастир.

В по-ново време, скандалът се доразви по изключително нелеп начин, а на моменти придоби и комичен характер.
Ще припомним за конфуза от 1991 г., след завръщането на служебния министър-председател на България - Димитър Попов от посещение в Гърция. В програмата на посещението (14-17 февруари 1991 г.) е и визита до българския манастир "Свети Георги Зограф" в Атон. В отговор на молбата на Премиера Попов към Светогорските монаси да позволят оригиналът на "История славянобългарска" да бъде изложен за поклонение в България, бившият шеф на ефория "Зограф" в София - Петър Митанов публично заявява, че ръкописът на Паисий Хилендарски се намира в България. Според него, Паисиевата история е открадната от Атонския манастир "Свети Георги Зограф" през 80-те години на ХХ в. със съдействието на Държавна сигурност.

Изведнъж ходът на събитията придобива легендарна окраска.
На 13 септември 1996 г. "анонимен дарител" оставя в Националния исторически музей ръкопис, увит във вестник, при секретарката на директора на музея - Божидар Димитров. Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" потвърждава, че това е оригиналът на "История славянобългарска" - авторски препис на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан Иванов. След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа през 1997 г. президентът на България Петър Стоянов (1997-2002 г.) и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир.
Щастливата развръзка за БПЦ и Зографската света обител идва чак на 12 януари 1998 г. когато на церемонията по предаването на историческия ръкопис присъстват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и главният прокурор Иван Татарчев. Игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес "История славянобългарска" се пази където й е мястото - в Зографския манастир в Атон, до служебника на патриарх Евтимий.



Ако се върнем към началото на (и причината за) този материал, трябва отново отбележим, че полк. Христо Кирилов Маринчев, за когото се предполага, че е в дъното на кражбата на Паисиевата история, е офицерът, вербувал Кирил варненски. Дали двамата са рода? За някои това може и да е важно, но реално е по-скоро пикантерия, отколкото съществен факт.

Няма как да не обърнем внимание обаче на нещо много по-важно.
Последиците от кражбата на „История славянобългарска“ от Зографския манастир, е можело да бъдат изключително тежки за българската кауза. На практика целият православен свят научава горчивата истина, че българските монаси не могат да опазят българските светини, намиращи се в български манастир от... българските (по-точно комунистическите) тайни служби.
Освен всичко друго (даже на първо място), Зограф е православна светиня и всяко поругаване на тази светиня е светотатство по каноните на БПЦ.
Кирил варненски би трябвало да знае това!
Абсолютно наложително е миряните да знаят - участвал ли е по някакъв начин, един български митрополит в кражбата на светиня от български манастир и какво въобще е становището на БПЦ по конкретния случай, относно т.нар. „героизъм“ на комунистическата ДС?
Ако Кирил варненски ... покрай другаря Маринчев... по някакъв начин е замесен в тази история ...
Дано Господ да се смили над душата му!
Антон Луков